петък, 15 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1540.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1540.)

  За съвсем кратко сме тук, колкото едва да усетим това около нас, донякъде и вътре в насБезстрастно погледнат, животът е печал, краят – един и същ, ама пък толкова е изкусително да съзнаваш, колко си грешен, и въпреки това да ламтиш за още и още, и още, докато шепа най-обикновена гробищна пръст засити окото. – Аноним (1947)

  16 avg. 2012

 ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО*
По едноименната приказка на Ханс Кр. Андерсен

  Имаше някога някъде си кралски син на мама и тате, шарен-марен такъв, прилежен, глупавичък, че и послушен, чистичък, и най-важното един на мама и тате. Гледаха си го родителите му като писано яйчице, нищо не го карат да върши, и кофата за боклук даже не изхвърля, бе нищо не щат от него, освен да им украсява двореца на Витоша. Той пък по цял ден, особено нощем напоследък, взе да мечтае да се ожени, ама не за каква да е мома, а за принцеса. То, поогледа ли се човек, принцеси под път и над път, повечето обаче са фалшиви, отвън начервосани, белосани, нагласени, дрънкулки по тях висят, роклите им от най-скъпо вносно платно и шити по последна френска мода, ала отвори ли си такава една хубавица златните уста, светът веднага разбира колко е глупава, ненаситно лакома, а очевидно й липсва чар. Голям дерт си е в навалицата от кресливи нагли грубиянки да откриеш истинска принцеса.

  Преброди кралският син много земи, ходи по какви ли не от скъпи по-скъпи курорти у нас и в чужбина. Къде ли не надникна, в какви ли не луксозни палати надзърна, уви, такова момиче не успя да намери. Навираха му в ръцете, тикани от пресметливите си роднини, разни изкусно накъдрени и боядисани глупачки, намазани с помада, мазила, фон дю тен, пластове грим. Но как пък ни една не накара сърцето му да трепне? И взе да си се отчайва кралският син, влачи се унил по алеите на кралската розова градина, търкаля се в огромното си легло от слонова кост в палата с високите кули. Лицето му страдалческо едно такова, жал да ти стане, жив да го оплачеш. В Драгалевци бабките, сбрани подир обяд да си поклюкарят на чаша кафе с леблебия, само за това говорят: "Бре-е-ей, колко зле светът е устроен! Как само за нашия принц мома се не намери?!"

  Отминаха по реда си март и април. От Алжир и Египет, Дубай и Бахамските острови долетяха щъркелите, лястовиците и разните му там други прелетни птици, излюпиха си яйчица, отгледаха си пиленца, па накрая отлетяха пак на майната си. И пак настана мъгливата и дъждовна обичайна за нашите географски ширини есен. Всичко подгизна от първична простотия, безумно поучителни тв-сериали, състезания по готварство и чалга. Чалгата гърми, момци татуирани, с обратна резба и обичка на ушенце и моми с изкуствени силиконови цици въртят задник, покачили се върху двайспетсантиметров алуминиев ток, дебнат как да се хвърлят върху обезкосмената гръд на някой загорял тъп какаванин с купена диплома от Американския нов университет, ама паралия, най-малко – върху закъсал за жена умиращ от скука женкар милионер. Самотно и лепкаво, миризливо и гнусно. Бе, направо казано, киша, вони на леш, та се не трае!

  Не щеш ли, една вечер се изви буря. Че като засвяткаха светкавици в небето на зиг-заг, че като затрещяха онез ми ти гръмотевици, като ливна онзи ми ти дъжд из ведро, да се вцепениш от страх. И точно тогава на Градските порти точно в полунощ взе яко да се хлопа. И понеже мутрите от фирмата за охрана се бяха скрили на сухо, пляскаха белот и се наливаха с уиски, излезе сам Негово величество старият крал да узнае кой му се е разхлопал по никое време. И какво да види Негово величество! Пред портите на двореца, извинете, на огромния Бъкингамски палат, трепери принцеса, моля ви се! Боже мой, на какво приличаше тя?! От косите и от дългата до петите дреха дъждовна вода се стича. Обувчиците й целите оплескани в кал. И независимо от това, уверява, тропа с краче и му се муси, че е принцеса. Ох, как мило и достойно изгледа тя стария господин крал на държавата! Чак като на мъж му стана някак си неудобно. И без да се замисля, пусна я да влезе, даже тръгна пред нея да й свети с кралския си фенер.
 
  В тези тънки дела жените не са чак толкова доверчиви. Такава бе и старата госпожа Кралица. "О-хо! – рече тя на придворните дами. – Сега ще я изпробвам аз дали не сме случили на поредната повлекана. То аслъ откак из кралството се разчу, че имаме син за женене, какви ли не кукувици, гарги и кукумявки кръжат и ни досаждат!" И без дума повече да каже, вмъкна се в кралската спалня за гости, завря се под розовия атлазен балдахин, катурна върху пода пухените матраци, дюшеци и възглавници, сложи едно ей-туничко грахово зърно отдолу, върху зърното пльосна четири дюшека, с гъши пух натъпкани, върху тях осем чаршафа копринени, и върху купчината луксозни завивки покани гостенката да спи.

  На другата утрин Кралят и Кралицата първи дотърчаха. Кланят се, носът им опира в персийския килим, един през друг говорят: "Ах, добро утро, миличка! Ах, извинете за безпокойството, добре ли се наспахте?"... "Ах! – рече принцесата. – Цяла нощ не съм мигнала. Не знам какво му е на това ваше легло, ама лежала съм май върху нещо тъй кораво и твърдо на буци, че цялата съм в синини. Ужасна нощ!"

  Тутакси на цялото Царско войнство – готвачки, телохранители, депутати, министри, онези, дето изхвърлят гърнето, царедворци, доносници, антрополози, политолози и прочие, шефът на парламента – и той, дотърчали да слухтят, разбраха, че пред тях е истинска принцеса. Ами че да! Кой друг ще усети грахово зърно през куп дюшеци!

  Какво да ви кажа още! Оттук насетне всичко беше ясно: принцът тутакси се ожени за принцесата. Най-сетне милият бе сто процента сигурен, че взема за невяста не някоя празноглава кукла, ами достойно момиче. Онова грахово зърно с духовата музика на Кралския гвардейски гарнизон и с песни и танци под скиптъра на Негово величество положиха върху бледорозова копринена възглавничка. И сега в Музея на кралството се стича куцо и сакато, любопитни туристи от цял свят прииждат с рояци самолети на Софийското летище, само за да го разгледат. Го-оляма работа, ще кажете! Някакво си грахово зърно. Че това не е изсмукана из пръсти, а действителна история от крайния квартал на моя роден Пловдив зад най-голямото циганското гето в Европа, да речем, доказва нещо изключително важно. Синът на краля, мили дечица и възрастни, усетил тръпка вляво, дето у всекиго от нас е сърцето. Ех, как се задъхал от вълнение! Ех, как заискрили очите му! Зачервил бузки. Станал мил с обикновените хора. А тези нещица винаги са знак, че открил своята принцеса, по-точно: че го споходила самата Любов.

 Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 15 mar. 2024

Илюстрации:
- Недостижима за нас е женската интуиция.
- У всяко момиченце дреме една принцеска.

____
* По този текст някогашните шестгодишни хлапенца от Школата по пиано в пловдивското училище "Симон Боливар" изпълниха пред родители и гости Коледната си пиеска. И май всички останаха доволни. Бел.м., tisss.

четвъртък, 14 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1539.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1539.)

  Не искам повод за протест/ да давам и във наши дни –/ да търси днес едната чест/ едва ли някой се свени.../ Но да погледнем отстрани,/ ще видим, дявол да го вземе,/ че и нечестните жени/ били са честни преди време. Франсоа Вийон (1431-1463...)*

  27 dec. 2016

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена, 
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад – 
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам, 
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил – и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към сит корем.
Не щем ни ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: tisss

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

 Plovdiv, edited on 14 mar. 2024

Илюстрации:
- Кръчма, Балада за Дебелата Марго.
- Самият Франсоа Вийон, литография.
–––
* Студент от III курс на Софийския университет, на прозореца на III етаж в квартирата на любимо момиче от прованса, когато опитвах в университетските читални да превеждам на български език Франсоа Вийон, поразен от вакханалния му дух и стил. Няма прегради за талантливия човек. 
София, 1970 г.
* Дързък побойник и любовчия, крадец и скандалджия, вечно безпаричен, може би най-неспокойният дух на Париж, поет несретник, който за трийсетина години в суетния свят създава куп печални дяволити шедьоври на свободния дух в Предренесансова Европа. На два пъти парижкият съд го праща на смърт, едва отървал бесилото, изчезва, както се и появил из средите на непреклонените бедни и унижени. Под негово влияние в двайсет и четвъртата си година, в течение на шест месеца писах поемата "Завещание", състояща се от 122 ле-та (осмостишия) и дузина балади. Бел.м., tisss.

сряда, 13 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1538.)

 
 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1538.)

 О, знам, че се лепят като мухи на мед,/ и знам кой с тога важен се намята,/ и знам, че злото има бърз разцвет,/ и знам как чакат дренки от върбата.* – Франсоа Вийон (1431-1463...) 

 8 maj 2019 

ОПЪНАХ ТРАНСПАРАНТ ГОЛЯМ 

Любима Ани, страдам сам
без твоя чар и ум дълбок!
Опънах транспарант голям
навръх строящия се блок.


Насрещу нейния балкон
рискувах си живота аз,
придвижвайки се пълзешком
до най-опасния перваз. 

"Любима Ани, в моя ден

 ти, слънце, моя нежна страст,
ще се омъжиш ли за мен,
че много те обичам аз?"

Уви, дали не ме разбра

или съседките й зли
на подбив сякаш на ура
коварно взели я, дали? 

С дъжд есемеси ме заля:

"Глупак! Наивен, жалък тип!
Не знаех, че си тра-ла-ла!
Не аз, а Бог да ти прости". 

Сега свещици паля сам

и попа с леден взор следя,
от мен неверник по-голям
не се е раждал на света.**

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 13 mar. 2024

Илюстрации:
- До уши влюбен, и умният мъж оглупява.
- Момичетата интуитивно следват точния.


–––
* БАЛАДА ЗА СМИСЪЛА НА НЕЩАТА
(продължение)
...знам дървото, видя ли смолата,
           знам кое и как да го прахосам,
           знам лентяя и потта пролята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Знам на ближен ризите безчет,

  знам и колко расов е абата,

  знам и монахиня с луд късмет,

  знам го господаря по слугата,

  знам ги номерата във играта,

  знам как лудият заглажда косъм,

  знам на много бурета вината —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

 

  Знам дръглив катър и кон напет,

  знам какво е пяна на устата,

  знам жените и за мой късмет,

  знам кого го бие днес парата,

  знам наяве и насън нещата,

  знам със ерес как да ви ядосам,

  знам, че Рим е пъпът на земята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

 

  Ваша милост, блъскам си главата,

  знам кое и как виси на косъм,

  знам, че песента ми е изпята —

  всичко знам, но не и аз какво съм.

  Превод от фр.: Васил Сотиров

** Зарекъл се преди време, направил жест към приятелката си; тя обаче не само не оценила жеста, ами изоставила влюбения. За да я омилостиви и с риск на живота си, окачил върху фасадата на строежа срещу балкончето й афиш "Ани, обичам те, върни се!" Шашнатата Ани, като осъзнала, че посланието е лично до нея отправено, разгневена му пратила есемес: "Върви на майната си, всичко свърши". Вж. https://www.burgas24.bg/novini/interesno/SMS-Vurvi-na-mainata-si-vsichko-svurshi-ot-golyamata-lyubov-na-Hekimyan-go-sukrushi-867537# Бел.м., tisss.

вторник, 12 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1537.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1537.)

  Лицемерието неизменно си пада по гръмките фрази, по тържествените проклятия и омраза. Инак човешките неща са лесно разбираеми и простички: обичай отечеството, обединявай, но не сей омраза. За разлика от алчните политици и лицемерите, нациите не се мразят. Всяват омраза манипулаторите, мекеретата на всяка продажна власт. – Аноним (1947)

   7 uli 2012 

БОБЧО-ФАСУЛЧО*

Днес си тих и добричък герой,
на тук добрия го смятат за луд –
не си раздавай играчките, мили мой,
удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,
на буболечето обаче направи път –
най-нежното често дори е без глас,
най-хубавите неща все предстоят. 

Светът се променя, но и не съвсем,
днес сме тук, ала утре не знам.
Дъждът дано ти напомня за мен:
човек чрез раните си става голям.


Възрастните често са глупави, зли,
ала и тях е известно, че ги боли,
и те се объркват и правят от злост
световни проблеми по лесен въпрос.

Животът е простичък за всяко дете –

грешейки, то просто красиво расте
и се случва играчките си да дели
с други, които нямат играчки, уви! 
Бий барабанчето, празник е днес – 
слънце пак изгрява, въртят се дни: 
ще си заминем всички без вест,
не позволявай тъгата да те плени. 

Рам-пара, рам-пара, рам-пара-рам, 
все пак накрая тръгваш си сам, 
смей се, когато най-силно боли – 
ние с теб сме една кръв, нали!

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 12 mar. 2025

Илюстрации:
- Българин – това е човек с мисия и чест.
- На връщане от Бачковския манастир.**

–––
* За топчестото личице и доброто сърчице дечурлигата от детската градина го наричали на шега Бобчо-Фасулчо. Само за да ги зарадва, раздавал любимите си играчки на хлапенцата, които си нямали играчки,
** На връщане към Пловдив, преди единствения тунел по пътя от манастира се отбихме да се почерпим в препълнен с народ летен ресторант-градина край реката Чая. Снимката е оттам. Бел.м., tisss.
 

събота, 9 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1536.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1536.)

  Лицемерието неизменно си пада по гръмките фрази по тържествените проклятия и омраза. Инак човешките неща са лесно разбираеми и простички: обичай отечеството, обединявай нацията, не сей омраза. За разлика от политиците и лицемерите, нациите не се мразят. Всяват омраза манипулаторите и мекеретата на всяка продажна власт. – Аноним (1947)

  10 uli 2000

КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем ний за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!

По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори в Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 

въздиган като светец
и накрая охулен сиенитен мъртвец.
Пловдив – гнездо на пошлостта и културата

Plovdiv, edited on 9 mar. 2024

Илюстрации:
- 1945, редникът от Българската армия баща ми.* 

- В памет за съветския войник върху Бунарджика.**
___
* Прототипът на Паметника на Съветската армия в Пловдив Алексей Скурлатов, връстник на баща ми (1922), завърнал се от касапницата срещу нацистите войски край Драва през март и април 1945 г. с орден за храброст II степен в Пловдив – редник от лекокартечна велосипедна рота, и съветският телеграфист, възстановил телефонната връзка между Пловдив и София през пролетта на 1945 г. Скурлатов почина през 1913 г.
** Някогашният ми пръв помощник при създаване на една от първите след Десети ноември у нас опозиционни трибуни: вестник "Демократическо знаме" (май 1990-февруари 1991), Спас Гърневски (1953) от село Марково преди години обяви предизборната си кампания за кмет на родния ми град с идея Паметникът на руския редник да бъде префасониран тъй, че да не напомня за издъхналите тук от раните си войничета от някогашната Съветска армия. Текста смятах да посветя на "поета" Спас Гърневски, оратор на партията ГЕРБ в парламента. Като размислих, реших да не разлайвам привързаните към всяка власт приспособленци. Остана текстът реплика за опити паметникът Альоша да бъде префасониран в рекламна бутилка на фирмата "Кока-кола", панаирджийска въртележка или на Васил Левски с цел разделение на нацията. Като син и внук на фронтоваци от Българската армия в Първата и Втората световна война и праправнук на двама братя Георги и Ангел Керемидови от Калугерово от Хвърковата чета на Бенковски, през Април 1876 г. загинали в сражения с башибозука, няма как агитка на група професионални възпитаници на КГБ и служители на Държавна сигурност лично да не ме засяга. Който сее ветрове, жъне буря. Бел.м., tisss.

четвъртък, 7 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1535.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1535.)

  Всичко, което съм като характер, дължа на нейната стипчива майчина обич. Как не ме похвали нито веднъж за каквото и да било, а зад гърба ми оставила у роднините представа, която чувах подир смъртта й: "За теб, Жоре, Надка град градеше! И калта под ноктите си бе готова да изтръгне за теб". – Аноним (1947)

  29 noe. 1984

ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ


Прописа майка ми внезапно стихове,
баща ми щом без време се спомина –
таквиз сантиментални, неподстригани,
от смях да се разплачеш, от наивност:

за ручея притихнал под тръстиките,
за щъркела самотен на комина
*,
за госта непоканен, който питал я
съпругът й далеч ли е заминал…

Увлечен по "тръбачи на епохата",
по самозванци с вид на философи,
едва подир смъртта усетих воплите
у мен над вехтичките й пантофи.

На листчета хвърчащи развълнувана
наивно тя изплаквала покрусата,
и то били кристалчета сбогуване
с една Любов, не станала изкуство. 

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 8 mar. 2024

Илюстрации:
- На Гребната база в Пловдив, майка ми.
- 25 август 1972, баща ми в м. Юндола.**

–––
* С почерк калиграфски, а някак детски ми се видя, след смъртта й откривах върху листове от ученическа тетрадка текстове, които криела от нас. Сочи баща ми, яхнал магаренце сред село Добростан в Родопите, вдигнал ръка за поздрав и усмихнат на една от последните му снимки, и ми казва: "Кажи, не ти ли мяза на Исус Христос?" С насълзени очи при шлагер на шведския певец Оскар Бентам: "Представям си баща ти".

** Изпратих ги двамата в Отвъдното, баща ми – на четирийсетия ден в 61-ата му година (1922-1983), майка ми – в 63-ата й година (1925-1988). Днес, вече в моята 77-а година, ги виждам двамата недостижими за мен с любовта помежду им, с която живяха, в чийто сурови отблясъци заяквах не само физически. Бел.м., tisss.

Из ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1715.)

19 май 2026! На днешния ден през 1990 година на бял свят се появи политическият пловдивски вестник "Демократическо знаме", печатен...