Документи – Г-н КОСТОВ & Co

 Г-н КОСТОВ & Co

    Глутница мекерета, мнозина от тях – галеници на Тодор-Живковата власт, парвенюта до мозъка на костите, жадни за власт и богатство, превъзбудени от многолюдните еуфорични всенародни митинги срещу БКП/БСП в дните и месеците след Десети ноември 1989 г., самонарекли се "демократи на Синята идея", го титулуваха Командира, новия наш Стефан Стамболов, строител на модерна България. Под влияние на Костов и личности, като Андрей Луканов, започна див грабеж на съграденото от две поколения обикновени българи и превръщане на всенародната собственост в лична собственост, пропъдени по чужбина чрез икономическа принуда бяха над 2 млн. български граждани в най-активната им възраст.

    Държавата ни новите властници превърнаха в разграден двор, младите поколения, родени малко преди и след 1989 г., обрекоха на духовен терор (чалга, сексуална деградация, организирани бяха и закриляни от високите етажи на властта отряди от мутри, т.нар. честни бизнесмени, университетски професори пренаписаха учебниците по Родна История, България от държава стана разграден двор за англо-саксонския модел на инвазия, т.е. територия – колониален придатък на заможните Западноевропейски държави и на САЩ, съдебната ни система, индустрията, селското стопанство, полицията, както и армията бяха обезкървени, образователната система и здравеопазването – съсипани. Всичко, което имаше стойност в някогашната наша България, беше разпродадено или превърнато в приход към личните банкови сметки на кръг от тарикати, обслужван от хора на ерзац-изкуството и ерзац-културата.

    Сочат Ахмед Доган и етническата му партия за виновник, но етническата непоносимост бе вдъхновена далече преди 1989 г. от планирано в Държавния департамент на световната супер-сила унищожение на Българската нация. Антикомунизмът, ако не сте забелязали, не засегна точно номенклатурата от управлението на Т. Живков и на Държавна сигурност, и то под благосклонния взор на Западноевропейската и Щатската политическа администрация.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 oct. 2014 – edited 13 oct. 2017

Ars Poetica – ТВОЯТ ЧОВЕК

ТВОЯТ ЧОВЕК

На срещата не ще се появи,
очи в часовника до болка вперил;
че с теб, момиче, пак ще е на "ви"
на театралната ти премиера.

Ще си придава вид на изкушен
с подтекст едва прикрито ироничен,
и роза даже да ти поднесе,
за тебе пак ще си остане Никой.

Един такъв, отчаян, сив на вид,
ще се отдалечава по паважа;
дали пък силуетът му размит
случайно нещо няма да ти каже?


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 noe. 2007 – edited 14 oct. 2017

Ars Poetica – ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВ...

ПЛОВДИВ, ПЛОВДИВ...

На внука Борислав и правнучката Виктория

От тебе, Роден град, по-зъл не знам
и по-великодушен не познавам,
обезверен ли съм – от тебе ме е срам,
щастлив ли съм, те искам най-прославен.

Син на бедняшки прашни махали,
на дворчета, затънали в мушкато –
макар да си ме бил с юмрук в устата,
от обич триж по-силно ме боли.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 24 mar. 2008 – 14 oct. 2017

Ars Poetica – ИЗНЕВЕРЯВАЩА СЪПРУГА

ИЗНЕВЕРЯВАЩА СЪПРУГА

Не знам защо, но милата лежеше,

търкаляше се в брачното легло

с очи като узрели две черешки,

като врабче с пречупено крило.

Защо ли ти сама я изостави

и хукна подир чуждите жени –

едва ли ще откриеш пак такава

по географските ни ширини.

Усукват се тук не един и двама

мъжкари, закопнели за любов,

не знам защо, но виждам, тази драма

ще продължи с любовник някой нов –

ще хвърли захабената си риза,

патъците си, шапката от лен

и виждам как разгонен вече влиза

в сърцето й и гол, и възхитен.

Смутена, гола, тя си го прегръща

край купчина от мръсното пране

и цялата занемарена къща

припада от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 13 oct. 2017

Ars Poetica – ЗА ЕДНА ТВОЯ УСМИВКА

ЗА ЕДНА ТВОЯ УСМИВКА

– За една дяволита твоя усмивка 
бих заложил петак или наръч сено, 
за две бих заложил гердан от мъниста, 
а за три бих поръчал кана вино. 

За целувката с обич – роза червена; 
ако две са целувките – ален колан; 
ако виждам при туй, че си силно смутена, 
аз сърцето, хитрушо, на тебе ще дам. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 dec. 2012 – edited 12 oct. 2017

Ars Poetica – РАДИО БЕЙРУТ

На Любомир Гешев – редник

от някогашния ракетен дивизион 90180

РАДИО БЕЙРУТ

Политиката служба не тика,
казваше нашият старшина;
бяхме наивни, дето се вика,
не мъже, а градски лайна:

Маркс, Хрушчов, Ленин-Сталин,
арията беше само една –
комунизмът за да прославим,
готвим се за световна война.

Готвим се... ала с Любо от Сопот

тайно слушахме джаз от Бейрут*
и дъските ни взеха да хлопат,
та майорът ни спипа без труд.

Този Марков бе смъртна досада,
плужек мазен, а ужким суров,

уж пич, а душата ти вади
с педерастката своя любов.

И прости ни**, и тъй за награда
рихме въглища цял следобяд – 

дето казват, за честта на отряда
двайсет тона напред и назад.

Бяхме просто две бойки момчета,
но заради тоз темерут
оттогаз на войнишката клетва
сякаш бяхме се клели в Бейрут.

Пловдив - европейска културна столица 2019

Plovdiv, mart 1990 – edited 11 oct. 2017

____

* Само с леко завъртане на потенциометъра пренастроен на честотата на Радио Бейрут, приемникът на военната релейка Р-401М ни зареждаше с "упадъчна" музика (рок, джаз и пр.) in live от нощните клубове на близкоизточната перла Бейрут. След обяда старшините Генчо Налбантов и Митко Карачев идваха в "моята" релейка да спят и слушах как хъркат като две дъскорезници, докато зорко им пазя спокойствието от лоши очи.

** Не ни издаде, та ни се размина "дисципът" за месец поне в т.нар. "черни роти" на Втора българска армия. Случва се в разгара на движението на хипитата с онзи велик девиз "Make love, not war!" (Правете любов, не война!). Линкът е от концерт на великия Джими Хендрикс от октомври 1967 г., когато тъкмо се бях уволнил и София ми изглеждаше рай. Днешните лъскави лекенца и кукли-панукли на чалгата не притежават нищо от онзи следвоенен взрив на артистичност и свободолюбие, разтърсил света след като 550-хилядната въоръжена до зъби с най-модерни средства за изтребление армия на янките яде унизителен пердах и поколението на връстниците ни отвъд Голямата вода преживя шока да прогледне кой го прати на сигурна гибел, за чия изгода и от какъв зор във Виетнамската джунгла. Бел.м.,tisss.

Ars Poetica – МЪЖЪТ, АКО Е МЪЖ

МЪЖЪТ,

АКО Е МЪЖ

                                                

Мъжът, ако е мъж, мечтае –

какво, не всякога се знае.

Когато искам, значи искам;

момичето добре го знае

и роля на добра артистка

с успех ще увенчае края.

Мъжът, ако е мъж, мечтае –

какво, не всякога се знае.

Което всекиму е ясно

и даже може би опасно,

това е да изпита страст

по хубавица като вас.

Но ако все пак се разминем,

ще си мечтая сто години

как гоним с тебе пеперуди

или се любим като луди.

Мъжът, ако е мъж, мечтае –

какво, не всякога се знае.

И тъй е може би добре –

жена ли е, ще разбере.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 oct. 2017