НЕДОПИТОТО ВИНО

Нямаше злина, която да не ми се случи.

Таз, която обичах, заради един ръб ме заряза,

умря ми мечтата, отровиха ми кучето,

надпреварват се глупци да ме мразят, 

рогошки измамник труда ми ограби, 

идиоти с диплома ми съсипват мечтите,

свине ми изпотъпкаха житото и хляба,

престанаха да ме забелязват жените.

И какво да правя, кому да се доверя!

Житейската ми драма съвсем загрубя.

Прошка няма. Светът ме гледа под вежди.

Потънаха ми гемиите. Посивява косата.

Останаха ми само старите копнежи,

че един ден ще се оправят нещата.

И в горчивото има известна сладост.

Макар загубите да не са поправими, 

напук на тарикатите и цялата гадост,

в чашата ми искри недопито вино.