СТАРАТА СГРАДА
По тия стъпала едва ли някой се изкачва:
като жена напусната, обречена на самота.
И няма кой за нея даже горко да заплаче.
Любимите мъже са си отишли от света.
Тук някога ехтели смях и дръзка врява,
тълпели се контета, офицери, господа.
С файтон пристигали, и както подобава –
с бомбе, лорнет и цветенце в ръка.
О минало, тъй лесно забравимо,
не помнят даже името любимо!
Вратите са захлопнати и няма
по-ясен знак, че всичко е измама.
Били са просто Портите на Рая,
но внуците им даже и не знаят
за тухлите просмукани с въздишки
и за тавана с плъхове и мишки.
Plovdiv, 3 uni 2015
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар