Ars Poetica - НЕПОНОСИМО ЖИВ

НЕПОНОСИМО ЖИВ

Реши най-сетне сам да се опазиш
в прилично здраве свеж до старини,
обърна гръб на страсти и омрази,
и алкохол, и секс с добри жени.

Изхвърли куп мераци на боклука,
че бил си „сущий дявол със рога”,
от стихове нов образ си изчука,
наметнат с плащ от леност и тъга.

„Това не може, онова не бива”…
и ето те застанал примирен,
самотен стрък сред гробищната нива –
приятел, а така далеч от мен!

Plovdiv, 29 uni 2012 – redact. 6 mart 2015