Ars Poetica - The Trial

или ПОДХВЪРЛЕН ДОНОС,

 ПИСАН ВЪРХУ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

В памет на Нина, най-красива в бащиния ми род Бояджиеви*

Ах, господине, страшно съжалявам!

Изпълнена към Вас със уважение,

понеже сте тъй горд и тъй прославен,

а честността Ви пример е за мене

и може би понеже няма друга,

която истината да Ви каже,

пред наглостта на Вашата съпруга,

която не Ви заслужава даже –

реших най-искрено да Ви опиша

какви ги върши, по кого тя страда,

кого преследват нейните въздишки,

с кого си ляга хубава и млада.

Поне да беше малко по-дискретна

и тоя ръб да беше мъж достоен,

а то съвсем разбуниха градчето

с един пройдоха – знаете го кой е.

Това Ви е слугата, господине –

мизерникът, нает да копа двора;

а рови той и в нейната градинка,

и фука се на всичкото отгоре.

По къра твърде весела, честита

тя с него по цял ден се размотава,

а - както знам - единствено разчита

на Вас разбутаната ни държава. 

От тоя пропищял е орталъкът,

петима рогоносци нощем дебнат,

че благоверните им съхнат в мъка,

обречени да страдат без надежда.

И аз една от тях съм, господине.

И мен ме гони мъката коварна,

че плюх на своя дом, на свойто име

и до насита любих се край Варна.

На пясъка със него поиграхме, 

лудеехме, обичахме се много:

търкаляхме се и щастливи бяхме

като деца, забравени от бога.

Солено всяко щастие се плаща

и аз, завърнала се при мъжа си,

кинжала вземам и намятам плаща
да отмъстя, докато не е късно.

Пловдив, 26 август 2007 година

________

* Идеята на тоя опус в римувана реч е върху действителна ситуация. Нинче, моля - ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те харесвах заради твоя неизчерпаем оптимизъм и дяволитост. Бел.м., Jores.