.jpg)
11-19 sep. 1999
Сборихме се с Юлия, захапах й петичката и Юлия се разрева. Разбунихме къщата, живнахме. Ето ни след час край масата като ластовички заран на слънчице; юфката пуска пара, ние мляскаме. И тъкмо в този миг чудесен звънчето в антренцето пропя. Появи се в рамката на вратата Вичо. Вичо, дето си живее сам на осмия етаж над нас, привършил тютюна, иде да изпроси цигарка от тате. Сипаха му юфка и на госта. Край печката, която бумти весело в мразовитото зимно утро, кондукторът от градския ни транспорт Вичо разправи много поучителна история за тулумбаджиите, както назова пожарникарите от града Н.
– Недей тъй, моля ти се! – рече леля. – Рискуват си живота.
– Михлю-юзи! – извиши глас Тотю, па се приготви да чуе какво поучително има да разправи гостът. Па копието на Муравей Радев огледа брата и сестрата (тате и леля ми Гица) изпод очилата с дебели рогови рамки:
– Мда-а-а, имате право и двамата. Опазването на фонда от палежи никак не е шега работа. В населено място тулумбаджията е необходимото зло. Проблемът обаче е, че Валутният борд, дето ни го натресоха откъм Западна Европа, принуди общинарите да свият и тоз щат в общинската управа.
Ей я по-нататък чичо-Вичовата историйка.
Какво станало по-нататък в това сборище дип не е интересно. Интересното е, че още следната вечер пламва складът на кожухарската фабрика "Мома тракийка", а на още по-следващото утро в областния всекидневник "Н-ска демократична трибуна" се появява репортажът "Нашите храбри момци са на бойния си пост". С факти и обилен коментар местният Песталоци*, т.е. местната будна гражданска съвест Бай им Стойчо Басамаков-Чук, похвалил силно огнеборците и не пропуснал да обобщи: "Царящата безстопанственост и хаосът в обществения сектор на региона ни водят до..." Ясно до какво ни водят.
Тъй за около месец горели запуснати бараки, единият от четирите цигански катуна накрай града, сиромашки нивици в диаметър двайсетина километра околовръст, па и складове с жито, и всичко това в обсега на Службата за борба с водната, огнената и останалите природни стихии, като земетресения, вулкани и прочие. Пръкналите се край събитията статии, подкрепени от благодарности на разчувствалите се читатели, личната секретарка на огнебореца майор Варимезов, Йорданка Фушнекова, прилежно трупала в огромната червена папка под надслова "Звездни мигове в нашето трудово ежедневие". Надписа Данчето – снаха на старшията Велев, заимствала от рубрика за дреб и отпадък от националните емисии на БНТ и БНР за местното студио "Евроком".
Завалели предложения за празнична среща с огнеборците. Киностудията "Бояна" заснела двучасов документален филм за живота и успехите на шефа на пожарната под заглавие "Човек от народа". Канели тулумбаджиите във все още незасегнати от огъня предприятия сказка да изнесат. А и вземали от тях пространни интервюта за рисковете на професията, храбростта и мъжеството. Дотъркаляли се с велосипеди от столицата и хергеле начеващи художници и поети, начело с любимия придворен иконописец г-н Светлин Русев (портрети всякакви на фамилията Живкови), с цел да изобразят в класически византийски иконостас как смелите ни огнеборци си служат с техниката за погасяване.
Самите пожарникари почнали към себе си да се отнасят с уважение; на работното си място приветливи, чисти, издокарани, гладко бръснати, изпълнени със съзнание за високо отговорната си мисия в обществото. Допухтял и Гарелов... Иван Гарелов, онзи с болките в колената, жива легенда в придворната ни журналистика, персонаж от рекламни клипчета, довтасал Гарелов с екипа си от дузина оператори, режисьор, тон-техници, масажист, асистент-режисьори, продуцент (оня, дето мъкне куфара с парите), коафьор, гримьор, педикюрист, трима осветители, петима телохранители, жичкаджия, двама хамали – Митю Крика и Митю Пищова, за да им местят столовете, хамаците им да връзват), Ути Бъчваров – да им готви супички, пържоли да им пече, предвид капризния стомах на теле-звездата, както и ято сноби с мацетата им, сякаш по калъп отливани копия на госпожица Николетка Лозанова (онова гърчавото църно фукне с циците), нахакани столични папагали, ценители на вносно уиски и последния крясък на поп-арта от годините преди началото на Втората световна война, както и двама велики писатели – Калин Терзийски и префърцуненият Денди с бастунчето, и отдалия се на Буда чироз, икона на родната естрада Дони, и Владко Ампов-Графа и прочие.
Изпосталели низ поети, надушили дамара на златната жила за писане по поръчка, навъртали се и те тъдява. Остави ги провинциалистите, небесни светила от ранга на Дончо Цончев, Тошо Тошев, Александър Божков, Александър Томов, бате Стефан Данаилов, двамата академици Антон Дончев и наш Иван Славков-Батето, речовитият професор Юлиян Вучков и прочие важнейши особи от нашия пантеон; Кире Либерало тоже, и той естествено. Нали където шумолят парици, дето ухае на кяр, харните хора там ги търси, приятно е человеку в изисканата им компания. Накъсо казано, местната управа взела да гледа на тулумбаджиите като на природна забележителност; тъй че град Н. от тъмен Прованс внезапно се оказал епицентъра на медийното, финансово, политическо и прочие внимание не единствено и не само в опоскана Балгейрийа, но и в Европа на духовните ценности, в Австралия, в Занзибар и в Щатите вследствие долетелия от белокаменна София пернат елит на нацията, демек, най-ценното.
С присъщите си салтанати елитните персони превърнали градеца Н. в екзотика за госта-чужденец, обект за мониторинг (наблюдения) и изводи върху катаклизмите и гърчовете на цивилизацията. За девет месеца, колкото се пече едно бебче, докато въпросът за щата на Пожарната се мътел, бистрел и чепкал в местната им общинска
администрация, огнеборците на Н. се превърнали от бреме за общинския бюджет в гордост на демократична България, радост за цялото прогресивно човечество.
"Ето как славните ни професионалисти в особено тревожни за демокрацията дни се борят с хаоса и прославят нашата БеСеПе" – оливал се тарторът на местната гвардия пенсионери, някогашен най-прост свинар, настоящ феодал Гочката Гергов. Навръх Празника на храбростта, Денят на армията и овчаря Гергьовден кметът – седесар и в червата, довтасал с държавния си чистак новичък мерцедес на официална визита в двора на Пожарната и пред опнатия по конец личен състав от онез трийсе огнеборци собственоръчно обкичил Варимезов с престижния орден "Стара планина", II cтепен. Наред с ордена общинската администрация допълнила щата на Пожарната със свежи две новички бройки: 1. Летописец по славата – длъжност, поименно отредена за Цецо Сланинката, племенник на г-н кмета; и 2. Пъблик рилейшън** – за Мери-Електронната пушка, симпатия на областния шеф на Полицията полковник Добрев, бивша жрица от контингента на любовта при паметника на руската графиня Скобелева край изхода на града закъм Цариград, Истанбул по турски.
– Оттук-нататък небе. Какво повече им трябва! – преглътна Вичо и помоли за чаша вода, но тате му връчи шишето с върлата домашна ракия, кой знае кога и как кацнало
на масата покрай празната тенджера от юфката. Вичо отпи, сви устни, навъси вежди: – Славата, Тотко-о-о, както и властта, има свойството да замайва. Колкото е по-прост човекът, повече се дуе и надува, и наду-у-ува. На слабохарактерния серсемин врътне ли му се акълят, сам си сере на късмета.
– И аз тва си викам – почеса се тате зад ухо, погали ме: – А, Ванчо! Аз кво ви думах снощи! Ха, кажи на чичо Вичо. – Изплющя ме с тежка длан по врата, та ми притъмня. – Ама тя мойта, Вичо, не е пищна като твойта. Тез пожарникари... Их, тез пожарникари! Богата работа! Тц-тц! Тц-тц-тц!
– Лъже – рече мама. – И двамата ай, как ги наставяте! Първо, що му е на Гарелов масажист и теляк? Да не е пехливанин, че с шарлан да го мажат и масажират?
– Лепката, която осъзнава, че е лепка, е гузна. Затуй че не може да не досадничи. Тя е клиничен случай, заслужава съчувствие. Имаме обаче и друг един вид лепки, които обръщат заболяването си в оръжие. Те със зъби и нокти, с лакти и текмета драпат за власт, зъбят се на кого им се мерне пред очи, понявга плужекът лигав-мазен висини достига, висини-и! Ей, Гошо Тъпото, софийския таксиметров шофьор, да кажем, или Камен Влахов от Силистренско, или онзи нерез от Велинград Фидел Беев, или онази скица Данчо Ментата. Отде беше Данчо, от Добруджа не беше ли, от Несебър, или от Созопол! Та това са все супер-екземпляри. Познавам философ-психолог един, дето осмърдя всичко, що можа, половин дузина школски директори се крият само да ги не види, че където да ги срещне, бълва змии и гущери по тях, прави ги на мат и маскара, такъв му е номерът в живота. Очаквам някой хубав ден на Българската демокрация голям паметник да му дигнат на площадчето край паметничето на Стефан Стамболов срещу кметството, и паметникът му да е в шадравана с бронзовите пеликанчета.
– Мен най-симпатичен ми е бай Петко Бочаров – обади се тате. – Масалите ги точи тъничко като говеждо филенце, гаче тъкмо е гаврътнал на екс две бързи мастички. Ма него пудрят ли го? Ба, ши го пудрят, ши хабят пудрата! Той и тъй си е бир-таман, ходи си напудрен, в много редки случаи газиран като Петьо Блъсков. Ми че тоз Петьо Блъсков освен газиран като прясна лимонада, друг аз не съм го виждал!
– То аслъ доматите ний с колците ги ручаме! – чу се глас от банята; Гица, която на ръка переше чаршафи, гащи и потници, сега се изживяваше като съвестта народна.
И тъй значи, продължава по-нататък пожарникарската авантюра… След като вече се оказали недосегаеми за Международния валутен борд и госпожа Ан Макгърк, тулумбаджиите на Вичо се почувствали досущ като онези нахакани Дони и Момчил, или като стадото травестити и кръшни певачки: въобразили си, че Земната ос през двора на Пожарната минава и всичко в този грешен свят само около тях се върти. В кметството, окупирано до тавана от прясно пребоядисани в тъмносиничко бивши яростни комунисти, първи обявили се за демократи, вече се питали дали да не турят в атракционите на града и Празник на огнебореца. Явявали се покрай тази идея доста смели проекти. Мяркал се там Общобалкански форум за обмяна на пожарникарския опит, Десетдевен панаир-базар на огнебореца с гости фокусници от Африка, Азия, Латинска Америка и Щатите: гълтачи на саби, плювачи на огън, парашутисти-снайперисти, плувци-тежкоатлети, дирижабъл с реклама "Пийте кока-кола" и "С кока-кола всяка ръждива гайка се развива", "Тефал, ти мислиш за всичко", омешани с реклама на наши родни автомобилни-пожарогасители и гумени галоши с модерен дизайн, Общоевропейска викторина "Българската пожарна слава от толумбаджиите в епохата на Първото Българско царство до наши дни", Изложба и дефиле на песове помияри и ловни оръжия – от библейската прашка на Давид до белгийски снайпер за отстрел на елени, затворени в кошара и вързани с въженце да не избягат в шумата, Дегустация на местни вина и ракии, съчетана с показ на дебели мазни, но и на тънки мезета, надсвирване с върбова пищялка, дудук, окарина, тамбура, родопска гъдулка, Кулинарно шоу с бира-скара, овнешки и свински карантии, агнешки чревца, дробчета, бъбречета, говежди език, бахур, вечерни илюминации под надслова "Познай кой ти бръкна в окото", надпревара между футболните агитки на "Левски" и двете ЦСКА, кой повече врагове ще уцели с бомбичка самоделка, коя агитка повече бира "Каменица" ще излока под готиния тъп девиз "Мъжете знаят защо". Тъй планирали, че Празникът на огнебореца да прерасне във всенародно веселие под лозунга "Демокрацията у нас – шоу за милиарди", версия на карнавала в Рио де Жанейро, с цицорести танцьорки.
Върху фасадата на Пожарната художник-наивист от четата на Кольо Карамфилов изтипосал морски вълнички с форма на плисенце за пола, палма с маймунки и под палмата стар бедуин млада бедуинка гушка, а двама арабски принцове в бели премени на двугърба камила с бинокъл звездите гледат, пълнобуза месечина, облачета; и над цялата вселенска идилия лъщи нафуканото "Ако се наложи, и Слънцето ще погасим!"
Идеолозите на празника опрели и до местните детски ясли. Като учели невръстни циганчета да отбират български, разговорката с преплетените пръстчета "Дай, бабо, огънче" префасонирали на "Чичко Пожарникарьо, огън даваш ти на мени джигар да пали!" Наблюдателни интелигентни българи обаче, като пенсионирания обущар орденоносец Кръстю Дипчиков, захванали да се догаждат каква ще да е истината. По кафенета и пивници, най-вече на тукашното тържище Четвъртък-пазара, вместо "Добрутро, тарикат!", сабахлен граждани от селата взели да се поздравяват с "Горя ли и при вас нощес ва, майна? Щот при нас горя".
.jpg)
