ПИР НА ПЛЪТТА
(ТРАКТАТ ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО)
Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети.
Мъжкари трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.
Търчаха й наоколо с език
провесен като три луксозни песа
и всеки виждаше се мъченик,
достоен паж на своята Принцеса.
Лъстиви стихове във нейна чест
нанизаха и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лириката в някаква квартира.
Наляха вино както му е ред,
бонбони шоколадови - в кутия,
и всеки в позата на горд поет
зае се чувствата си да разкрие.
Бе понеделник, дълъг бе денят,
залезе слънцето едва след седем;
момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,
да й нашепват там един през друг
не стихове добри, благочестиви,
а някакви двусмислици на шут,
когото жежко виното опива...
Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.
Тъй мокра върху мекия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
а сетне всеки сам си я завтори.
Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Когато мине хубава жена,
след себе си оставя куп поети.
Plovdiv, 18 noe. 2007 – redact.23 fev.2015
(ТРАКТАТ ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО)
Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети.
Мъжкари трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.
Търчаха й наоколо с език
провесен като три луксозни песа
и всеки виждаше се мъченик,
достоен паж на своята Принцеса.
Лъстиви стихове във нейна чест
нанизаха и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лириката в някаква квартира.
Наляха вино както му е ред,
бонбони шоколадови - в кутия,
и всеки в позата на горд поет
зае се чувствата си да разкрие.
Бе понеделник, дълъг бе денят,
залезе слънцето едва след седем;
момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,
да й нашепват там един през друг
не стихове добри, благочестиви,
а някакви двусмислици на шут,
когото жежко виното опива...
Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.
Тъй мокра върху мекия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
а сетне всеки сам си я завтори.
Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Когато мине хубава жена,
след себе си оставя куп поети.
Plovdiv, 18 noe. 2007 – redact.23 fev.2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар