Ars Poetica - БАЛАДА ЗА СЛАВЕЯ

БАЛАДА ЗА СЛАВЕЯ

Като гадаете съдбата си над чашката кафе,
за мене помислете - къде съм тая вечер,
добре ли съм, момчета, във тоя стар кафез,
където мойта дарба да пея ме довлече.

Като се виждате прекрасни, пияни от възторг,
за мене помислете - не ми ли е студено;
и аз съм любил някога и плакал за любов,
а всичко си отиде и пусто е край мене.

Като мечтаете за къща, препълнена с лъчи,
за мене помислете - дали от радост пея;
зората пръв посрещам и пълня вашите дни
със весел шум, но вижте, за другите живея.

Като обричате на нещо сърцето си без страх,
за мене помислете - дали не се страхувам,
че времето безгрижно ще хвърли шепа прах
и бръчки ще поникнат от клетви и целувки.

Като се радвате наивно на тоя шарен свят,
за мене помислете - тъй стар и тъй проскубан;
и аз за много нещо се мислех като млад,
а вече пукнат грош не вярвам и да струвам.

Като си лягате в завивки, напълнени със пух,
за мене помислете - защо все пак живея;
признавам, като всички предал бих Богу дух,
но лесно не умира тоз, дето знай да пее.

 

Plovdiv, 28 fev. 1972 – redact. 28 maj 2015