Ars Poetica - ПЛОВДИВ НА ИДИОТИТЕ

ПЛОВДИВ НА ИДИОТИТЕ

Непростени ще останат греховете ми, уви!

Тежки думи – уж от плява, а от тях боли.

Моят роден град – в мъглата и сред родна кал,

аз на куци крак в лайната сякаш съм живял.

Гърлото ми нежно стиска първобитен страх;

доста като странна птица тук си поживях.

Ще остане на балкона чаят недопит,

други хвърчила ще гоня иззад някой рид.

Моето момиче*, зная, чака ме Отвъд

дяволите най-накрая да ме отведат.

Но където и да ида, си оставам тук –

в тая родна киша, в тоя вълчи студ.

Plovdiv, 9 jan. 2010 – redact. 9 fev.2015

______
* Г-ца Смърт.