Ars Poetica – ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети;
мъжкари трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.

Търчаха й наоколо с език
оплезен – три дръгливи песа,
и всеки виждаше се мъченик,
достоен паж за нежната принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизаха и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика в студентската квартира.

...Наляха вино, както му е ред,
бонбони шоколадови – в кутия,
и всеки в позата на горд поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, дълъг бе денят –
залезе слънцето едва към седем,
момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,

да й нашепват там един през друг
наместо стихове благочестиви,
цинични низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.

Тъй гола върху вехтия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
и после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Където мине хубава жена,
след себе си оставя куп поети.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited 3 uli 2017

Ars Poetica – КОМУТО СЕ НАДСМИВАМ ВЛАДЕЕ МИ СЪРЦЕТО

Край ручея разпенен от жажда ще загина,
разпален като жар, но леденея в мраз,
Отечество ти свидно, за мен си зла чужбина,
последен сиромах съм, но богаташ по нрав.

Авторизиран превод на български*

КОМУТО СЕ НАДСМИВАМ ВЛАДЕЕ МИ СЪРЦЕТО

Край ручея пенлив от засуха умирам,

отвътре ме изгаря, а външно зъзна в мраз,

орел държа в ръка – врабец в небето диря,

ценя това, което не струва грош за вас.

Наглеца го ценя, щом ловко ме излъже,

ала пък на глупака присмивам се в очи,

на пир ли ме зоват, седя си вкъщи тъжен,

когато не обичам, мен триж по ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,

с която се заяждам, любима ми е тя,

а славата ми мяза на наръч суха плява

и всъщност всичко мое е плод на суета.

Изгубя ли съня си, будувам най-красиво,

беда ли ме споходи, мечтая възроден,

живея като пътник, не знам къде отивам,

капризен, ала няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,

 разочарован ли съм, усещам любовта,

похвалят ли ме, значи не струват стиховете,

че най-добре се люби невярната жена.

Да бъда прав не бива, щастлив по изкушава,

каръкът ме преследва и ставам триж по-здрав,

че скъпа ми е всъщност най-подлата държава,

в която сиромах съм, но богаташ по нрав.

Развейпрах, но си водя сметките прилежно,

пристягам си колана, пилея като Крез,

което е стабилно за мен е ненадеждно,
че за честта говорят персоните без чест.

Обичат ме най-вече за острите ми думи,
макар че и на мравка не бих пресякъл път,
работя с пот на чело, а мързелив безумно,
мухи ловя, щом други не спират да кълнат.

  Авторизиран превод: Jores 

Пловдив – европейска некултурна столица 2019

Plovdiv, 3 uli 2015 – edited 3 uli 2017

––––

* По балада на Франсоа Вийон (1431-1463).

Ars Poetica – МОИТЕ ДВЕ ДЪЩЕРИ

МОИТЕ ДВЕ ДЪЩЕРИ

Пораснаха и двете дъщерички,
едната – въглен, другата – пшеничка,
отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря,
да се кося, изобщо, да мърморя,
и всичко се оказа равно-равно,
притихнало и някак си безславно!

Къде останаха въздишки, врява
и вече всъщност що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено слонче

с кафенцето в ръка, с онази книга,
за четене която все не стига
уж времето, а ето има време
да я чета, а малко ми се дреме

и мисля ей така очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше много прашен, 
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни
естествено с куп жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,

че никога без бой не се предаде...
Рискуваме, уви! – кога сме млади!
А днес, уви! – ни плаши самотата
и няма вече смисъл суетата.

Децата – отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
я няма някогашната им врява
и само спомените ти остават.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 sep. 2010 – edited 2 uli 2017

Ars Poetica – ГЕРБЕРЪТ

ГЕРБЕРЪТ

Царица е розата, излъчва печал
и богатства, които не съм преживял.
Карамфилът е скучен, любовник проклет.
Нарцисът има душа на поет.
Полюшван от вятър, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както оченце следва мома напращяла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем колко и как
в мразовитата пролет пробива снега,
и значи, храбростта му не е шега.
А лалетата – като мометата,
шумни девици с напъпили цици.
Гергините – като балерините
с техните пусти колосани фусти,
целите – разкошно предчувствие.

Но ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен
и виждам това зачервено петле
как над боклука изпъва вратле,
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани и тикви,
от зелки и сливи,
над цялата славна смрад на пазара,
покрай сергиите мръсни и тротоара.

Продавачката казва:
– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия за две десетачки?

– О, достатъчен ми е и един.

– А какъв си харесахте, жълт или син?
Един без луксозна хартия, от тез
ще Ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева... И ще отнесете един
на своя любезен и мил господин.

Какво са шест лева! О, нищо не са.
Но когато ги нямаш, тъй много са те! –
и срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за гербера в кофата смет.

– Тоз ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. За Вас е, безплатно!

...И ето, ти идваш с цвете в ръката,
ти влизаш сияеща в моята стая
и аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с този гербер в ръка до сетния ми ден.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Пловдив, 1 uli 1992 – edited 1 uli 2017

Ars Poetica – ДВЕ ЧАШИ РОМ

ДВЕ ЧАШИ РОМ 

Две чаши ром на масата и струйка аромат...
Ти – тръпнеща в очакване някой непознат

вратата да отвори и с дързък мъжки жест
решително да сложи нещата в друг контекст,

където си естествено желаната жена,
пред плътски изкушения оставена сама

в среднощно представление, където две души
без капка угризения страстта ще утеши.

Отпий от тази чаша и погледни без свян
към онзи варварин, нахлул във твоя храм.

Това е, друго няма. И тъй е най-добре –
животът като драма кой може да го спре! 

Актьорите сме ние, звучи като рефрен,

сърцето ти щом бие, макар и не за мен. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 8 oct. 2014 – edited 30 uni 2017

Ars Poetica – ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

ЗДРАВ СЪН

СЛЕД СЕКС

Заспа ли вече? Боже мой, нима тъй бързо уморена –
пустиня ледна в летен зной, жар в мразовито време!

Като целувка на глупак, като езичница на клада,
като удавница в гора, като Девети кръг на Ада...

Луксозното ти облекло лежи разхвърляно в безреда,
иззад вечерното стъкло Луната само тебе гледа.

От ревност див и изкушен – испанец във трагична роля,
възправя се мъжът у мен... А ти си тъй красива гола!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 uni 2007 – edited 30 uni 2017

Ars Poetica – СТРАСТИ

СТРАСТИ

КЪМ ГНЕВНА ЕДНА МЛАДА ДАМА

Открих, да мразиш твърде си заета

и доста злъч избълва към света;

пък мисля си, ценя у теб поета,

но не ценя циничната уста.

Сега внимателно ще те изрежа

от всеки сън по звездното трасе,

че повече вълнува ме летежът

от злобата, която те тресе.

 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30-31 maj 2014 – edited 30 uni 2017