Ars Poetica - ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА

Прегаря пшеницата, съхне тревата.

Къде ли остана оня пламък зелен!

В полята спокойни няма го вятъра,

дано ти остане поне спомен за мен.

Пак съм си същия, няма промени,

огледалото може би нещо греши,

като ме гледа с ей такива големи

очи, състарени от мъртви души.

Тича в тревата зелена момиче,

някой го чака там нейде смутен;

тоз някой на мен вероятно прилича,

но аз съм отминал в жежкия ден.

И какво от това, и защо са тук драми!

Мен ми е хубаво да си мисля за теб -

нищо, че мене отдавна ме няма,

дъжд пак ще вали и трева ще расте.

Plovdiv, 16 uni 2015