сряда, 20 май 2015 г.

Публицистика - ТВОРЧЕСКО САМОЧУВСТВИЕ (ІІ.)

ТВОРЧЕСКО САМОЧУВСТВИЕ (ІІ.)


          Продължение от 27.10.1998

      Хитрост и манипулации – това е панаирът на пазарището! Пари лежат в края на цялата верига от лъжи, понякога много пари... Това е Държавата на интелигентните хамелеони, които си сменят цвета на кожата при всяка смяна на властта. "Дръжте парвенюто!" – зове именно някоя Госпожа Франческа*.

      А колко красота има в живота! Дъждът. Хоризонтът с това облачно небе. Свежият мирис на влажна угар. Печалното ухание на есенната шума. Фините шумове, долитащи до теб, които подсказват, че всичко наоколо живее, диша, тече и се променя, радвайки се на своята естествена жизненост. Разкошен дар си, Живот!

      Съпругата на младия поет Гален Ганев рекла на своя благоверен, па той ми предава думите й: "Виждаш ли как обикновено може да се напише нещо красиво". Това – по повод стихотворение от сборника "Кардиф", чието заглавие той не успя (?!) да си спомни, но общо взето държеше да ми го покаже.

      Тщеславен ли е земният Иисус?

      И още как! Много, ама много самолюбив. И обичал да го канят на гости. Често се и самопоканвал... Човешка слабост – що, като е бил (възможно и сега да е) истински бог! Усещам как леко се опиянявал от влиянието си над тълпата. Земният му край е логичен завършек на предварително обречено, набиращо все по-високи обороти въртене около собствената си ос. Сила на Разума и Съвестта. Материалният бит го изхвърлил от греховната Земя като чужда субстанция, както примерно морето изхвърля подутия подпухнал труп на удавника, понеже е изгубил умение да се справя с вълните.

      Във филма "Томас Бекет"** Кралят (Питър О'Туул) уби праведния Бекет (Ричард Бъртън), понеже Бекет взе да става досаден за Негово Величество, да тежи на съвестта на грешника и сладострастника Хенри Незнамкой си. И после – показателно! – убиецът обяви жертвата за светец, въздигна храм в нейна чест и тържествен, шествайки сред слуги - грешници и те като господаря си, завтече се свещи да пали, да коленичи, чело в земята да блъска, икони да целува, да се моли, и накрая със светнала от фалшива праведност физиономия: да дръпне пред множеството слуги патетична реч върху великолепието на нравствеността, разбира се. 

      О, ароматно съчетание от Дяволско и Божествено!

      Ей таз амалгама от Добро и Зло, греховно и  праведно ме очарова. Има тръпка в тоя живот, велика тръпка! И как да се въздържа сега да не кажа какво удоволствие ми достави, какъв кеф... милият Евгени, като обяви пред четири квартални пияндета, без да броим извънбрачната му приятелка, че много съм му напомнял на ирландеца Питър О'Туул. "Точно такъв си го представям – рече, – като теб." Тъй ли! – разтваря се златната ми уста. – Че какво общо имам баш пък с тоя ирландец?! И професионалният криминалист Евгени, най-печеното местно ченге в борбата със столипиновски крадци и изнудвачи, се хваща на въдицата, принуден още веднъж да рече, тоя път триж по-убеден: "Не, сериозно! Много ми напомняш на ирландеца О'Туул във филма за Томас Бекет".

      16.11.1998

      Двайсет дни – нито ред.


     На 27 октомври в десет и половина сутринта бързаме за час-два да се изнесем с Re. към "нашето местенце край реката". Като лисица Re. се вмъква в гаража, настанява се на предната седалка, отгръщам едното крило на голямата метална врата, сядам зад волана, завъртам ключа и... двигателят не пали. Включвам във верига още един акумулатор, както съм го правил и друг път, и когато допирам положителната клема към извода на стартера, горният акумулатор гръмна, разлетя се на късове, плисна ми киселина в лицето. Облак дим с лют мирис изпълва гаража. Re. се втурна да отваря и другата врата. Полива да си наплискам очите с вода от пластмасова бутилка.

      Три-четири дни лявото око бе кърваво; слава богу! – без ходене на лекар, без илачи, мина от само себе си, както винаги досега е било при мен. Малкият Дявол!... Мисля си по тоя повод: как уязвимо е всичко у нас. Сред предмети се движим, съществуваме машинално някак, не подозираме колко близичко са Нещастието, Смъртта. И ми "изгрява" новозаветната идея за преходното материално, за силната уязвимост, когато си щастлив, за суетата на всичко-всичко алчно и горделиво у човека.

      Обявявам на разтревожената Re. по телефона, че тая неприятност има и добра страна: няма как, налага се да купя нов акумулатор. Което и сторих още същия ден.


      Чудно нещо е женското присъствие! В такива моменти мъжкият ни свят би трябвало да проумее каква великодушна жизненост таи женското състрадание. Докато сме уязвени, разстроени в самочувствието си на всезнаещи, с всичко справящи се горделивци, точно в най-тревожния ни час до нас застава същата оная, пред която сме издували перки, по всевъзможни начини сме унижавали с юнашки егоизъм. Като ангел от Небесата слиза рани да превързва, от нас самите да ни опази.

      При всичко, което Re. е сторила за мен, тия приказки са нередни, нещо кощунствено има в това, че ги записвам. Понеже не състрадание е същност на връзката ни. Разпилян, умозрителен, самонадеян, самовлюбен, нехаен се виждам, погледна ли се отстрани. А може би женската душа е инструмент на природния финес у човека: интуиция, подмолни - не винаги осъзнати и от самата нея - импулси, настроенията й, острото й зрение за детайла, за дреболийките, които крият кодове на познанието... То е излъчването на царствено великодушие у влюбената жена.

      Но ето, отплеснах се, тъй че крайно време е да спра.

Plovdiv, redact. 21 maj 2015
______
* Вж. двете реплики от 03.05. и предпоследния абзац на есето "Ястреб плячка не дели" от 28.06.1998 - http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1319460/page/0/vc/1

вторник, 19 май 2015 г.

РЕКВИЕМ ЗА ЕДИН ВЕСТНИК

25 години от първия брой на вестник Демократическо ЗНАМЕ
      Очевидно няма кой да си спомни днес за тоя някогашен ранен опит за независима журналистика в условия на всенародна еуфория месеци подир вътрешнопартийния преврат сред управляващата БКП, обявен за начало на… Демокрацията в България. Сред четиристотинте депутати във Великото народно събрание, дето пращахме за безплатно ползване пакет от 200 екземпляра, бе известен като „хубавото Знаме”. Просъществува едва 19 (деветнадесет) броя: от 19 май 1990 до 26 януари 1991 г. 

    De mortius aut bene aut nihil.

Plovdiv, 19 maj 2015

неделя, 17 май 2015 г.

Публицистика - ТВОРЧЕСКО САМОЧУВСТВИЕ (І.)

    На Татяна Бояджиева и Венчето Ичевска - с обич!

ТВОРЧЕСКО САМОЧУВСТВИЕ (І.)

       27.10.1998

     
1.

      Снощи през петия учебен час, за да привлека вниманието на осмокласниците към предстоящия урок по български, захванах се да им разправям за някои чисто психологически – и затова невидими - особености: например, за разстоянието, което всеки човек подсъзнателно създава между себе си и своя събеседник, спътник в автобуса, на опашката в магазина, за това, че в лично прилежащото пространство допускаме само най-близки на сърцето си същества... Че жените и момичетата (за разлика от мъжете и момчетата) допускат по-близо до себе си лица от своя пол... и пр., и пр. Моите палета от VІІІ-г ме зяпнаха. Накрая, като си предадох трудния урок за глаголните особености в българския език, идва Антония, шепне и ме гледа в очите: "Господине, ах, господине може ли всеки час така... да ни говорите по мъничко за тия работи, де... за разстоянията между жените и мъжете?"


      Вчера колегата Татяна Бояджиева*, рускиня, а преподава английски, ми показва пето или шесто стихотворение от "Кардиф", което превеждала на руски в нейната кухничка. Идея ми е да видя сборника "Кардиф" в руски превод, та както се изразява в баладичното "Невярната съпруга" Федерико Гарсиа Лорка: "с дълги уговорки стана". Родената в Архангелск етична и нежна Татяна първо се дърпаше, после – като видя, че не настоявам, сама дойде да ми каже: "Ще помисля"; подир седмица ми носи "опит за превод"; прибра си листа, па подир още два или три дни, като ми връчваше почти тържествено други две неща преведени ("Чудо любви" и "Непоправимое"), пожела да й намеря листове, та да продължи, "доколкото й е възможно". И отново се застрахова, казва: "Георгий, поезията е отговорно нещо. Страхувам се дали ще успея" и цитира, струва ми се, Александър Сергеевич какво мислел по въпроса. От своя страна, отговарям нещо, прочетено кой знае къде, може пак от Пушкин да е, но остроумно измислено: че за превода важи, както за жената: ако е вярна – грозновата е, хубава ли е пък, не ще да е вярна.

      Ден подир това представя ми на руски ключовото стихотворение в сборника "Кардиф". То става в присъствие на младия поет, лауреат на Голямата награда за дебютна лирика през 1990 година в Националния конкурс "Южна пролет" Гален Ганев**, също преподавател по английски, женен за рускиня. Младият поет възкликва: "Аха-а, тъй значи! Продължавате да превеждате!" и горката Татяна, доловила упрек в кокетната изненада на колегата, ситно-ситно примигва от смущение, па целомъдрено отвръща, тъй че да я чуят всички в учителската стая: "За друг не бих се наела! Това е много отговорна работа и не зная дали ще успея да се справя".

      Сега, като описвам с усмивка ситуацията, иде ми на ум как подир разгорещен учителски съвет, дето се държах не особено уважително към новата ни шефка, милата Татяна беше ми рекла, че съпругът й българин, и той се държал тъй безкомпромисно и рязко, когато се чувствал прав; в нейните очи това било типична българска национална черта.

      2.

      Искам да съм с моята чаровна Re. край реката, на "нашето си" местенце. Значи – походната маса, двата сгъваеми стола, чиста изгладена покривка, две порцеланови чашки димящо ароматно кафе и моя милост с цигара в ръка. Говорим... Какво говорим! Няма значение какво, важното е, че ми е хубаво с Re.  Мисля си... И какво измислих?... Че трябва да си купя термос. Стария го счупих... Нали! Без термос как ще се дотъркаляме край Марица, на десетина километра от Пловдив, и докато разгъна масата, оправя столовете да не се клатят, докато извадя покривката от багажника и не подредя порцелановите чашки... задължително с чинийката отдолу, и докато запаля цигара... Пък греещата Re. ще ми духа огънчето да не мога да запаля, понеже цигарите са вредни... Изобщо, докато се натутаме-набутаме, кафето (при отсъствие на термос!) отдавна ще е изстинало и... ега ти аромата, ега ти и студеното кафе!

      Термос – ето кое притопляло щастието.

      3.

      Едва като се уверят, че не те е еня за тях, едва тогава започват да те ценят. Ама то важи не само за жените, ами и за литературните телета. Колега с докторска степен по филологическите науки*** два месеца вървяла по петите на известния поет, редактор и шеф на местния провинциален клуб на културните дейци г-н Тодор Биков**** само за да благоволи тоя последният да й отпечата част от онова (студия за Йовков), което обещал веднъж в пристъп на велико снизхождение. Същият господин "ме четка" по телефона колко съм готин и прочие... Е, как се получава тоз номер! Ако ми пукаше за него, за мижавото му затънало в славянофилство, попщини и ленинофилство вестниче, вероятно нямаше да съм тъй уважаван.

      Онова, дето ти се набутва в изобилие, кой го цени! Пазарът всъщност не е ли надлъгване между търговец и клиент? Женският свят се изтрепва да харчи за боклуци с престижни имена. Мазах колата си със свинска мас и я лъснах не по-зле, отколкото бих я пастирал с три-четири вида скъпи и прехвалени полир-пасти за автомобилни тенекии. Поетът Ганев ровичка завчера из книгата ми "Кардиф", да ми съобщи кое му харесало и кое иска доработване... Като че има значение това! Добричкият Гален... Търси не там, където трябва. Казвам му: "Като нарежеш нещо живо и цялостно на парчета, това не ти ли мирише на аутопсия?" – а той, внезапно зачервен до уши, усмихва ми се насреща недоумяващ.

      Точно заради пазарните хитрости крия "Кардиф". Значи, както се изразил оня Наполеонов генерал, Камброн ли беше!***** – към англичаните, които го обкръжили – него и оредялата му войска, в далечната 1815-а... Милозливо му предложили кротко да си се предаде. "Лайно! (На френски звучи къде-къде по-звучно: Мerde!) – отвърнал Камброн. – Гвардията загива, но не се предава". За да бъде оценена, трябва да принудя света – ай, как става това! – да я търси книгата ми. Хем като я търси, тя да не му се предлага удобно като долнопробна проститутка.

Калин Терзийски (1970),

      Луксозните любовници не висят по сергиите, не преследват минувачите и шофьорите с предизвикателни сексуални намеци, а се предават внимателно
, много внимателно от ръка на ръка при подходящо обществено осветление / затъмнение. И поради что?... Заради тайнството, необходимо на всяка магия. Бих перифразирал мъжествения генерал с перфидно удоволствие:

      – Лайнари! Голямата литература не се предлага като шантонерка по пазарищата. Трябва да се напрегнеш да я потърсиш с тревожно питащо съзнание. Тя е като Любовта: може и да те разочарова отначало, да сметнеш, че е твърде обикновена, твърде простовата, липсват й витиеватите къдрави словосъчетания, придихания и (най-често нищо не значещи) многозначни уж метафори, липсват й финтифлюшките и панделките, по които така си пада беснеещата снобска паплач от нихилисти. Но внимавай! Точно когато решиш, че пак си се излъгал... че някой идиот отново ти е подложил динена кора, вързали са ти тенеке на задника... точно тогава с нещичко незабележимо и толкова обикновено, с нещо делнично, присъщо на нормалния живот уж, тя изведнъж те хваща за гърлото, влиза в сърцето ти и то усеща спазма на Голямата тръпка... Ти политаш, мили мой! Ти вече не си същият. Тя неусетно те е инжектирала с най-сладката отрова – с любов към света, с любопитство и състрадание към човека и всяко живо същество на тая грешна земя, което щъка угрижено под слънцето: а ето, вече си влюбен в тоя странник, изкушава те неговото страдание, мечтите му, как диша, как спи нощем, върти ли се в леглото, какво сънува, какво бълнува трескаво в просъница, от що се гърчи душата му и как се буди бистрият поглед към Божественото у него... Това е. Черупката ти е строшена, щитът – разпилян на късове, сърцето ти кърви, ти си обсебен от Нея, Тя те е направила частица от човечеството, едновременно силен и слаб, и нежен – венеца на Сътворението, оголения нерв на Космоса.

Пиер-Жак Етиен Камброн (1770-1842)

      Знам какво би раздвижило тинята на обществения интерес: ей тия есета в "Арт-клуб"-чето на Биков работят в чест на "Кардиф". "Кой е тоя, бе? – питат се вероятно. – Какво толкова е написал, та есетата му са правени с такова самочувствие!"

      Следва 
______
* Татьяна Бояджиева (195…), https://www.facebook.com/profile.php?id=100001061537953

** Гален Ганев (1963), http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=469

*** Д-р кфн Невена Ичевска (1963), http://www.academy21century.com/team/bel/ichevska.php


Plovdiv, redact. 17 maj 2015

събота, 16 май 2015 г.

Ars Poetica - ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

Заспа ли вече? Боже мой, нима тъй бързо уморена –
пустиня ледна в летен зной, жар в мразовито време


като целувка на глупак, като езичница на клада,
като удавница в гора, като девети кръг на ада... 

Луксозното ти облекло лежи разхвърляно в безреда,
иззад вечерното стъкло луната само тебе гледа.

От ревност див и изкушен – испанец във трагична роля,
възправя се мъжът у мен... А ти си тъй красива гола!

Plovdiv, 11 jan. 2011 – redact. 17 maj 2015

Uma Rojo: - Страхотно. Уловили сте ми спомен, tisss.

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.) :   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)   Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде н...