ПЛОВДИВСКА ЗИМНА ПРИКАЗКА

Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли баш с тебе да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав - паважът,
и жигулата ми ще поднесе...

С тия гуми протрити подобно галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
грипът ме дебне - казвам пък аз.

Я, ти по-харно си стой при мъжлето!
Свинско със зеле, пръжки със лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в душата ми смут.

Вярно, за мене си още принцеса,
понякога нощем си мисля за теб,
но мила, оная Любов я отнесе
на тия години суетната дреб.

 Сега съм затънал в следколедни пости,
че бавят аванса и останах без лев.
Ще взема да ида у съседа на гости -
да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак ще ме бие
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, пак вино ще налее да пием
и аз ще го гледам доволен и сит.

...А с тебе, принцеске, какво да си кажем?
Ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, пък аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.