ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1684.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1684.)

  За любовта е потребен известен наивитет. И ти го притежаваш. Съхрани го. Той е дар Божи. Загубиш ли го веднъж, никога не ще си го възвърнеш. Да се родиш глупав не е позор, но да умреш глупав и гневен е жалко. – Ерих Мария Ремарк (1898-1970)*

  Лицемерието си пада по гръмки фрази и тържествените зли заклинания. човешките неща са лесно разбираеми, защото са простички: обичай, това е. – Аноним (1947)

  10 uli 2000

КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната Руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем ний за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори в Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 
въздиган като светец

и накрая охулен гранитен мъртвец.

Пловдив – столица на културата и пошлостта

Plovdiv, edited on 9 fev. 2025

Илюстрации:

-1938, редникът от Българската армия Борис Ангелов, дядо ми.

- 2025, Пловдив, Паметник на руския войник върху Бунарджика.

___

* Някогашният ми пръв помощник при създаване на една от първите след Десети ноември у нас опозиционни политически трибуни – вестник "Демократическо знаме" от 19 май 1990 г. до 26 февруари 1991 г. Спас Гърневски (1953) от село Марково, пловдивско преди години обяви предизборната си кампания за кмет на моя роден град с идея Паметникът на руския редник да бъде разрушен и префасониран на бутилка "Кока-кола", за да не напомня за издъхналите в Пловдив от рани, болест или друга важна причина войничета на Съветската армия. Текста смятах да посветя на кандидата Спас  Гърневски и години по-късно огнен оратор за партията ГЕРБ в парламента, но като размислих, отказах се. Остана си този текст реплика за опити да бъде сринат знак не на войнственост, а за пожертван живот. Като син и внук на фронтоваци от Българската армия в Първата и Втората световна касапница, участвали в сраженията им с вражески пълчища, няма как агитката на напористи мекерета на отвъдокеанския велможа лично да не ме засяга. Вж. https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Spas-Gurnevski-V-uchebnicite-po-istoriya-upravlenieto-na-Borisov-shte-se-razglezhda-kato-tova-na-Stefan-Stambolov-2442425 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1683.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1683.)

  Попитах го кой е тарторът за пакостите в класа им, а той: "Как кой! Ами, че аз. Даже имам и телохранител, един главок ме следва като сянка и ме пази от побойници". В чест на внука Борко, когото заради топчестото му личице и доброто сърце – дарявал любимите си играчки на хлапенцата в детската им градина и те на подбив го наричали Бобчо-Фасулчо. Ученик в елитната пловдивска немска гимназия, зарекъл се веднъж пред майка си: "Мисля да се изуча и никога вече да не си броим, мамо, стотинките". Съучениците му го търсели да им решава споровете... А той бие ли се? –питам дъщеря си, че все пак ми е внук, като знам какъв бях на неговите години. А тя: "Да се бие?! Че защо да се бие? В класа му го боготворят. Момиченцата се натискали коя да е около него, с пръстче да го докосне" – отвръща майка му, по-малката ми дъщеря Лъвицата. – Аноним (1947)

  18 avg. 2013

БОБЧО-ФАСУЛЧО 

Днес ти си моят Добричък герой.

Тук добрия го мислят за смахнат и луд.

Не си раздавай играчките, миличък мой.

Удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,

 на буболечето обаче стори му път.

Най-красивото е всъщност дори без глас,

а хубавите неща... Те винаги предстоят.

Ти пак не унивай, или пък не съвсем!

днес твърде живи сме, за утре не знам.

Дъждът дано да ти напомня за мен –

как чрез раните човек израства голям.

Бий барабанчето, мили, Празник е днес.

Слънце изгрява, идат хубави дни.

Ще си отидем накрая и ние без вест,

Само тъгата не давай да те плени.

Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!

Естествено накрая всеки е сам.

Смей се, когато най-силно боли –

ние с теб сме една кръв, нали!

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата*

Plovdiv, edited on 6 fev. 2025

Илюстрации:

- 18 август 2016 г. Внукът Борислав.

 - Пазете децата си! Българи, бдете! 

___

* На внука Борко, роден на 18 авг. 2008 г., и на майка му Лъвицата Надя.

** Омраза и пошлост в родния ми Пловдив от двайсетина години сее грандоман, обявил се по Пловдивската обществена телевизия за публичен философ заселил се в тук от градчето Долна Баня, Софийско. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1682.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1682.)

   Нямам ли си любов, нищо не съм, независимо какви богатства, слава или почести са ме споходили, защото без любов съм най-нищият на планетата, която е всъщност наш дом и накрая всички ще се приютим под гробищния троскот. – Аноним (1947)

     22 maj 2007

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА 

Вали над Брест*. И тази нощ вали…
Аз никога не съм бил точно в Брест;
и ти във Брест не си била, нали!
Защо за Брест говорим точно днес?

Там минал в ден дъждовен Жак Превер.
Било военно време... Съсипни.
Блестели покривите в мрака чер.
И двама се целували. Сами…

По фронтовете в шепа свили фас,
войниците бленували за дни,
такива мирни дни, като при нас,
когато с теб си бъбрим, Ирини**.

Не знам над София дали вали,
порой над Пловдив тъкмо се изля.
Липата пред балкона ми шуми –
отцежда ситни капчици лила.

Лилав се ширнал моят хоризонт,
сред облаци прокрадва се луна
и аз като войник на онзи фронт
от фаса си подръпвам светлина.

В рокля алена яви ми се за миг
под струите на мартенския дъжд,
тъй крехка, че Гранитният войник
на хълма поклони се като мъж

пред твоята осанка на жена –
забързана, измокрена, щастлива,
и аз усетих в себе си вина,
че в този миг при някой друг отиваш.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 mar. 2022

Илюстрации:
- Да твориш, значи да си влюбен..
- Войнишкият символ на Пловдив.

–––

* Текст, посветен на Соня Пехльова – EIРHNH, под влияние на поета Жак Превер.

"Барбара" е може би най-разтърсващата военна поема на французина Жак Превер (1900-1977), посветена на дъждовен спомен от фронтовия град Брест по време на Втората световна война и влюбените двама, чиято любовна магия е най-красивото преживяване, по-силно от смъртта.

.

     Спомни си Барбара
   валеше дъжд над Брест от сутринта
   и ти усмихната вървеше
   сияеща и мокра и весело ти беше
   под тоя дъжд

   Спомни си Барбара
   валеше като из ведро над Брест
   Аз срещнах те на улица Сиам
   усмихваше се ти
   и аз ти се усмихнах сам
   Спомни си Барбара
   не те познавах аз
   и ти не ме познаваше
   Спомни си
   спомни си оня дъжд тогава
   недей забравя
   Един укрил се в безистена мъж
   извика името ти изведнъж
   о Барбара
   и ти към него хукна през глава
   сияеща щастлива с мокра рокля
   и хвърли се в прегръдките му мокра

   Спомни си Барбара спомни си за това
   и ми прости
   че без да се познаваме говоря с теб на ти
   На ти говоря с всички които ги обичам
   макар да съм ги зърнал един-едничък път
   на ти говоря с всички които се обичат
   макар и да не ги познавам лично
   Спомни си Барбара
   недей забравя
   дъжда и мъдър и щастлив
   по твоето лице щастливо
   над тоя град щастлив
   дъжда над залива
   над Арсенала
   над кораба от Уесан

   О Барбара
   каква ужасна гадост е войната
   къде ли си сега и ти самата
   под тая сприя непрестанна
   от кръв от огън и стомана
   И онзи който цяла в прегръдка те побра
   тъй влюбен и щастлив
   дали е мъртъв днес или е още жив

   О Барбара
   вали проливен дъжд над Брест
   тъй както някога вали и днес
   но не е същото сега е тъжен ден
   дъждът ужасен мрачен и студен
   Това не е дори и урагана
   от огън кърви и стомана

   Връхлитат само облаци небето

   озъбени ръмжащи псета

   които мократа си козина над Брест

   разтърсени отърсват

   и глутницата им далече някъде се пръсва

   за да умре далече някъде от Брест

   от който Брест и помен няма днес.

 

Превод: Валери Петров (1920-2014)

. 

** Група нахъсани злобни пришълци в моя роден град не проумяват простичката истина, че навръх втория хълм в града се издига символ на честта и достойнството у обикновения войник, жертвал живота си само да ни отърве от Нацистката чума. За мен каменният войник на Бунарджика е памет и за моя мил баща, 22-годишен редник, върнал се от касапницата с Орден за храброст и как той съвсем не искаше да си спомня войната, та с усилие съм вадел епизоди от преживяното край реката Драва в Унгария в началото на март 1945 г. в битка с частите на нацисткия вермахт, когато от лекокартечната велосипедна рота от шейсетината българи оцелелите са малцина, но удържали фронта. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1681.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1681.)

   Сред перфидните форми на унижение е да те броят за доверчив или наивен, след като мълчаливо си се наслушал на кощунствата на отродници и мекерета на чуждия интерес. Ала отродникът не разбира могъщия упорит дух на нацията, че се е пръкнал като плевел в плодна пшеничена нива. Но нивата помни. В двата ми рода – бащиния от Харманли и майчиния от Пазарджик, всъщност бегълци от Перущица и Калугерово, няма генерали на Държавна сигурност, нямаме главорези и министри преди или след Девети септември 1944 г. Това бяха до един обикновени българи – живееха скромно, не зависеха от конюнктурата, от курса на долара, нито от кощунствата в политиката, а единствено от предприемчивостта и труда си. – Аноним (1947)

  8 jan. 2014

ЛЪЖЕЦЪТ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

 – Каква е разликата между драскача, графомана, словоблудстващия и нормално пишещия?

 – Разликата?! По какво да го открием? Че се подвизава в Интернет чрез трийсетина мъжки и женски имена от Ангел Грънчаров, Иван Ангелов, talkinghead, terro_22 (под аватар на  симпатична дама), evros (с аватар ухилен до уши Иван Костов), Живка Георгиева и Живко Георгиев, АngelPotter, nocapitalism, protossgbg, nightmare, philopsy, Dogenius и прочие, та до Humanus (с аватар елинският философ Сократ).** 

ВОРОВСКАЯ ЖИЗНЬ МАРУСЯ КЛИМОВА

 Към рожба на Ленинградската партийна школа!

Всеки нов ден стават милион чудеса.
Проклинаш, Животът е пошлост и скука!
Ала тревата се буди в ореол от роса
и дъждът нещо пак си бъбри с капчука. 

В тракийските угари троскот расте,
ала с теб, Недоволний, живи сме още,
всеки възрастен всъщност е малко дете
и не мисля, че всички са толкова лоши.

С теб в момента сме окосена трева,
ала светът е вселена безкрайна:
ще ни хапе пак злото, и що от това,
щом всеки си има мъничка тайна!

Тя е жилава колкото… Любовта,
и макар да е само синапено зърно,

с надежда ще чакам просто така –
да дойдеш, от нежност обгърната.**

Пловдив – европейска столица на пошлост и култура

 

Plovdiv, edited in 26 jan. 2025

Илюстрации: 

- Хлапето тези дни навършва 30 години.

- Психически уравновесеният философ.

 

____
* http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1794697/page/0/vc/1 и http://angeligdb.wordp ress.com/2007/06/13/55-11/  &  Лъжецът Ангел Грънчаров 

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1тс каскета и в.клипчето към текста, друго ще откриеш отвъд привидната нежност. Посвещението към бивш университетски доносник, от години професио манипулатор от Пловдивскатата обществена телевизия коренно променя смисъла на любовното нагред послание. Бел.м., tisss.