петък, 22 декември 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1466.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1466.)

  Миналото не можеш да изтръгнеш ей тъй, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете в романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто ей тъй да си отидат, че всеки щастлив град на този свят завинаги остава застрашен от Чумата, която един ден отново ще се събуди от всеобщото наше нехайство и глупост. – Аноним (1947)

  3 mar. 2011 
АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Апостол № 9
Евгений Михайлов (1954)
 

  Завършил е Висшия държавен институт за кино в Ленинград, СССР. След "славния Десети ноември 1989 г." Евгений, чието име по елински означава "благороден", става известен с щастливото заснемане върху видео-касета, върху чийто запис от вечерта на 14 декември 1989 г. се чува как ошашавения от тълпата пред Народното събрание президент на Република България бай Петър Младенов малодушно уж промърморва "Най-добре танковете да дойдат". И ето това видео на г-н Евгений се оказва финал за кариерата на човека на Михаил Горбачов – другаря Петър Младенов (1936-2000).


  Юли 2016 г. Евгений праща депеши до посланиците на страните-членки на Съвета за сигурност към ООН и всички посланици в ЮНЕСКО, в които писъмца топи българския кандидат за поста Генерален секретар на ООН г-жа Ирина Бокова (1952), като твърди, което си е живата истина, че комунистическото потекло на г-жа Бокова, щерка, заедно със скандалния си брат Филип (1948) – рожби на един сред най-верните хора на Тато, е смущаващ факт. И това тури край във възхода на г-жа Ирина Бокова (1952) към най-високия пост в ООН. Преди години, добрал се и той до най-високата длъжност в ООН, пазарджиклията Стоян Ганев (1955-2013), в когото милите ми приятели от квартала – 77-годишният софиянец чичо Киро и жена му леля Златка, бяха влюбени, като да им бе син, грееха от щастие, видеха ли го на екран, припяваха: "Стоянчо, мило агънце... агънце мило, байново". С жигулата ги откарах веднъж на пловдивската Гребна база, където лидери на СДС се бяха се наредили върху монтирана трибуна в неделния ден и между тях се кипреше хубавецът перчемлия Стоян Ганев. Като им говорих на Чичо Киро и леля Златка да не се вживяват чак толкова в бойките приказки на онези там от трибуната, че това е само шоу, гледаха ме недоумяващи. Та пазарджишкият чешит се беше изцепил в интервю нейде от майната си иззад Голямата вода – от Съединените американски щати: "Аз съм първият български сперматозоид, изкачил се до върха на света".* Голям праз! – бих се изхилил в очите на готиния грандоман. Или както баба ми Вена Перущенлийката свиваше перките на дядо ми Борис Дявола с ехидничкото й хихикане: "Рррръц, Боби!" – когато той речеше да й се похвали.                           

 Началото на лето 2017-о от Христа. Внезапно се изяснява, че Евгений е кандидат за депутат, въздигнат от Партията ДОСТ на доносника господин Лютви Местан (1960). И тъй, с препирни и крясъци, с блъскане по масата, хвърляне на книги по опонента на ДОСТ, накъсо, след редица шоу-сценки по тв-студията на България, Евгений съсипа и любимата партия, проектирана да обслужва турския президент у нас, Аллах живот и здраве да му дава! – падишаха на Турция ефенди Ердоган. Ама тъй е, човек като не си знае силата, де мине, какво прави-струва, нахакере му излиза работата. Или не, а?!


Апостол № 10

   Сред перфидните форми на унижение е да те смятат за наивен и глупав, след като мълчаливо си приел кощунствата им. И не разбират нацията, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. Ама нивата много помни, особена кога буреняса. – Аноним (1947)


  Лидерът на ДСБ и съпредседател на коалиция Демократична България ген. Атанас Атанасов крие огромни тайни в миналото си, сочат документи от секретна разработка на службите под надслов "Гном". Колеги на ген.Атанас Атанасов, който води листата на новата коалиция ПП-ДБ в Кърджали и втори в 23 МИР след Кирил Петков, събрали данни по време на кариерата му в МВР и службите, като част от досието му: "Усилено разпространяват версия, че назначението от районен прокурор за директор на РДВР-Разград през 1992 г. е (...) по настояване на лидери на ДПС... Като директор на РДВР-Разград, е създал нерегламентирани бизнес отношения с известен местен бизнесмен и му оказвал съдействие при износ на цигари от "Булгартабак"-Шумен за Русия. Като секретар на МВР и като директор на НСС, Атанас Атанасов е осигурявал информация и защита на фирмата "Унисон" при производството на пиратски компакт-дискове и за износа им в Русия и Югославия, за което е получавал по 5000 щатски долара на месец от собственик на "Унисон". Според служители на НСС, ген. Атанас Атанасов е оказвал съдействие при назначението на новия директор на "Софарма". По-късно възлага на доверен свой служител в НСС да оказва въздействие върху тъкмо назначения чистак нов директор да се заеме с подготовка за производството на каптагон... Начинанието се провалило, тъй като директорът на "Софарма" се уплашил. 

  Съпругата на ген. Атанасов, използвайки положението си на ръководител на СДС-Разград, оказвала яко въздействие срещу солидно възнаграждение за намаляването оценката при приватизацията на фабриката за олио в Попово и фабриката за цветно стъкло в Разград, продадена на Турска фирма, с която Атанасови поддържат топли връзки.

  Според служители, работили с Атанасов, и лекари в болницата на МВР, Наско има категорично симптоми на психична неуравновесеност, комплексираност, изблици на ярост. Затова не са го подлагали на психо-тест, задължителен при постъпване в МВР, при това с шеметна кариера, каквато съставът на МВР не помни как за под пет години служба в МВР от секретар Наско стига до звание генерал. Завистници коментират, че дължи кариерата си на интимна връзка с любим много известен СДС-лидер. (...)

  През 1995-1996 г. Атанасов и съпругата Атанасова са в чудесни бизнес отношения с г-н Лъчезар Тонев – производител на нелегални компакт-дискове. След закриване на нелегалния цех край Разград г-жа Атанасова за известен период се изнася в Страната на свободата, демокрацията и прогреса САЩ и се прибира в любимото отечество, чак след като връзките с г-н Лъчезар са добре прикрити.  

  Като секретар на МВР, през 1997 г. Атанасов разпорежда на ръководството на СДВР- Разград да се проверяват за платени данъци фирми избирателно. Лично се обажда на директора на РДВР и началника на служба "НС" Петко Георгиев – да не се проверяват определени фирми. Адвокат Анелия Атанасова – съпруга на Наско, демонстративно прави скандали в Дирекцията при задържане на лица от силовите групировки СИК и ВИС. Заплашва началника на служба "Полиция" и началника на Първо РПУ в Разград със съпруга си генерал Наско, и двамата моментално решават да напуснат, въпреки че главният секретар на МВР по онова време ги убеждава да останат на поста си.

  Атанас Атанасов кадрово лично комплектува дирекциите на МВР в Североизточна България с много свои хора – в Русе, Силистра, Добрич, Разград, Търговище, Шумен. Засечени са тесните му връзки с Ненко Ненков – собственик на зърнобаза Вълчидол във Варненска област. Окрилен, Ненко се държи арогантно със зърнопроизводители и търговци: или не плаща зърното им в срок, или ги ощетява в оценката за качество. Във фирмата на Ненко "Булгаро" скрит съдружник е генерал Наско.

  Смята се, че ген. Наско фино е заблуждавал ръководството на МВР, т.е. министъра по онова време Богомил Бонев, барабар с тогавашния премиер на чистата ни и свята република България коравия лидер на ДСБ Иван Костов с твърдение, че нашумелите скандали с Русенската фирма "Хлебна мая" са изцяло далавера на "Мултигруп". 

  Съпругата на Атанасов и адвокатът Чобанов, който към май 1998 г. е зам.шеф на СДС в Разград, поддържали топла връзка помежду си: делели си хонорари от правни консултации по продажбата на предприятия и др. подобни дейности, произтичащи от приватизацията в регион Разград: използвали мошеничества или пък от комерсиални съображения затаявали измамите, които им ставали известни. За дейността си около Консервния завод в Разград този Чобанов получил хонорари в размер между 20 и 30 милиона стари лева, част от които отивали у съпругата Атанасова. Атанасов подавал неточна информация до ръководството на МВР и премиера Костов за приватизацията на Фармацевтичните заводи. И за приватизацията на БТК уверявал премиера Костов, че това ще е едва ли не предателство срещу България.

  От края на 1998 г. се пазят недокрай проучени сведения за изграждането на канал за контрабандни стоки с малко тегло и обем, но с висока стойност през Аерогара София с участието на Атанас Атанасов, Бисер Лозанов – офицер към Граничния контролно-пропусквателния пункт при Аерогарата, Стоил Славов – мутра от "Интерпетролеум", Елка Владова и уважаемия г-н Йордан Соколов (1933-2016), Бог да го прости.

  По време на военните операции на НАТО срещу бивша Югославия представители на американските, английските и френските спец. служби у нас подготвяли документ до министъра на МВР и до премиера за сериозното им безпокойство, че ръководената от ген. Атанас Атанасов служба не само не оказва никакво съдействие, но и работи като враждебна институция. Атанасов отказва срещи с техни представиители, забранявал подобни срещи и на своите заместници, отказвал обмен на информация, отнасяща се до Югославия, укривал информация за тези два двигателя за изтребителите МиГ-21, подготвяни за нелегален износ за Югославия. И това принудило представителите на САЩ и Великобритания да се обърнат за съдействие към НСБОП с изричната молба НСС, където Наско бил шеф, да не бъде уведомявана. Подозирали, че ген. Наско има личен интерес двигателите за изтребителите да отпрашат към Югославската войска.

  Около април 1999 г. в родни пристанища били блокирани кораби на фирмата "Марк Рич", натоварени със зърно. Пази се още информация, че със знанието на ген. Наско тогавашният шеф на Икономическия сектор към НСС К. Гребенаров правил сондажи срещу крупна сума в долари корабите барабар със зърното да бъдат освободени.

  През есента на 1998 г. генерал Атанасов бил поканен от шефа на МОСАД на работна визита в Израел. Служител на МОСАД (понастоящем пенсионер) споделя: По време на петдневната визита Атанасов, меко казано, се държал неадекватно. Изявява желание след официалните разговори да се окъпе в морето гол баш на централния плаж в Тел Авив. И се метнал как го е мама родила сред вълните. При официалния обяд с шефа на МОСАД за късо време изпаднал в особено състояние – силно облегнат на стола, с широко облещени очи и изплезен език, яко притеснил домакините и те решили, че му е прилошало. Оказало се – както Атанасов ги уверил, че бил обмислял отговора: "За всичко са виновни руснаците". Деликатно шефът на МОСАД му вметнал, че все пак в Израел живеят над 6 (шест) милиона руснаци. Но това не попречило Наско да нарича домакините "чифути", забравяйки, че мнозина от присъстващите прекрасно владеят българския език. Малко преди официалното изпращане на нашата важна делегация, Наско открива, че в джобовете си има цяла шепа шекели (монети), които не успял да похарчи. И предложил вместо през ВИП-залата, делегацията ни да бъде тържествено изпроводена през салон, където има магазини, за да си купел нещо... Станал нервен и почнал да обижда домакините, че не предвидили тази съществена подробност, взел да разхвърля шекелите пред изпращачите. И изпращачите чинно се навели да сбират парата, купуват му плик с бонбони, близалки и шоколад... Преди това предложили да му обменят нещастните шекели в американски долари, което прави около 7-8 долара, и да му изпратят сумата в Бългейрия. На което нашият гордо отказал с думите: "Вий знаете ли колко се губи при такава обмяна?" Тъй че доволен поел плика с бонбоните. И не пропуснал да отбележи, след като надникнал в кесията с лакомства: "Сега какво ще ги правя толкова шоколади?"**

  Подвизите на Педя Човек, Лакът Брада явно не са тема за разправяне. Има още, а и доста интимни пикантерии из подвизите на ген. Атанасов, описани наедро в сайта на Недялко Недялков, но като отваряме дума за политика, не бива да нагазваме в калта и помията, като ще се занимаваме с предизборна агитация... Дали не греша!

  Следва

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 22 dec. 2023

Илюстрации:
- Два весьолъйх дру-уга и фасул чорбой!
- Какъвто стопанинът, такъв му и слугата! 

–––
* На 57 години в Съединените щати предаде Богу дух Стоян Ганев - български политик и юрист, бивш външен министър и един от водачите на СДС през 90-те години. Ганев си отиде след дълго боледуване в болница в Кънектикът. Той бе външен министър в първото правителство на СДС, оглавявано от Филип Димитров през 1991-1992 г. В това качество Ганев бе и начело на Съвета за сигурност към ООН. Името му се свързва и с първия скандал с отзвук в чужбина, когато беше освободен от поста външен министър от премиера Филип Димитров (1955), но отказа да зареже сладкия пост в ООН. След падане на кабинета на малодушния и самовлюбен Филип Димитров, Стоян Ганев остана в Щатите до 2001 г., когато се прибра в България, да стане за кратко началник на кабинета на хитруващия Симеон Сакскобургготски (1937), след което завинаги се връща в любимите си Щати. Помня как ме изкефи от телевизионния екран разлютеният див пазарджиклия, когато in live се разкрещя на пловдивското мекотело Соломон Паси (1956) – да си знае мястото и да не му дава акъл. Наби му канчето на Шломо Паси, автора на кощунствената фраза "Майната му на Православието! И тогава си спомних лафа на Стоян за първия български сперматозоид, издрапал до върха на света. Как да не му се зарадваш на такъв хвалипръцко! Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2
Стоян Ганев (1955-2013)

** Сюжети от действителността. Заглавието на поредицата "Етика на достойнството" заимствах от апела на водещия философ-психолог злокобни предавания за груба политическа манипулация по пловдивската "обществена" телевизия, които предавания малцина следят, но очевидно изпълнява някаква много важна мисия да нахъса доверчивите наивници един срещу друг, хвалейки с всичка сила и крясъци "европейските духовни ценности".
*** Пресял съм факти от доста обстоятелствена статия в сайта ПИК от 3 март 2023 г. макар на Недялко дип много-много да не му ловя вяра, или – както казваше баща ми Дърводелеца, за кипра наша родственица: "На нейните три приказки, двете са лъжа, че лъже, както диша". Бел.м., tisss.

четвъртък, 21 декември 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1465.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1465.) 

  Миналото не можеш да изтръгнеш ей така, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете от романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто да си отидат, че всеки щастлив град на света завинаги си остава застрашен от чумата, която пак ще се събуди от всеобщото наше нехайство и глупост. – Аноним (1947)

  21 dec. 2015 
ПУСНИ МОМИЧЕТО ДА СИ ВЪРВИ!

Нужна ти е птица в клетка
може би?
Да те гали, да ти шета
може би?

Да я мамиш, да те чака
може би?
Но това го може всяка
може би!

Виж горещото момиче –
може би
ти за нея беше всичко:
радости, беди…

Но пред нейното търпение
може би
будиш само отегчение…
Може би!

Щом не знаеш да обичаш,
може би
друг мъж вече я привлича.
Може би.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 
Plovdiv, edited on 21 dec. 2023

Илюстрации:
- Насила може ли да те обичат!
- Пусни момичето да си върви...


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1464.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1464.)
  Миналото не можеш да изтръгнеш ей тcx, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете в романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто ей тъй да си отидат, че всеки щастлив град на този свят завинаги си остава застрашен от Чумата, която един ден отново ще се събуди от всеобщото наше нехайство и глупост. – Аноним (1947)

  3 mar. 2011 

  – О-ох, Музо, възпей онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безброй беди на войските ахейски и прати в подземното царство душите на много герои, а тях самите предаде за плячка на стръвните псета – пир за грабливите птици...
  – Само питам, нищо лично. Как от мнозинството оратори за духовните ценности и демокрацията тук се оказаха бивши сътрудници на Държавна сигурност от VI отдел – политическото гестапо, което слухтеше за вицове и забежки на Татовия интелектуален елит?

АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Апостол № 7
Иво Инджев (1955)

  Завършил висше образование в СССР, в Института при Московския за страните от Азия и Африка държавен университет, дето изучава... Какво изучава си е партийна работа, по-важното е, че е приютен в редичките на Държавна сигурност, като Авакум Захов в ерата на Тодор Живков. Още в първите дни на сполетялата ни "демокрация" другарят Инджев публично съобщава, че е раснал в кофти семейна среда, където родителското тяло му надувало главата колко яко нещо е комунизмът и колко готино е да си партиен член, да служиш на Партията ръководителка, тъй че поради тази обърквация решил да види свят, маскиран като журналист - разузнавач в Близкия Изток, а именно в Бейрут – "столицата на разврата" по онова ми ти мътно време. Междувременно се и оженил за госпожица, служителка в източногерманското ЩАЗИ, съответното вътрешно контраразузнаване, и тя му ражда три чудесни рожби*. Когато Съветският съюз почна да сдава багажа и Чекръкът на Българската ни История се врътна половин оборот наопъки, г-н Иво се събужда една слънчева утрин враг на всичко руско в България, особено на паметници, напомнящи за краха на нацизма с края на Втората световна война. Между акциите на г-н Иво Инджев поучителна за поколенията ще остане битката му в Княжеската градина с бронзовия ансамбъл и войника от Паметника. Пътищата ни с другаря Иво Инджев се засякога в края на юли на 1981 г., без когато и да било да съм имал мерак да го срещам наживо... Преди да ми бият шута от младежкия пловдивски вестник заради критична статия, кореспондентът на пловдивския клон на БТА Георги Найденов** ме нави да му стана колега по щат в местното ни кореспондентско бюро на БТА. От него научих за шанса. И когато зазвъня на пожар редакционният телефон върху съседното бюро, Иван Желязков (1945) – секретар на групата от партийци в редакцията, като ми подаваше слушалката с "Теб търсят", рече: "Сигурен съм, звънят от БТА". Търсеше ме Нели Пеевска (1951) – шеф на отдел "Идейно-възпитателна дейност" в Окръжния комитет на ДКМС: "Идвай веднага! Налага се да поговорим". Е, поговорихме. Нелито ме посрещна от вратата с: "Напиши си заявлението за напускане, така и така, налага се да те освободим, понеже обновяваме редакционния състав". Между другото, по онова време бях най-младият от редакцията и единствен дипломиран. Ходих по-късно специално и до София да проверя за резултата, след като месеци преди това по съвет на Георги Найденов (1944) бях подал заявление до БТА. Не се наложи да се катеря до втория етаж в БТА. Отвътре върху страничния служебен вход, върху вратата бяха лепнали списък с одобрените кандидати, дето името "Иво Инджев" бе най-горе. Дста по-късно от колеги вестникари случайно научавам, че майка му на Иво била фактор в отдел "Кадри" на Държавна сигурност.   

Апостол № 8
Иван Костов (1949)

  В еуфоричните дни веднага подир "славния Десети ноември" главният асистент в котилото на партийната номенклатура АОНСУ – Академията за обществени науки и социално управление, др. Иван Костов, се пробвал с папчица в дипломатическо куфарче със статията му за икономическия ни възход в епохата на победилата демокрация, отпечатана в партийния им вестник "Работническо дело", с велики планове да се провре в гнездото на обновената прясно пребоядисана за една нощ БСП. Обаче новият шеф на Партията др. Андрей Луканов (1938-1996) отпратил отегчен напористия Иван, мърморейки под носа си: "Космоджа ми ти професори и академици по икономика тук ми се прескачат като зайци в ливада, на некъв асистент от АОНСУ проектите ли ще чета!" И прави капитална грешка – понеже със същото това куфарче, със същите грандиозни планове Иван се завтекъл право в централата на СДС, и не само станал техен човек, но и Командир на ошашавените от дарената власт седесари. На Луканов се натискал не кой да е, а баш "днешният Стамболов". Новоизлюпилият се "Стамболов" чрез изобретените от него самия "ремедета": работническо-мениджърски дружества) едва за няколко години успя да разпродаде за нищо пари най-доходоносните ни заводи, кооперации, компании, тъй да се каже, отвори магистрала за сиромашкия живот в условията на абсолютна демокрация докарвайки отлични приходи за шепа родни и чужди супер-спекуланти. С този магьосник на пир по време на чума ме запозна Венцеслав Бъчваров (1932-2008)*** през есента на 1990 г. сред пловдивската главна и по-точно пред някогашната сладкарница "Орфей". Описал съм усещане си за този висок намусен мъж между две жени на средна възраст, излъчващи печал и скука, за влажната като гъба длан и мигновено появилата се представа, че съм застанал пред кирпичен турски дувар, като се здрависахме, след като Венци ме представи: "Редактор на нашия вестник "Демократическо знаме". Описал съм го в епизода "Фал" от ръкописа за книга от 496 стр., която никога няма да види бял свят – "Историйките на ученика Ламски", кажи-речи, документ от 1994 и 2004 година, и пак по действителен сюжет.

   Следва

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата
Plovdiv, edited on 21 dec. 2023****

ИЛЮСТРАЦИИ:
- "Еуфория"*****. Вокален състав "Лей ся, песня!"
- Първите мъже у нас се явяват отлични певци.

––––

*...Роденият на 16 април 1955 г. Иво нджев е завършил специалността "История на Азия и Африка" в Московския университет "М. Ломоносов". В съветската столица заминал да учи като стипендиант на Държавна сигурност. Кълне се обаче, че никога в живота си не е писал доноси за когото й да било. А и нещо повече: като студент, заявил на някогашните секретни служби, че се отказва от стипендията им, не желае да им сътрудничи. След дипломирането кандидатства за работа във Външното министерство. Надява се да го наемат, защото знае няколко езика, сред тях – и арабски. В министерството не го одобрили, и за да се издържа, започнал да прави преводи. "Един ден научих, че в БТА са обявили конкурс за редактори... Явих се (...) и ме назначиха в отдел "Международна информация", връща спомените назад именитият журналист. По-късно агенцията го командирова в Бейрут на длъжността "Военен кореспондент". Инджев трупа стаж и в радио "Свободна Европа", и в БНТ. В националната телевизия води пък предаването "Още". 52-годишният Иво зад гърба си има един развод. С първата съпруга, немкинята Регина, се залюбил като студент в Съветския съюз. Тя е майка на три от децата му: Ани, Ива и Волен. Всички те живеят в Германия. Две дъщерички ражда втората му жена, оперната певица Росица Павлова (1973). Запознали се в столичен нощен бар. Росица става особено популярна от 1999 г., когато пред храма "Александър Невски" на митинг с участие на Щатския президента Бил Клинтън, прочувствено изпълнила българския химн, а и химна на Щатите. С второто си семейство г-н Инджев живее в луксозно софийско жилище. Твърди, че за да купи апартамента, теглил кредит. Макар да е четвърто поколение столичанин, преди да се събере с доста по-младата съпруга няма свой покрив. Живеел под наем. Майката на Иво Инджев Люба Асенова Инджева от 1950 г. работи като телефонистка в МВР. От 1969 г. е назначена за разузнавач ІV степен във ІІ отдел на ІV управление на ДС, с присвояване и на офицерско звание "младши лейтенант". Бащата на Люба Асенова (дядо на журналиста Инджев), Асен Стоянов Ангелов, е член на БКПот 1926 г. и активен участник в партизанското антифашистко движение като ятак. На 9 септември 1944 г. активно участва в установяването на т.нар. Народната власт, като комендант на Княжево. През 1948 г. вече е на работа в МВР, откъдето се пенсионира през 1960 г. Братът на Люба Асенова (чичо му на г-н Иво Инджев) Емил Асенов Стоянов, е член на РМС и активен борец против фашизма и капитализма. Потеклото, биографията, личната кариера напомнят профила на г-н Росен Плевнелиев, на г-н новичкия кмет на София Васил Терзиев или накратко, на типичния партаец от някогашното червено котило на "най-достойните" в партията-ръководителка БКП. Вж. https://hotnews.bg/article/2022041115155837529 & https://www.viewsofia.com/article/31653/Mazhete%2C-koito-poznavat-zhenite%3A-Ivo-Indzhev
Георги Найденов (1944)
   ** Вж. https://bnr.bg/plovdiv/post/101054342/vaodushevava-me-tova-che-savremenniat-plovdiv-e-graden-varhu-antichni-shedyovri 
 
Венцеслав Бъчваров (1932-2008)
*** Вж. https://skandalno.net/lazha-e-che-sme-prabalgari-zhiveem-tuk-ot-7-6019/
****Еуфория: състояние на екстаз, когато човекът се чувства щастлив и прелива от кеф.
*****Мурка: (Московский уголовный розыск), Московски криминален отдел. Бел.м., tisss.

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.) :   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)   Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде н...