ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (889.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (889.)

  Едно ще ви кажа, аверчета, дето пращите от мерак и сила за победи и слава в нашия мизерен животец: Лесно е да съдиш, мъчно е да разбереш що тъй, а не инак постъпил човекът. В това е тънкостта. – Аноним (1947) 

 

  27 dec. 1999

СЪДБА ЧОВЕШКА 

  Бе як и страстен като животно. Преди да си срещал подобни типове в живота, никога не би предположил, че съществуват. Към петдесегодишен. Къса сребристо-лъскава… не коса, а глиганска четина. Очичките, скрити под нависналите вежди като в катерича хралупа. Среден на ръст, ама с издължен труп, кривокрак: единият му крак по-къс, та другия крак замята настрани. Ръцете му – Боже, опази! На канадска борба само един циганин от старозагорския затвор можеше да му се опре. Левак. Дясната му не бе тъй силна, ама с левачката съм го виждал пудовка да подмята както котка мята клъбце от памучна прежда. Веднъж го пратиха да копа в зеленчуковата бахча, пък той да вземе да натроши саповете, че пръстта била спечена.

  Отде му идеше таз сила, дявол го знай, щот нагъваше и той от същата храна. Пък на нас не ни личеше. Викахме му Японския булдозер. Кога правехме пътя за Шишманци, докарали беха такваз една машинка, има-няма, колкото двуетажна къща – с шип пред муцуната, къс и закривен нагоре, от рапидова стомана. С тоз шип бая канари обръща. Японска техника, нашенския бензин го гълта кат ламя: сигур й се е виждал като нашта мила кухня, дето само постно нагъваме.

  Май се отплеснах, ама ще извиняваш, в тия ни заведения с таквизи чешити се среща човек, че колкото и да си чапрашък, от един момент насетне почваш да гледаш малко по-притеснен към света. Само който не е бил, само той не знай! Та...

  На дваесе и кусур лазарника бил, кога го осъдили първо на смърт. За изнасилване. Четиринаесегодишно момиченце. Завлякъл го дълбоко в гората, и както мечките: ам-ам... имаше момиченце, няма момиченце. Какво там го правил, пречупва му гръбнака. Хвърля го в пещера и затуля дупката с камъни. Година и нещо баш по туй го открили: таквиз канари кой друг могъл би да дотъркаля!

  Как отървава куршума не мога ти каза, пък требе и да е наистина малко куку; по таз изпитана рецепта ще да е отървал бесилото или куршума. Осъждат го на дваесе и пет годинки, максимума. От тях дванаесет лежи, та дотолкоз се бе сраснал с дранголника, все едно е в цивилизацията. Наближи ли пролет обаче, очичките му почват да шарят, сумти, мърда едното рамо. Тъй прави, кога мисли.

  И се дигне, та пак драсне от пандиза. И де ще иде, освен при жена и при майка си на село. Харно, ма дъртата се споминала, а другите наследници катурват съборетината, напъдили и жена му с дъщерята. А щерка му таман изпълва шестнаесе; ама па сакато, парализирано ай тъй, от кръста надоле. И жена му с щерката му, оладжак, остават под открито небе. Жената – кръгъл сирак, и такъв мъж кат й се случил – идилия!

  А че туй сме ний! Нали мъжът й се прочул кат душманин, избикалят ги тез двечки – майка и щерка, като да са прокажени. Кво е виновна женичката, нали! Ами дъщерята?! Ама на! Като се рекло веднъж...

  Намира ги, значи, Булдозера дип насред къра извън селото, зад циганската махала: на голата пръст от рогозки и слама колибка си стимарили, чак манговците ги окайват. Ма смеят ли да помогнат? Страшно е, кога народът те намрази! Страшно е, ти казвам!

  И се запретнал вместо колиба дом да гради... Денем се крие – землянка си изровил, под земята маскирана, с комин дваесе метра настрани, нощем камъни сбира, пренася, на купчини ги реди. Пясък от дерето с чували мъкне. Цимент, вар къде пазарил, как ги довлякъл, той си знай. За два месеца и нещо къщица вдига до покрив. Вместо дялани греди за ребра под керемидите, от клисурата на три километра извън селото мешови дърве пренесъл. И всичко – с две голи ръце, на гръб.

  По същото туй време от управлението на МеВеРе де ли го не дирят! Наште колко ги разкарваха до Хасково обяснения да пишат! Говорим си нощя: тоз път няма да му се размине, може да си спомнят за първата присъда. Щото началниците яко разлютени беха. И как да се не лютят, като бръмчаха дузина ченгета из окръга ни да го дирят, за мезе стана властта!

  Та тъй и аз намазах. Пуснаха ме в отпуска уж... да го диря, че земляци бехме почти, селата ни – едно връз друго. Върви, вика ми Караниколчов, да проучиш. Хем умната, ей!... Да се не издадеш, че е хитър като язовец, може и ятаци да си има.

  Кви ятаци, бе-е! Седем-осем пъти да е бегал за тез дванаесе години: по за седмица-две, пък и, нали ти казвам! – те жена му, детето му не щат да видят, та за неговия хал ли да ги е еня хората, дерт да му берат?

  И спипаха го накрай. Издаде го манго един, неговата мама кюмюрджийска продажна, е-ех! Сгепцаха го и окован го водят, а подир два месеца пак духна. Казват, следите му право към оназ пещера с четиринаесегодишното водели... И туто финито, где ли рови сега под земята Булдозера? Чак не мога да повервам: такъв чешит да се затрий. 

  Ей я къщата му там, зад циганския катун. Стои си непокътната, непокрита четвърта година вече. Жената и щерката – онуй сакатото, и те се запилели на майната си, никви ги нема. Съдба човешка. Пък ми й мъчно за него, макар че не бива да ми е жал. А?! Ти що ще речеш?

    * * *

    Из Стария завет: Левит 

      Глава 24

      Господ говори още на Моисея, казвайки: 

       (...)

      17 Който убие някой човек, непременно да се умъртви.
    18 А който убие животно, да го плати. Живот за живот.
    19 И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:
    20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.
    21 Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.
    22 Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.
    23 И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 fev. 2022

Илюстрации:

- Българско девойче нашенче.

- Пророка Мохамед (571-632)**

___

* https://www.wordproject.org/bibles/bg/03/24.htm

** http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/28579-kakvo-ne-znaem-za-mohamed/ Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (888.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (888.)

  По-високо билото, майстори! Иде женихът –/ Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже... – Сафо, "Епиталама" (630... 612-570 г. пр.н.е.)* 

 

  03 dec. 1976

ПО ТРАВЕРСИТЕ

В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...
И както ходя все по-сръчно
по тая черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...
И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове...
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват: 

– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

  

Plovdiv, edited on 11 fev. 2022

___
* Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100. Майсторите зидари градят покрива, а призивът е към тях: женихът е твърде висок, за да влезе в дом с нисък покрив. Метафора за полета на въображението, когато младото момиче очаква своя любим. Вж. https://bg.celeb-true.com/sappho-lyric-poet-from-island-lesbos-lived-archaic-greece-check

** Атанас Г. Бояджиев (1912-1975) – третият измежду петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за луди, където принудително бил пратен от МВР някъде си в Югоизточна България. Текстът бе публикуван през 1979 г. в пловдивския партиен всекидневник "Отечествен глас" – трибуна на ОК и ГК на БКП; едва ли редакторът – поетът Александър Бандеров (1933-2007), завеждащ по онова време литературния отдел, би могъл да предположи, че посвещението е към тъмен балкански субект, въдворен за вицове срещу властта отначало в концлагер, а по-късно в психиатрична клиника. Сбирал народа около себе си Насо Гащара да му посвири на китара и да му разправя лакърдии в барачка, където живеел сам на височинка над корпусите на клиниката. Синът му Георги (1943), научи за смъртта три години по-късно. За десет години по-големия си брат баща ми Дърводелецът казваше: "Преди Девети го млатеха в полицията, след Девети – в милицията". Когато съм се родил, в онези следвоенни купонни времена чичо ми Насо открива на мое име влог в местната банка, Стихотворението е заключителен текст в сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983 г., в тираж 1100 екз. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (887.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (887.)

  Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател-публицист със силна нравствена струя. Ето на български – роден език на Иво Инджев, Криско, Милко Калайджиев, г-жа Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, фрагменти от може би най-странния в скромността си руснак!* 

 

  01 maj 2016

ЗА НЯКОИ НЕЩИЦА

  А известно е адвокатът какво е; адвокатът е съвест под наем.

  Аз съм рожба на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която крепне в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак някога Бог ми праща мигове, в които съм напълно спокоен и в тез мигове обичам и виждам, че и мен ме обичат; тъкмо в такива мигове изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост: да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само че няма – казвам си с ревнива любов, но и не може да има; нещо повече: ако някой би ми доказал, че Исус е извън истината и истината наистина се окажеше извън Исус, бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.

  Ако един народ не вярва, че истината е единствено у него, ако този народ не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал... ("Бесове")

  Искаш ли да победиш целия свят, победи себе си.

  Да можеше тъй да стане, всеки от нас да опише всичко за себе си, ала така, че да не се притеснява да изрече не само онова, дето не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, и дори не само онова, дето не смее да каже дори и на най-близките приятели, но и онова, дето не смее да признае дори пред себе си... тогава по света би се разнесла такава воня, че всички ще се издушим. ("Унижените и оскърбените")

  Атеизмът е произлязъл от Римския католицизъм. ("Идиот")

  В истински любящото сърце… или ревността погубва любовта, или любовта убива ревността.

  Великодушното сърце може да обича от състрадание. ("Унижените и оскърбените")

 Времето е отношение на битовото към небитието (отношение на материалното към духовното).

  Втората половина на човешкия живот обикновено се състои само от натрупани през първата половина навици. ("Бесове")

  Глупак, който съзнава, че е глупак, вече не е глупак. ("Унижените и оскърбените")

  Да се влюбиш не значи, че обичаш. ("Братя Карамазови")

  Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не проумява, че истинска сигурност за човека не е в личното му самотно усилие, а в общата ни човешка цялост. ("Братя Карамазови")

  Животът е разбираем само ретроспективно.

  Животът е пълен с комизъм и е величествен единствено в своя вътрешен смисъл.

  Когато човек достигне щастието, няма да има повече време, защото време няма да му е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума. ("Бесове")

  Красотата ще спаси света. ("Идиот")

  Много хора са честни само защото са глупаци.

  Може би е по-добре, че хората наскърбяват: поне избавят другите от нещастието да ги обичат.

  Не бива да обичаш онова, което не познаваш.

  Нещастието е заразно. Нещастните и бедните трябва да странят едни от други, да не се заразят още повече.

  Няма нищо тайно, което да не е станало явно.

  От жалки истини безброй по-ценна е лъжа, която възвисява. ("Бесове")

  Папата заграбил Земята, земния престол и хванал меча; оттогава всичко тъй върви, към меча вече прибавиха лъжа, измама, лукавство, фанатизъм, суеверие, злодеяния, заиграли са се с най-светите, най-чисти, най-простодушните, най-пламенните чувства на народа и са започнали всичко-всичко да разменят за пари и за мизерната си земна власт. ("Идиот")

  Истинската правда винаги е неправдоподобна... За да стане правдоподобна, трябва да й се притури малко лъжа. ("Бесове")

  Радвайте се на живота, не на неговия смисъл.

  Римският католицизъм е по-лош и от безбожието. ("Идиот")

  Римският католицизъм не е вяра, а продължение на Римската империя. ("Идиот")

  Само покаянието си да не изоставяш, и всичко Бог ще ти прости. А няма такъв грях, не може и да го има по цялата земя, който грях Господ да не би опростил на истински покаялия се. И не е в състояние човек да стори грях дотолкова голям, че да пресуши безбрежната любов Божия. Нима е възможен грях, който да превиши Божията любов! ("Братя Карамазови")

  Социализмът – както и неговият събрат атеизмът, е произлязъл от отчаянието, като противостоене на Западния католицизъм в морален смисъл: за да замени изгубената морална власт на религията, за да утоли духовната жажда у закопнялото човечество и го спаси не с Христа, а пак с насилие. ("Идиот")

  Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.

  Човек е нещастен, защото не разбира, че е щастлив; затова. ("Бесове")

  Какво е адът! Страдание, че повече не можеш да обичаш. ("Братя Карамазови") 

  Превод на български - tisss

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 10 fev. 2022

–––

* Фьодор М. Достоевски (1821-1881). 

 вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%8C%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%94%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 & http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=806471 & http://www.webcafe.bg/id_1105028475 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (886.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (886.)

  Живейте просто. Не нанасяйте никому вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, не да ви носят безсилие. Посветете живота си на красивото. И творете заради съзиданието, не за признание. Отнасяйте се с ближния като с откровение. Преобразявайте миналото, забравяйки миналото. Давайте на света ново. Изпълвайте тялото си с любов. Бъдете енергия на любовта, защото любовта одухотворява света. Където е любовта, там е Бог. – Из притчите на Цар Соломон (1011-928 пр.н.е.)* 

 

  18 noe. 2007

ПИР НА ПЛЪТТА

ТРАКТАТ ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО

Бе нежна като момина сълза –

с високо дупе и гърди налети;

мъжкари трима мислеха се за

аристократи, даже за поети.

Търчаха й наоколо с език

провесен като три луксозни песа

и всеки виждаше се мъченик,

достоен паж на своята Принцеса.

Лъстиви мадригали в нейна чест

нанизаха, и ето най-подире

успя момата да се увлече

по лирика в студентската квартира.

Разляха вино както му е ред,

бонбони шоколадови – в кутия,

и всеки в позата на горд поет

зае се чувствата си да открие.

Бе понеделник, дълъг бе денят,

залезе слънцето едва след седем;

момата тъй успяха да пленят,

че позволи им само да я гледат,

да й нашепват там един през друг

не стихове добри, благочестиви,

а гъвкави двусмислици на шут,

когото жежко виното опива...

Пропускам незначителното и

на всеки, що внимателно ме слуша,

ще кажа, че накрай им позволи

да я изкъпят тримата под душа.

И мокра върху мекия диван

с целувки и милувки безразборно

те любиха я вкупом и без свян,

а сетне всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,

с високо дупе и гърди налети...

Където мине хубава жена,

след себе си оставя куп поети.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 09 fev. 2022

–––

* Соломон. https://www.7kefa.com/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%85%d1%83%d0%b1%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%86%d0%b0%d1%80-%d1%81%d0%be%d0%bb%d0%be/ 

Савската царица, голямата любов на Соломон, 

https://kerchtt.ru/bg/carica-savskaya-portret-potomki-caricy-iz-efiopii-v-arabskoi-literature/

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD & https://kerchtt.ru/bg/carica-savskaya-portret-potomki-caricy-iz-efiopii-v-arabskoi-literature/ Истинското й име не е известно. В митологичната история за Изида се знае, че принуждава богът Амон Ра да й каже името си, за да придобие неговата сила. Затова древните хора не са смеели да назовават с истинските им имена главните божества. Да не се знае коя е Савската царица е твърде странно, щом е имала специално място в сърцето на Соломон. Според някои автори стиховете на "Еклесиаст" в Библията (размисли за смисъла на живота,) и "Песен на песните”, описваща духовно плътската любов, са излети именно за нея. Трябва да се има предвид, че Соломон е имал достатъчно жени от всякакви народности, от реални съпруги до наложници. Преситен от богатство, власт и женски ласки, той не би могъл да различи красотата на една жена, ако тя категорично не се е отличавала от всички останали. Бел.м., tisss.