Ars Poetica - ЛЮБОВТА ИДВА ИЗНЕНАДВАЩО

ЛЮБОВТА ИДВА ИЗНЕНАДВАЩО

В дъждовна нощ със кофти вятър,
с активност гръмотевична
чух, някой драска по вратата
и слязох да го посрещна.

За моя малка изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
огря ме с женския си чар.

Турих й нещичко да хапне:
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи -
разправих й виц за това.

Прозя се уморено, тъжно
по котешки до мен се сви,
в леглото ми след туй се гътна
и спа до събота в зори.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му река: ах, мили братко,
не знам, но сигурно е тя.

Не знам беднячка ли е или
аристократка с потекло,
но вече с нея сме си мили
и лягаме в едно легло.

Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти.

Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ме разбере.


Plovdiv, 23 okt. 2012 – redact. 17 fev.2015