Ars Poetica - РЕСТОРАНТЧЕ КВАРТАЛНО

РЕСТОРАНТЧЕ КВАРТАЛНО

В ресторантче квартално,
в едно ресторантче, ах! –
моето детство случайно
и моята първа учителка видях.

Тя бе твърде млада
и ужасно красива:
облечена скромно в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея
и към тях по чакълестата алея
приближаваше някакъв офицер.

– Госпожо – обърна се строго офицерът, –
изтърках чифт ботуши, докато Ви намеря,
за да предам
Вам
неприятната вест,
че Ваш ученик строши прозореца днес
и естествено, значи,
понеже,
защото,
обаче
Вие го възпитавате и обучавате уж за добро,
носите отговорност за това Обществено зло.

Моята класна за миг пребледня,
кавалерът захвана да я успокоява,
а ние – пет хлапета – стояхме отстрана,
и значи, тая картина у мене остава...

Кръчмето.
Вечерта.
Тишината.
Оня фатмак с изтърканите си подметки.
И металният привкус внезапен в устата,
че друг някой плаща моите сметки.

Лятото на 1961, ул. Ниш в Пловдив: Мъмито (Марин Гърков), аз, 

Ичо (Христо Махинов), прави Борето (Гърков) и Видко (Троплев)

 

Plovdiv, 5 avg. 2010 – no redact. 6 oct. 2015