Публицистика - ХАОТИЧНИ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ НИ РАБОТИ

Дядо ми Борис Ненков Ангелов (1900-1972) - Борис Дявола

ХАОТИЧНИ ЗАПИСКИ

ПО БЪЛГАРСКИТЕ НИ РАБОТИ

       От същия бележник, записано нейде по улиците и спирките из Пловдив, докато в качеството на шофьор на частно такси, допълващ мизерната си учителска заплата на даскал по роден език и литература, очаквам клиент да ме наеме.

      08.03.1995. 

      Нямам нищо против ниския ни жизнен стандарт, стига наоколо да не вонеше така лошо на гузни съвести.

      Някои стоки за нас са толкова скъпи, че притежаването им е вече сигурна улика за следователя (ако си е на мястото).

      В тая държава докато бедните хранят гладните, богатите плячкосват. Пък си мислех, че Демокрация е уважение към личността.

      С каква цел поставят Левски зад бюрото си? Може би за да им пази завет, да не им духа...

      Политиците ни се предлагат като на сергия. Естествено избираме най-голямата тиква.

      А дали идеалът не е по-грозен от действителността?

      18.03.1995. 

      Народ, все недоволен от себе си, в никакъв случай не е народ с ниско самочувствие.

      Зад творбите на Вазов и Йовков прозира лицето на угрижения стопанин, зад творбите на Елин Пелин – лицето на ратая.

      На нашите политици им липсва търпение и великодушие към отсрещната страна. Покаянието на комунистите си е лична работа; какво искате! - да ви обсипят с думи?!

      Предпочитам ясните неща. "Народ", "комунизъм", "демокрация" са мътни понятия. Ако някой си е противна личност, какво значение има в коя партия членува, на чий гроб плаче и на коя икона пали свещи?

      Ако я няма съвестта, законът се заобикаля леко.

      Кълнат се в Левски, защото не е жив да ги отпрати.

      Ако искаш да проумееш подлеца, погледни към него с любов!

      Отвращението от комунизма се изплесна в отвращение към ония, дето тръгнаха да ни насъскват едни срещу други.

      На отрепките им е лесно да менят убежденията си; те просто знаят какво искат... Парите. Властта. Славата.

      Нещо, пак свързано с отношението ни към миналото... И Византия, и Османската империя страшно много са ни отнели; предстои спокойно и трезво да обсъдим обаче какво са ни дали.

      Омръзна ми да се боря с когото и да било; искам най-после да заживея като човек от цивилизовано общество.

      Който не е страдал, не знае да прощава; вижте кои най-злобно квакат и си скубят косите по площадите на България, па си отговорете дали не са именно тия фалшивите страдалци!

      Преди години по поръчение свише ми наредиха да съчиня некролога на известен комунистически функционер (пловдивчанина Никола Балканджиев). Курдисаха ме в канцелария пред дебела папка с досието на починалия. И тогава ми просветна, че християнският бог прощава, ала Партията – ни-каг-да! Бяха го наказвали, че проявил мекошавост, разбирай – проявявал човечност, състрадание! – пред жалбите на хора, изпаднали в критично положение.

      Антиподи – които едва се изтрайват, но губят смисъл един без друг. Политическата сцена у нас е пълна с антиподи; знае се даже кой на кого от противниковия политически лагер е антипод... Разцвет на тарикатите!

      26.03.1995. 

      Ред в България – начин да разрушат естествената хармония на живота.

      Априлското въстание от 1876 е трагичен опит да се ускори естественият ход на Българското национално съзряване. И вместо стабилния образ на българина-стопанин се получили вкиснати гримаси, а не характери.

      Бай Ганьо се появява там, където грубият материален интерес и лична изгода разрушава достойнството.

      Понякога епохата е тясна две нищожества да се разминат (например, Иван Костов и Ахмед Доган).

      Европа, към която се стремим, е всъщност начин на мислене.

      Наближава времето, когато разбогателите се мошеници ще пожелаят да бъдат възприемани от света като заможни добри хора.

      Какво да правим с тая шупнала пяна от негодници! Храмът е препълнен до камбанарията с побеснелите им от властолюбие и алчност лицемерни муцуни. Както винаги, онез, дето ни ограбиха, най-яко се натискат да ни защитават достойнството и националната чест.

      12.04.1995. 

      Започвам да се учудвам колко силно си приличат противниците от двете страни на политическата фронтова линия.

      А може би гадината цели точно това – да слезеш на нейното ниво!?

      Когато получаваш, без да си дал, Дяволът те кредитира.

      14.041995.

      Великден Важно е не какво казват, а какво премълчават. С много приказки нищо да не кажеш (например, Филип Димитров, Симеон Сакскобурготски – за това се иска ум, изключително обигран ум.

      В името на демокрацията внимателно унищожиха моралните стойности.

      Един и същи човек (футболистът Христо Стоичков) беше символ на националното ни достойнство, а малко по-късно ронеше сълзи над трупа на един топ-мафиот (Васил Илиев)... Как да разбирам това, как да го преглътна!

      19.05.1996. 

      Защитник на народа не може да бъде политическа партия или коалиция, а единствено интелигенцията. Как ви се струва, това възможно ли е у нас?

      БСП (префасонираният образ на т.нар. комунизъм) ще си отиде не когато реши опозицията, а когато узрее съзнанието у обикновения българин. Вярвам в невежествената лакомия на разбогателите се някогашни гробокопачи на капитализма – само тя ще ни помогне да прогледнем като общество и народ.

      Демокрацията е преди всичко култура, ала култура придобива ли се за кратко?

      Решително съм против строителството на параклиси, черкви и манастири като средство за оневиняване на престъпниците в България.

      Жорж (Ганчев) дава акъл на Жан (Виденов) що да стори с Ахмед (Доган), че да прокопсаме и ний, с българските имена и национално съзнание. Шоу!

      02.06.1996. 

      Днес обявиха, че някой си Петър Стоянов, местен адвокат по бракоразводни дела, спечелил предварителни избори за кандидат-президент от опозицията. Щастливият Петър Стоянов в тесен кръг (според г-н Иво х.Калчев) споделил: най-доброто в случая е, че тая кампания ще докара клиенти пред позападналата му адвокатска кантора.

      В това село (разбирай – България) умните не знаят, силните не могат, кметът е глух, а попът не се разбира с Бог.

      За песа-помияр светът е триединен: дивеч, кучки, господар.

Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година

 

Plovdiv, not edited - 20 sept. 2015 / 24 avg. 2016