Ars Poetica – ИЗНЕВЕРЯВАЩА СЪПРУГА

ИЗНЕВЕРЯВАЩА СЪПРУГА

Не знам защо, но милата лежеше,

търкаляше се в брачното легло

с очи като узрели две черешки,

като врабче с пречупено крило.

Защо ли ти сама я изостави

и хукна подир чуждите жени –

едва ли ще откриеш пак такава

по географските ни ширини.

Усукват се тук не един и двама

мъжкари, закопнели за любов,

не знам защо, но виждам, тази драма

ще продължи с любовник някой нов –

ще хвърли захабената си риза,

патъците си, шапката от лен

и виждам как разгонен вече влиза

в сърцето й и гол, и възхитен.

Смутена, гола, тя си го прегръща

край купчина от мръсното пране

и цялата занемарена къща

припада от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 13 oct. 2017

Ars Poetica – ЗА ЕДНА ТВОЯ УСМИВКА

ЗА ЕДНА ТВОЯ УСМИВКА

– За една дяволита твоя усмивка 
бих заложил петак или наръч сено, 
за две бих заложил гердан от мъниста, 
а за три бих поръчал кана вино. 

За целувката с обич – роза червена; 
ако две са целувките – ален колан; 
ако виждам при туй, че си силно смутена, 
аз сърцето, хитрушо, на тебе ще дам. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 dec. 2012 – edited 12 oct. 2017

Ars Poetica – РАДИО БЕЙРУТ

На Любомир Гешев – редник

от някогашния ракетен дивизион 90180

РАДИО БЕЙРУТ

Политиката служба не тика,
казваше нашият старшина;
бяхме наивни, дето се вика,
не мъже, а градски лайна:

Маркс, Хрушчов, Ленин-Сталин,
арията беше само една –
комунизмът за да прославим,
готвим се за световна война.

Готвим се... ала с Любо от Сопот

тайно слушахме джаз от Бейрут*
и дъските ни взеха да хлопат,
та майорът ни спипа без труд.

Този Марков бе смъртна досада,
плужек мазен, а ужким суров,

уж пич, а душата ти вади
с педерастката своя любов.

И прости ни**, и тъй за награда
рихме въглища цял следобяд – 

дето казват, за честта на отряда
двайсет тона напред и назад.

Бяхме просто две бойки момчета,
но заради тоз темерут
оттогаз на войнишката клетва
сякаш бяхме се клели в Бейрут.

Пловдив - европейска културна столица 2019

Plovdiv, mart 1990 – edited 11 oct. 2017

____

* Само с леко завъртане на потенциометъра пренастроен на честотата на Радио Бейрут, приемникът на военната релейка Р-401М ни зареждаше с "упадъчна" музика (рок, джаз и пр.) in live от нощните клубове на близкоизточната перла Бейрут. След обяда старшините Генчо Налбантов и Митко Карачев идваха в "моята" релейка да спят и слушах как хъркат като две дъскорезници, докато зорко им пазя спокойствието от лоши очи.

** Не ни издаде, та ни се размина "дисципът" за месец поне в т.нар. "черни роти" на Втора българска армия. Случва се в разгара на движението на хипитата с онзи велик девиз "Make love, not war!" (Правете любов, не война!). Линкът е от концерт на великия Джими Хендрикс от октомври 1967 г., когато тъкмо се бях уволнил и София ми изглеждаше рай. Днешните лъскави лекенца и кукли-панукли на чалгата не притежават нищо от онзи следвоенен взрив на артистичност и свободолюбие, разтърсил света след като 550-хилядната въоръжена до зъби с най-модерни средства за изтребление армия на янките яде унизителен пердах и поколението на връстниците ни отвъд Голямата вода преживя шока да прогледне кой го прати на сигурна гибел, за чия изгода и от какъв зор във Виетнамската джунгла. Бел.м.,tisss.

Ars Poetica – МЪЖЪТ, АКО Е МЪЖ

МЪЖЪТ,

АКО Е МЪЖ

                                                

Мъжът, ако е мъж, мечтае –

какво, не всякога се знае.

Когато искам, значи искам;

момичето добре го знае

и роля на добра артистка

с успех ще увенчае края.

Мъжът, ако е мъж, мечтае –

какво, не всякога се знае.

Което всекиму е ясно

и даже може би опасно,

това е да изпита страст

по хубавица като вас.

Но ако все пак се разминем,

ще си мечтая сто години

как гоним с тебе пеперуди

или се любим като луди.

Мъжът, ако е мъж, мечтае –

какво, не всякога се знае.

И тъй е може би добре –

жена ли е, ще разбере.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 oct. 2017

Ars Poetica – НА ХУБАВИЦА КОЙ ОТКАЗВА

НА ХУБАВИЦА

КОЙ ОТКАЗВА

Стоеше сам-сама на бара,
аз влязох, казах: Добър ден! –
посвирих малко на китара
и после тя излезе с мен.

Дори не съм я уговарял, 

когато я прегръщах аз:
кобилката бе без самара,
и мене ме обхвана бяс.

Език ми пъхаше в ухото,
прокле ме, Господ призова,
обиди сипеше – с каквото
за Господ чак ми дожаля.

Да я оставя, да премисля,
уви! – въздишате с тъга, –
съпруга чужда кой натиска
и люби я не на шега?

Какво тук повече да кажа,
от вас за да се защитя –
на хубавица кой отказва, 

особено щом страда тя! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 9 oct. 2017

Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз я отведох на реката;

бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж...*

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Накрай града, покрай реката

като един уверен мъж,

звезди й свалях... и нататък

се гмурнахме в море от ръж.

Във рокля евтина с презрамки,

такава – пъстра, от басма,

и боса, по сандали само,

целуна ме и ме разсмя.

О не, не съм я уговарял,

бе жежко слънцето над нас,

като свещица пред олтара

запали ме, обзет от страст.

И ме захапа за ухото,

гърба ми дра едва ли не,

и аз отвърнах й, защото

поставен бях на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш

захласнат и самият Бог

във влажния крайречен пясък

затъна тежкият й кок. 

Бе ненаситна, неспокойна,

внезапна като летен дъжд –

бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Да знаех, хич не бих посегнал.

Кажете, бих ли позволил

като жена под мен да легне,

да шепне колко съм й мил?

Осъмнахме покрай реката

и голи къпахме се там,

преди да продължа нататък

по пътя си отново сам.

Крада хляб като всеки манго,

а нея жаля и до днес,

макар че никак не е малко

да браниш женската им чест.

Водите си лениво влачи 

реката, дето ме прокле,

докато чувах я как плаче

и да се върна ме зове.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 9 oct 2017 

____

* Федерико Гарсиа Лорка

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

_{Аз я отведох на реката;}

_{бях сигурен, че е девойка,} 

_{ала тя имала си мъж.}

_{Бе през нощта на Свети Яков}

_{и с дълги уговорки стана.}

_{Фенерите се загасиха}  

_{и се разпалиха щурците.}

_{Чак при последната ограда}

_{допрях гърдите й заспали}

_{и се отвориха те мигом}

_{подобно люлякови гранки.}

_{Колосаната нейна фуста}

_{във моите уши пращеше}

_{безспир като парче коприна,}

_{раздирано от десет ножа.}

_{Дърветата с върхари тъмни}

_{израстваха пред нас грамадни}

_{и лаеше отвъд реката}

_{с далечни псета кръгозорът.}

_{Щом минахме безмълвно двама}

_{къпини, храсти и тръстики,}

_{коравият й ток изрови}

_{във тинята една трапчинка.}

_{Аз смъкнах мойта вратовръзка.}

_{Тя смъкна горната си дреха.}

_{Аз – ремъка със пистолета.}

_{Тя – свойте четири корсета.}

_{Такава гладка кожа нямат}

_{ни охлювът, ни кринът нежен}

_{и не гори в подобен блясък}

_{дори кристалът под луната.}

_{Под мен в уплаха като риби}

_{изплъзваха й се бедрата,}

_{ту пламнали като жарава,}

_{ту като сняг и лед студени.}

_{По най-добрия друм безумно}

_{през тая тъмна нощ препусках,}

_{седефена кобила яхнал}

_{без никаква юзда и стреме.}

_{Аз като мъж не ще повторя}

_{това, което тя ми каза,}

_{защото моят ясен разум}

_{ме учи предпазлив да бъда.}

_{Изцапана от кал и ласки,}

_{аз я отведох на реката.}

_{А кремовете с дълги саби}

_{се биеха под злия вятър.}

_{Държах се както подобава}

_{на всеки циганин достоен.}

_{Дарих я на раздяла щедро}

_{с красива кошница от слама}

_{и не склоних да я залюбя,}

_{защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,}
кога я водех към реката.

_{Вж. http://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/07/22/невярната-съпруга-фредерико-гарсия-л/} 

Ars Poetica – ПЕТАЧЕ ЗА ОБИЧ

ПЕТАЧЕ ЗА ОБИЧ

На Вера и Надя

Какво да очакваме от онова дете,
което сред строгите възрастни расте!

Няма кой да го погали,
кой да ръси щедри похвали,
да го облича в ново палтенце,
да шепне: скъпо мое мило детенце,
да му носи играчки
и книжки с картинки,
да го вози в лека кола...

а кога навърши своите три години,
да покани всичките му роднини
от градове
и села,
да го монтира пред огромна торта

и умилени да цвилят хората: 
Ай, какво дете!...
или нещо подобно от сорта
"Тук геният на Балканите расте".

Бедняшкото дете
тези чудни радости
не знае.
Дрешки даже никой не му купува,
а когато веднъж

най-случайно намери петаче,
горкото ужасно се развълнува
и отърча при изнервената си майка,
като врещеше: "Мамо, мамо, ви-и-иж!
Виж това нещо".

Озадачена от крясъците му,
тя го целуна горещо
и каза нещо несвързано.

...Обаче
как всеки ден се намира петаче?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 8 oct. 2017