ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1552.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1552.) 

  Как празен и фалшив си ти, мой Пловдив, без нечия изпепеляваща любов! – Аноним (1947)

  9-10 апр. 2024               

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ В ПЛОВДИВ

  Привет! Вече близо 2 месеца не гледам и не участвам в ПОТв* и животът ми тръгна нагоре – и здравословно, и любовно, и всячески... Намерих си новата и май истинска любов в живота. Свалих около 7 кг. и си пооправих вида. Направих три нови елитни научни публикации с помощта на новата ми любов. Довърших си учебника по КЛ и му намерих рецензенти. Почувствах, че Животът се завръща у мен. Като намалиш досега си до тоталното уродство, освобождаваш място Господ Бог да ти преобрази живота. – Egalardo Xaviani 28.03.24 , 7:24

   – Вярвам на Волгин и Карбовски, не на Инджев. – Анонимен, 28.03.24 г., 7:28 

ДО СОКРАТ, ИСУС ХРИСТОС И ВАСИЛ ЛЕВСКИ ОТ ДОЛНА БАНЯ

  До каквото да се докоснете, превръща се в кичозна драма заради показността да се изживявате като жертва на коварни сили. Животът Ви е като селско театро с едничък герой, версия на класическия Тартюф чрез подвизи тип Бостанско плашило, Партиен секретар и Университетски доносник. Като взема предвид пълната Ви неадекватност към реалността, сте симпатичен стар мошеник, както казва същият народ, когото едва ли някога ще проумеете. Станал от сън сутринта и силно изненадан прочел какво уж написали с неговия шаблонен канцеларски стил "небезразличните" граждани, хе-хе-е! Зацепихте ли как, докато сам се вихрите в личния си блог "HUMANUS Academy", иззад целокупната Ви пищна дейност на типичен отродник, под кръпките на тъмносиничкия Ви костюм прозира червен задник на пребоядисал се тепегьоз! – Георги К. Бояджиев, 28.03.24 г., 8:53

  – Мерси, мерси за комплиментите, таваришч комунизмофил и поклонник на таваришчите Ленин, Сталин, Путин, Сидеровский и Копейкин, просто немаше нужда! Апропо, не е нужно да се правиш на умен, ний прекрасно знаем какъв подлец и мерзавец си... – Ангел Грънчаров, 29.03.24 г., 6:05

– Последните две думи какво означават, г-н Грънчаров? Наясно ли сме с генезиса им! Вероятно сем. Асса ще знаят. – Георги К. Бояджиев, 29.03.24 г., 7:32

 – Генезисът на подлостта и на мерзавщината ми е пределно ясен. Примерно, когато дърдориш по адрес на други хора някакви неверни неща за техния интимен живот, в който ти, канечна, не си наясно – и не може да си наясно по съвсем понятни причини. Зацепи ли тепер, руско-комуноидна душо? – Ангел Грънчаров, 30.03.24 г., 7:40

– Както повечето Ви знания по философия и психология, които демонстрирате по частната телевизия на г-н Евгений Тодоров! Попитайте сем. Асса. Вероятно те знаят. Как са Ви издали свидетелството за квалификация "учител от Ленинградската школа за агитатори пропагандисти в служба на БКП и органите на Държавна сигурност" по време на соца в СССР, си остава Ваша малка тайна, Грънчаров. – Георги К. Бояджиев, 31.03.24 г., 8:08

  – Таваришч поклонникът на таваришчите Ленин, Сталин, Тодор Живков и Путин, а също и горещ обожател на таваришчите Боко Борисов, Вольный Сидеровский, Костя Копейкин, пак дърдори нелепици, плод на болното му завистливо съзнание. Явно яко мечтал да стане възпитаник на някаква имагинерна (несъществуваща!) "Ленинградска школа за пропагандисти в служба на БКП и Държавна сигурност", и ето сега приписва неосъществената си мечта на мен. Аз обаче съм завършил философския факултет на университета в Санкт-Петербург, Русия. – Ангел Грънчаров, 1.04.24 г., 6:23

ЛИЧНО ДО ФИЛОСОФА-ПСИХОЛОГ ГРЪНЧАРОВ ОТ ДОЛНА БАНЯ

  Погледнете си още веднъж свидетелството за завършен през 1983 г. тригодишен курс в Ленинградската академия за политически агитатори "Андрей А. Жданов", вж. https://tass.ru/encyclopedia/person/zhdanov-andrey-aleksandrovich... За Ваше сведение, г-н Грънчаров, и на всичките Ви, според Вас, 5 милиона почитатели и събеседници, любимите Ви ПОДЛЕЦ И МЕРЗАВЕЦ са квалификации, употребявани от служителите в Съветската КГБ от периода на сталинизма и концлагерите в СССР, като ПОДЛЕЦЪТ е лагерист, обливащ със струя вода от маркуч при минусовите температури на Сибир съкилийник, вързан гол за греда насред плаца, когото назовават МЕРЗАВЕЦ, докато нещастникът се превърне в ледена статуя на мъртвец за назидание пред лагерниците и за радост на лагерната управа от "праведни" психопати. Между другото, твърдите, че сте завършил в Петербург през 1983 г. Как става това, драги философе, след като с референдум между гражданите му Ленинград връща старото си име Санкт Петербург едва през 1991 г. Тъй че как, миличък, сте приключили през 1983 г. успешно само за три години четири и петгодишния курс в съветската академия на КГБ за политически агитатори, си е Ваша малка тайна. Не твърдя, че лъжете, опазил ме Бог! Но такива са фактите. Баща ми, най-обикновен прост дърводелец-мебелист, учил едва до VII клас в Харманлийското провинциално училище, за подобни случаи казваше: "Както диша, така си и лъже: от три приказки двете са му лъжа".  

 Вж. https://banker.bg/2019/05/17/sankt-peterburg-severnata-stolica-na-rusiia/ – Георги К. Бояджиев, 6.04.24 г., 9:46

  – Таваришч Бояджиевич, горещ поклонник на таваришчите Ленин, Сталин, Жданов, Тодор Живков, Вольный Сидеровский, Костя Копейкин и пр., а также и на СССР, и на комунизъма (всеки ден пуска и споделя лъжливи матрьяли за това колко хубаво се живяло при комунизъма!), теперь се "възмущава" лицемерно, че в моята диплома пишело, че любимите му комунисти нарекли университета в града на Петър Велики "Жданов" – името на Сталинов сатрап, от който въпросният таваришч се възхищает! С което показва нагледно на човечеството що значи да си МЕРЗАВЕЦ и ПОДЛЕЦ! Сега разбирате ли, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, защо е така тъпо човек да залага на лъжите, клеветите и мерзостите и подлостите?! Истината има силата да ги прави за смях... – Ангел Грънчаров, 7.04.24 г., 5:30

– G-n Грънчаров, разбрах, че най-после сте водили дискусия с доц. Пашев, но не я намирам в канала ви Паралел42. Моля, дайте ми линк. – Анонимен, 7.04.24 г., 18:13

  – С полудоцента Пашев водихме дискусия, но той я скри, като направи клипчето частно, затова то не може да се гледа – само той може да си го гледа и да си ближе раните. Разбирате ли, клипчето не е на моя канал, а на полудоцентския. И той беше победен от мен така, че го е срам хората да му гледат резила. Затова крие клипчето. Разбирате ли сега! Искайте от него да Ви пусне клипчето да се гледа свободно. Него го е срам от него, а не мен. Това е истината. – Ангел Грънчаров, 9.04.24 г., 5:54

 – Един млад човек, с когото се познаваме от неотдавна, но на когото тези дни във Философския дискусионен клуб успях да му се скарам жестоко, по даскалски, даже много грозно, уж за негово добро, той се казва Денис, ми пише тази сутрин: "Вие сте добър философ и учител". Наложи се да му отвърна ето как: "Някои хора ме смятат за добър учител и философ, други за лош, трети за най-лошия. Хората сме различни. И кои в случая са прави и кои грешат? Каква ли е истината! Кой може да каже! И кого ли интересува истината по този казус? Никой". Това му написах. Да видим какво ще ми отвърне. Засега мълчи. А на този младеж – още тийнейджър, му пратих веднага и това извинение: "Денис, оня ден в чата ти се скарах на два пъти доста грозно, крещях ти, моля да ме извиниш! Не трябваше така. Съжалявам!" – Ангел Грънчаров, 9.04.24 г.

  – Колкото по-банален става Грънчаров, толкова повече се чуди накъде да насочва комплексарската си посредствена злоба. Сега се прицелил към корпулентните телеса на кандидат-доцентина Пашко, до вчера се занимаваше с някакво лапе от хасковските поля. Това е липсата на идеи, приятели. Води до занимаване с битовизми, редовното хленчене за пари, обясняване какъв велик морален чешит е, лаене по всевъзможните институции за казуси, които никого не интересуват... И така, ден след ден и още един ден. Това е реалността на печалния грънчаровизъм, пословичен с интелектуалната си импотентност и мисловна стерилност. – Анонимен, 10.04.24 г., 9:01

 – Таваришч анонимен и импотентен нещастник-мерзавецо, ти кат си толкоз умен и хитър, що нещо не напраиш в този свой презрян и проклет живот, ами си стигнал до жалкото положение да си таман като тоз нещастен образ, който рисуваш и искаш да прилепиш на мен? Проецираш, таваришч, зацепи ли? Нали знаеш, че мен нема как да излъжеш, що ли изобщо се мориш, тъпа гадинке! – Ангел Грънчаров, 10.04.24 г., 9:11

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 9-10 apr. 2024

Илюстрации:

- Философът-психолог на Пловдивската телевизия.

- Идолът на Сократ/Исус от Долна баня, Софийско.

–––

* Пловдивска "обществена" телевизия (ПОТв). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1551.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1551.) 

  Как празен и студен си ти, мой Пловдив, без нечия изпепеляваща любов! – Аноним (1947)

     26 noe. 2006               

КИШАВО ВРЕМЕ*

Пак е петък и пак е дъждовно,

и поемам към къщи пак сам,

а край мене лети като спомен

силуетът ти, едва очертан.

Петък вечер, събота, неделя –
виртуален и съвсем не поет,

мъж без обич току на предела

на перона в дванайсет без пет.

И прехвърлям наум пак жените,
от които обичан съм бил,

и една по една ги разпитвам

колко мъка съм им причинил.

И това си е моето наказание –

да се връщам сам у дома,

да разтварям зараснали рани

и да знам, че и ти си сама,

че едва ли сам нещо ще сторя

в този петъчен вечерен дъжд

посред улици, къщи и хора –

просто влюбен, отчаян и мъж.

Тъй, подгизнал от спомени стари,

поне три дни ще си мисля напук

как седиш зад стъклото, навярно

подпряла брадичка с юмрук.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 7 apr. 2024

Илюстрации:

- Споменът е тъга, особено когато не си влюбен.

- Площадчето зад Джумая джамия сред Пловдив.

–––

* Послужи ми за текста по-горе ситуация, описана в новелата "Ася", когато се сбогувах със София, и като заклет пловдивчанин, вече не ме сдържаше да си тръгна от студентските ми авантюри и приключения на провинциалист и съм си мечтател, дето се вика: "да се потопя до вежди в действителния живот на обикновен българин, син на обикновени хора".

  Месец преди да си тръгна от София, преживях краткотрайно увлечение по нехайна щура хубавелка от Пазарджик. По цял ден сладко си се излежаваше в неоправената си квартира, между другото, четеше за изпит по физика, сервираше ми кафенце или пържени картофки. Съквартирантката й на тази Славка от Пазарджик бе грозновата, но мила и интелигентна, искрено ми съчувстваше, че наближава часът, когато ще си кажа сбогом с омръзналата ми до смърт София. Добричка бе Елен, боготвореше фотографа Иво Хаджимишев (1950)** и се опитваше пред мен да се прави на аристократка. Веднъж в неоправената им квартирка на третия етаж над спирката на автобус № 26 закъм жк "Слатински редут" нахълта шумна компания – две пияни момичета и четирима яко възбудени мъжкари. Двамина от идиотите хлътнаха в съседната стая с едното момиче, което беше повече от пияно и самичко все се кикотеше и се заливаше от смях; после и третият се присъедини към онези тримата, мушна се в онази стая, откъдето долитаха все по-сочни целувки, пръхтене от борба в разбрицания огромен креват,плюс задъхани възклицания; докато четвъртият идиот важен кръстоса крак върху крак и върху покрития с протрита жълтеникава булана фотьойл демонстрираше пред мен и трите дами как се обрязва пурата в единия й край с никелирана фирмена машинка и как после се овлажнява с език, прокаран нежно отдолу, как се пали, като димът се всмуква едва-едва, а не като цигара: "Защото – добави, – ако смукнеш от пурата като от цигара, все едно си засмукал наведнъж всичкия пушек от комина на софийски ТЕЦ".

  В навъсен и прихлупен дъждовен ден, зъзнещ и мокър до кости, се простих със също като мен зъзнещо и мокро до кости мило същество със залепнали по бузите дълги влажни коси; нищо не се бе случило помежду ни, нямахме какво повече да си кажем, накъсо – зодиите ни не си схождаха. Измъкваме се от другия край на подлеза, откъм езерото Ариана зад Орлов мост, помахахме си отдалече, от двата края на булеварда, спускащ се към Университета:

   – Чао, мили!
   – Чао, скъпа… – И така си оставаме, ето вече над половин век, след като то се е случило.

** Иво Хаджимишев – столичен фотограф-художник от заможно семейство. Неговият дядо е бил пълномощен министър в пет европейски държави. Баща му Михаил Хаджимишев бил оперен режисьор, майка му Ани – сценограф... Възпитанието и средата са важни, изразяват се нахакано кореняци софиянци! Вж. https://bnt.bg/bg/a/svetlina-ot-senki-prez-obektiva-na-ivo-khadzhimishev, пък си мисля: Всеки си се ражда с характера си и със заложени генетично от предци в двата рода качества, колкото и да не ни се иска това. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1550.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1550.) 

  Истинска представа за човека създават не блестящите му славни битки и победи, а моментите от живота му, когато е бил изправен пред краха на щурите си мераци и мечти. – Аноним (1947)

  26 avg. 1970 

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.

Копаят двама нискочели,

а над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата

и се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род

и сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна –

навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен.**

Пловдив – перлата на Тракия и на пошлостта

Plovdiv, edited on 6 apr. 2024

Илюстрации:
- 1938. Борис Дявола – лют стопанин на имота си.
- 1934. Борис Ненков Ангелов, запасняк на пост.**  

___

* От "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983, тираж 1130 екз., обем 40 стр. При цена 0,30 лв./бр., тиражът се разпродаде за месец от пловдивските книжарници. Вж. https://knizhen-pazar.net/books/search?in=author&q=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9A.+%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2

** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., т.е. три дни преди трийсетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково покрай Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров царевичен силаж, преживях катастрофа, която можеше да е и краят на живота ми. Тракторът, като същински кон вихрогон, се вдигна на задните колелета метър над макадама, по който се спусках на скорост, и понеже взе да играе наляво-надясно, щом едва отпуснах педала за газта, ремаркето ме повлече към току-що орания кър и двутонният беларус едва не ме захлупи. Съвпадението!... През зимата на 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села се вмъкна надвечер неканена в редакцията на студентския ни вестник "Софийски университет", дето траках нещо си сам на пишещата машинка, уж за да ми предскажела инцидента на тридесетия ми рожден ден и въобще бъдещето. Каквото каза, го записах; бяха пет-шест неща, които дотук се случват, както ги предрече. Добруджанската ми тъща Вица (Виктория) ме кълняла пред щерка си Ася (на 25 г.) защо съм се женил, като съм знаел какво ми предрекла врачката, и не само това – направил съм й две деца; как щяла да си намери мъж след моята смърт с двете мъничета по онова време: Вера – 4 г., и Надя – на година и половина. Кой ли глупав мъж щял да я вземе за съпруга!

    Пра-правнук съм на показно заклания през май 1876 г. за назидание на мегдана в някогашно Калугерово, Пазарджишко, тежко ранен Ангел Керемидов, но и внук на Борис Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). Снимката на Борис Дявола, като запасняк на пост, е от есента на 1935 г. Имената на Ангел и по-големия му брат Георги Керемидов са сред имена на загиналите в сражение с башибозука бойци от Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в центъра на днешното градче Калугерово, на 19 км северозападно от Пазарджик. Бел.м., tisss.