Ars Poetica - СТАРАТА СГРАДА

СТАРАТА СГРАДА

По тия стъпала едва ли някой се изкачва:

като жена напусната, обречена на самота.

И няма кой за нея даже горко да заплаче.

Любимите мъже са си отишли ​​от света.

Тук някога ехтели смях и дръзка врява,

тълпели се контета, офицери, господа.

 С файтон пристигали, и както подобава –

с бомбе, лорнет и цветенце в ръка.

О минало, тъй лесно забравимо,

не помнят даже името любимо!

Вратите са захлопнати и няма

по-ясен знак, че всичко е измама.

Били са просто Портите на Рая,

но внуците им даже и не знаят

за тухлите просмукани с въздишки

и за тавана с плъхове и мишки.

Plovdiv, 3 uni 2015