Ars Poetica - ГОРЧИВАТА ЧАША

…Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж…

Из „В цъфналата ръж”, Робърт Бърнс (1759-1796)

ГОРЧИВАТА ЧАША 

Тича хубавата Джени. Цялата е вир-вода.
А ръжта е до колени. И вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака оня мъж любим!
Над полето пада мракът, над селцето – дим.

И една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
– Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри,

твоят мил целува друга в тая киша с дъжд.
Трябва да си малко луда да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни глупави жени
падат в свойте тънки мрежи, влюбени, сами.

Чу я Джени. Запъхтяна, даже и не спря.
И оная черна врана се стопи в дъжда.

А селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден, 
че е любовта такава, ако питат мен.

Plovdiv, 6 sept. 2009 – redact. 15 uni 2015