Ars Poetica - КАФЕНЕТО НА ЯНА

КАФЕНЕТО 

НА ЯНА

На уличка глуха, в едно кафене
момиче кафе ми поднесе горчиво.
Кафето харесвам уж сладко, но не,
тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме погледна с тез нейни очи,
усетих, дъхът ми внезапно замира
и Ангелски хор оттогава звучи
три месеца в тъжната моя квартира... 

 Дал Бог кафенета за лев или два
и улични разни кафе-автомати,
които ти пускат гореща вода,
кафе, даже захар съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак 
ти щерките Евини зяпай на воля – 

ти, млад непукист или стар глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на местния ловък мъдрец-философ,
когато в утайката зорко занича
да види неземната твоя любов
в неясния профил на младо момиче. 

А както бленуваш по чужди земи,
екзотика, острови, топли морета,
с очета те стрелка: „Ела ме вземи!” –

самата Любов, край теб дето шета. 


Plovdiv, 26 noe. 2012 – redact. 23 uli 2015