Ars Poetica - ЛЮБОВТА ШЕГИ СИ БИЕ

ЛЮБОВТА ШЕГИ СИ БИЕ


Eдно момиче ме погледна, и се почувствах като пръв

жребец до капчица последна, готов да изцедя до кръв

и лудостта, и веселбата, и пролетната резеда –
един Адам под небесата на нейното свенливо "да",

с две пръстчета да я докосна, да нарисувам само в щрих

ония чувства високосни, в мълчание които скрих,

да я лаская, да я мамя, че е едничка в тоя свят,

че друга като нея няма да ме направи дързък, млад.

Заекващ, гледах я в очите, да бях се сетил сам поне,

че хубостта й дяволита ми казва свойто сладко "не",

за друг е хубостта й свежа, за друг – звънливият й смях.

Зад мене крачел там младежът, когото тъй и не видях.

Plovdiv, 13 apr. 2011 – edited 4 avg. 2015