Ars Poetica - ВАРВАРИТЕ

Събрани на стъгдата, що очакваме? 

Та варварите трябва да пристигнат днес!

Константинос Кавафис (1863-1933)

ВАРВАРИТЕ*


Не чухте ли? Нощес преплували морето.

И лъскавите им очички светели

зловещо като вощеници в мрака.

А днес отвън, на улицата спря се

един освирепял баща и се разкряска:

"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"

И друг попита: "Но къде са?"

"Не знаем ний – отвръща му тълпата, –

но всички туй говорят. Господи... "

Нима след Май Декември се задава?

"Войската спи ли?" Бодро отговарят:

"Не спи войската. Будни сме. И пазим".

"А да не би там нещо да ви липсва?"

"Да, липсва. Нямаме си опит."

И гражданите – ясно – в паника.

Търчат със мрежички, пазара пресушават.

По цели нощи вестниците гризкат.

И люшка се назад-напред Градът.

Ще дойдат варварите... Как? Ще дойдат?!

Най-личните мъже до късно светят.

Но всякакви решения сега ни

изглеждат слаби пред опасността.

Градът като мравуняк е настръхнал ...

"Те вече тук били. Маскирани. И умни.

Сред нас. Представяте ли си! И никой

без уреди не би ги отличил... "

"Тогава дайте уреди. И нека видим

какво ще ни покажат мозъците електронни."

Уви! Засича техниката скъпа.

Науката – и тя! –  примигва късогледо.

"О-о, да Напразно вярвали сме ние!" –

роят се самозвани философи.

Младежите се гаврят със страха,

крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"

И всеки срещнат плахо гледа,

сърцето си захлопнал с трясък.

...И ето ни в средата на света,

в очакване на варварите.

Любов!

Къде си ти?

Как опустяха

площадите, до вчера пълни с влюбени...

Пловдив – европейска столица на културата 2019 

Plovdiv, 1 avg. 1980 – no edited 21 oct. 2015

_____
* От сб. "Сутрин рано" (1983).