Ars Poetica - Тhe Hurricane

В дъждовна нощ със кофти вятър,
с активност гръмотевична
чух - някой драще по вратата,
и слязох да го посрещна.

За моя мила изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
явила ми се беше в дар. 

Сложих й нещичко да хапне:
картофено пюре, халва;
обу ми старите чорапи,
разправих й виц при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
изригна свежа уригня;
след туй в леглото ми се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му отвърна: "Мили братко,
не знам, но трябва да е тя.

Не знам беднячка ли е или
с аристократско потекло,
но с нея вече сме си мили
и лягаме в едно легло.

Сама си дойде и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти".

Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ни разбере.

Пловдив, 23 октомври 2012 - 4 януари 2014 година