ШИПКОВИЯТ ХРАСТ, ПОД КОЙТО СЕ ЦЕЛУВАХМЕ

От шипковия храст, със сняг загърнат
сред трепета на утринния мраз,
със сто оченца шипките надзъртат,
от тебе щом целуван бил съм аз.

Макар и януари - там ги няма
веселието, любовната ти страст.
И може би е малко странно -
пияният май бил съм само аз.

Не знам сега дали ще се нервираш,
но сбогом взел съм си не оттогаз,
че случва се и дълго да умира
 със чужда смърт единият от нас. 

Изпърха сипка, сух снежец се сипне…
Оттам отдавна не минавам аз.
Небе докато гледат ми очите,
ще помня шипковия храст.