ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (499.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (499.)

  Журналистика е да съобщаваш на света неща, които никой друг не желае да бъдат огласявани. Всичко останало е PR. – Джордж Оруел (1903-1950)

   ПОДСТАВЕНИТЕ ЛИЦА В ИНТЕРНЕТ (1.)

I.

   15.12.2006 08:45 

tisss

  – Грандоманията, лицемерието, леснотията, с която някой може да се подиграва на други човеци, като сее така познатата ни партийна злост от всяка трибуна, която имаме в Републиката. Вестниците – пълни с платена журналистика, електронните родни медии обслужват тъничка прослойка управляващи. И остана единствено Интернет. Но ето, бивши доносници и офицери на Държавна сигурност окупираха и това местенце за обсъждане какво се случва с нас, българите в България.

  Да говориш, когато всъщност нямаш какво да кажеш, да се кълнеш днес в Иван Костов, утре – в изселниците към Турция, до някое време Маркс и Ленин да са ти върховните арбитри за истинност, а след "славния" Десети ноември да се кълнеш, че без Божията майка и Младенеца ти буквално не можеш да си представиш живота, да маскариш несклонните да ти вярват, да сееш неистини... Ето, персонално за себе си чух поне три дебели лъжи: приписват ми се фрази, които не съм изричал, приписват ми се чувства, които не изпитвам, приписват ми се мечти, които не са мои, и върху така съчинения фалшив образ ми се надсмиват с грандоманска екзалтация... Досега ми беше смешно, но това, което се случва тази сутрин във форум "Политика" на този сайт, не е ли мародерство от нов тип! Предлагам да обсъдим темичката "Подставените лица в Internet-пространството". Не, не конкретната персона ме вълнува, а явлението, и поради каква причина то се явява част от онова прословуто наше приобщаване към цивилизована Европа и т.нар. европейски духовни ценности. Бъдете здрави!

II.

  15.12.2006 12:19 [Re: tisss]

 domein 

  – За съжаление, има и такива хора, tisss. Жалко е наистина! Чувствам се виновен донякъде, дори може би аз съм продиктувал тази психопатщина с въпроса си към Ейнджъл по каква линия е учил в Меката на СССР? Дано все пак избърше пяната от устата си и ми отговори.

III.

  15.12.2006 14:42 [Re: tisss]

AngelPotter

  – Кошмарът на достолепния и хрисим г-н Тиссс тази сутрин – става той и вижда, че всички теми на така искрено мразения лично от него AngelPotter са във форум Политика. Това беше шегичка, специално за теб, драги tisss, с оглед слабите ти нерви, и ето, ти се хвана на въдицата, откри вселенски заговор в Интернет, организиран от злите сили към собствената ти особа и твоята любима Партия Атака. 

  Представям си лицето ти и неговите гримаси в този миг. Животът не е толкова чернобял, драги tisss, обаче твоите възприятия го правят такъв – само за теб, разбира се! Попрочети малко от Шопенхауер, и то в оригинал, прочети неговата велика книга, стига си се доверявал на анализи върху Шопенхауер на марксиста Исак Паси, и ще разбереш нещо много важно, което сега ти действа деградиращо. И тогава ще се примириш с факта, че всички хора просто няма как да мислят като теб, мили ми страдалецо.

 

IV.

  15.12.2006 14:46 [Re. AngelPotter] 

 domein

  – Ейнджъл, всички тук са много притеснени за менталното ти състояние! Това, което направи, не може да се разглежда като шегичка. Все повтарях, че ще полудееш, и ти накрая взе, че го направи. 

V.

  15.12.2006 15:20 [Re: tisss]

мислещ гражданин

  – Шепа отлично организирани престъпници срещу милионите объркани андрешковци! Време е да се организираме и да поставим гражданските си въпроси на дневен ред, само в наш интерес е! Инак си оставаме жертва на шепа хищници и на рационалното свое бездействие.

VI.

 15.12.2006 16:11 [Re. AngelPotter] 

N*&**©$%

  – Не мисля, че тук става въпрос за подставено лице (Ангелчо), а за най-обичайна психопатия. Смущава ме детинското обяснение на сутрешното му съобщение:

(цитат) "Това беше шегичка, специално за теб, драги ми tisss, с оглед слабите ти нерви, и ето, че ти се хвана на въдицата, откри вселенски заговор, организиран от злите сили спрямо собствената ти особа и любимата ти партия Атака".

  Тъпо! А и да не забравяме ненормалния брой емотикони в почти всеки постинг на "философа". 

VII.

  15.12.2006 16:30  [Re. мислещ гражданин]

AngelPotter 

   – Рационално бездействие... Какво е пък това, обясни, че не схващам!

VIII.

  15.12.2006 17:05 [Re. AngelPotter] 

 gandolfo

 (цитат) "Благодаря на всички! Все още не е дошла полунощ и се оказа, че в този момент 500-ят посетител на моя блог е влязъл да го разгледа. Става дума за брой посетители този ден, 14 декември. За блога HUMANUS, създаден съвсем наскоро, това е рекорд и най-голямо постижение! Искам най-искрено да благодаря на всички, които са проявили внимание към размислите, които предлагам в блога си! За мен то е много задължаващо и ще се опитам да оправдая доверието ви и занапред! Това е ваш жест и към философията, на която се стремя да служа. А философията може да ни даде онова, което ни е най-потребно. В дните на апатия и обърканост, струва ми се, най-потребна ни е истината. Защото тя ще ни направи свободни, както ни учи нашият велик учител Христос."

  – Това е последното ти изказване в много теми, което си писал в 5,30 ч. А бе, луд ли си, или си просто тъп? Не мислиш ли, че е неетично спрямо другите в този форум да ги занимаваш с твоите проблеми? Ти, всъщност, въобще не можеш да мислиш. Не разбра ли, че си досаден и дотягаш на много хора с твоите тъпотии.

 IX.

  17.12.2006 17:38 [Re: tisss]

Ventor

  – Според мен, във форум Политика не пишат много хора. Мнозина обаче го наблюдават. За подставените лица мога да кажа, че са няколко вида: 
   1) платени агитатори, на които е възложено да промиват мозъци; 
   2) откровени провокатори, които с обиди, простотии и лигавене се стремят непременно да обидят даден човек за мнението му и да опорочат всеки по-сериозен разговор, като изместят същността на темата, та сред простотиите им хората да забравят за какво точно става въпрос;
   3) нереализирани комплексари, които си избиват комплексите и тук се опитват едва ли не да блеснат;
   4) съчетание на някои от горепосочените.

  Тези хора, разбира се, се броят на пръсти. За съжаление, и аз понякога се връзвам на такива екземпляри и им отговарям, макар че не заслужават внимание. Само че на лъжите, клеветите и мръсотията трябва да се даде категоричен отпор. 

X.

  17.12.2006 19:45 [Re. AngelPotter] 

Ventor

  (цитат) "Тогава ще се примириш с факта, че всички хора просто няма как да мислят като теб, мили ми страдалецо tisss..."

  – Неуважаеми комунист Потър, това, че един интелигентен човек казва истината, те дразни, това разбирам. От цялата купчина от "теми", "идеи", "коментари", "анализи", "оценки" и прочие простотии, с които ни заливаш, проличава единствено огромната ти психопатия, която яко те друса. Така яко, че повечето тук наистина сме впечатлени от този рядък психиатричен феномен, на който ставаме свидетели. Може би в началото всичките твои глупости си ги възприемал за игра. С течение на времето най-вероятно си повярвал на маниите, които лееш тук. И понеже, като интелигентен човек, tisss разбра тежката ти патология, ти явно се жегна и от него. И като всеки комунист-примитив, започна да бълваш храчки срещу него. Може би си се вживял в ролята на мисионер, едва ли не пророк. А истината е, че си нула, кръгла нула. 

XI.

  17.12.2006 20:06 [Re. AngelPotter]

daik

  (цитат) "...Това беше шегичка, специално за теб, драги ми tisss..."

  – Според теб, и да се изходиш пред Президентството е шегичка. Нищо чудно да го направиш. А "шегичката" не беше ли за мен? Защото моето его е обидено! Много си зле. Послушай и другите от форума, лекувай се. . 

XII.

  20.12.2006 09:27 [Re: Ventor]

 

tisss

 (цитат) "На лъжите, клеветите и мръсотията... да се даде категоричен отпор"

  – Думата "категоричен" мен ме притеснява. Срещу плоско тенеке, като подвизаващия се по форумите лъже-философ", който си е присвоил лика на Сократ, колкото по-яко блъскаш, толкова тенекето повече врява вдига. Има и други начини да се отвърне на тази досада, мисля. Бъдете здрави! Щом така отчаян е воят, явно има защо. Все пак днес е Игнажден, начеват т.нар. бесовски (наричани и "погански") дни, когато плъховете изпълзяват от дупките и народът ги пропъжда от имота си или пък ги умилостивява с ритуални свещенодействия и наричания. Така ще е до Богоявление. Тъй че да внимаваме с бесовете!

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 7 mar. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (498.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (498.)

   От всички безумия най-голямото е да се опитваш да направиш света по-добро място. – Жан-Батист Молиер (1622-1673)

   26.03.2012.  

ТАРТЮФ

Набожност дивна честичко се крие

у фарисеите във тога на съдии:

кълнат се показно във Бога те,

за да се отвратиш от нас, Небе.

О, лицемерът в правдата кълне се,
с език лъжлив готов да те обеси,

ума ти да изтръгне, сетивата,
наивен да му влезеш във играта,

да сториш туй, което уж си длъжен –
да вярваш, и когато нагло лъже,

затънал чак до веждите в поквара,
най-скъп слуга, пръв паж на господаря.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 6 mar. 2021 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (497.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (497.)

   Ако жените управляваха света, изобщо нямаше да водим войни, а само интензивни преговори. – Робин Уилямс (1951-2014)

   05.03.2007. ЙОГИТЕ 

  С дневника под мишница и кутията с тебешир в лявата ръка излезе от учителската стая. Десетина минути преди това беше стояла пред спуканото на верев огледало да си говори под носа, само да не я чуят колежките: "Аз съм хубава... аз съм хубава... аз съм много, много хубава!", тупирала се беше и се беше ресала, масажира бръчиците, които се бяха появили като паяжина между очите и ушите, пооправи брошката от цам, която пунтираше златния Христос на кръста, издърпа по-височко на ханша свлеклия се чорапогащник. По този начин се съсредоточаваше, което си е АТ (автотренинг)...Тя уважаваше учениците и всички трудови хора по света... Мина покрай прислужницата, която чисти учителските тоалетни, шефския кабинет и бие звънеца, кимна й с лекичко застинала усмивка: "Здравей, Марче! Как си?" – и без да дочака отговора на Марчето как е, пое, заизкачва се по стълбището към Голгота на четвъртия етаж, пружинирайки на пръсти, с вдървено изпънат гръбнак и изтеглена назад шия, пък раменете – ниско спуснати. Между другото, така препоръчва и известният в цяла Русия психотерапевт Владимир Леви*.

  Дивачетата от VII-б клас я посрещнаха с бойния вик на сиуксите**; от стълбището чу трополенето на шест или седем чифта стъпки – бяха съгледвачите, предният пост на племето. Трясна се вратата, но веднага след това се открехна и една рошава кратунка се показа насреща й с любопитно ококорени оченца. Трап-труп, трап-труп, трап-труп... Полуотворената двер широко се разтвори като царска порта пред Нейно величество и дежурната мазно-мазно прошепна: "Пък Иван спука мивката, госпожо!" И в същия миг рошльото, изпъчил се пред черната дъска, изврещя с всичка сила: "Клас, стани! Клас мииирно!" – та тутакси си помисли: ще се наложи в най-скоро време да им разкаже за гласните струни, колко е вредно да пресилваме белите си дробове и прочие.

  Седна зад бюрцето, побутна учебника по математика по-настрани и прехвърли крак върху крак, па начена любимата си тема за природосъобразния начин на живот.

  – Месото съдържа токсини. Хората, когато употребяват месо, масово се тровят и... – Представи си трийсет хиляди натръшкани възнак по бойното поле, а пък токсините с куклуксклановски бели качулки, в прабългарски железни доспехи гордо се разхождат наоколо. – Защото – повиши тон и вдигна показалец към тавана на класната им стая – енергията в чист вид, възприета от слънчевите лъчи чрез фотосинтеза, се намира в листата и корените на растенията...

  – И в дръжките! – Изхихика зевзекът на класа Станчо.

  – Да-а. И в дръжките несъмнено! – намести очилата с лупите върху късогледите си очи. – Какво смешно има тук!?

  Племето насреща й явно си беше сто процента месоядно; гледаха я така предано! В крайна сметка, дали пък математиката не е създадена само за да се изтезават децата, и те вероятно сега бяха доволни и щастливи, че изпитването днес им се размина.

  – И представяте ли си колко е жестоко да се убиват живите същества! – редеше тя. – Примерно, невинното агънце, прасенце, зайче, пиленце и теленце... само и само да си задоволим...

  – А салам може ли?... Понеже саламът не е живо същество – прекъсна я глупакът на VII-б клас пълничкият Панчо. – Плюс това, нали добре знаем, че в кренвиршите...

  – Не може! Не може! – отговориха му дружно и се разшумяха.

  – И саламът е месо – перна го някой по врата. – Не ставай глупав!

  – Така човек пази не само стомаха, но и нервната система – продължи да ги уговаря, като ги бодеше с лупите пред очите си и виреше показалец. – Мир и любов, ето това е най-важното. В живота трябва да има спокойствие. Например, в Индия... Като не били съгласни англичаните повече да ги експлоатират, какво сторили мъдрите индуси? А! Знае ли някой как постъпили бедните индийски селяни... Ами да, нищо не направили! Престанали да работят. Пасивна съпротива, да-а-а! Колонизаторите тогава ги повели на разстрел, обаче индийците дори и пред смъртта си запазили равновесие на духа и не протестирали, ни се молели. Това се случва преди точно сто и петдесет години.***

  – Ега си и йогите! – ядоса се някой от задните чинове.

  – И какво ли ще рече онова "силно да любят и мразят"? – Беше леко озадачена, че я прекъсват. – Това е чисто и просто разбиване на нервната система. Но както учените са установили, нервните клетки не се възстановяват... Никакви такива "силна любов и омраза"! На всяко нещо все един ден му идва времето, човек не бива да пришпорва събитията. – И си представи събитието като голяма сочна зелена гъсеница и онзи там с високото чело и христоботевска буйна, къдрава и смолисто черна брада е с шпори на ботушите и боцка гъсеницата с шпорите.

  Дребничката Янка Ганева от първия чин на средната редица, онази с русата косица, прибрана в миши плитчици, вдигна ръчица:

  – Госпо-о-ожо! Разкажете ни за йогите.

  И тя им разказа и за йогите. Даже им показа няколко азани (пози на йогите).

  След това имаше прозорец – два учебни часа, за да поеме и петия си учебен час по математика за деня. Седеше си върху мекия доста опърпан кожен диван в огрения от мартенското слънце същински оазис на мира, любовта и спокойствието и с огромен интерес, макар и за ен-ти път, си препрочиташе онези досадни брошурки на здравни теми... Почиваше си. Сутринта с мъжа си бяха изкарали ужасна кавга. Термометърът отвън, над северното им балконче на апартамента, показваше 10 градуса по Целзий, и тя разпореди на сина си Елвис, дванайсетгодишен пъпчив многознайко, да си облече новичката топла фланела от камилска вълна. Мъжът й Пеньо Куков – водопроводчик, бираджия и рибар, обаче кой го знае защо, вдигна скандал, че му писнало от нейните глупости. "А-а, така значи! – озъби се и тя, от своя страна. – Да се грижим за здравето си е глупост. Браво, бе! И детето слуша..." Тогава съпругът й, инак лъчезарна и чиста, влюбена в простичките дребни радости на живота душа, запалянко по местния вечно изпадащ и все още неизпаднал от Б-група футболен отбор, излетя от четиристайното им, застлано с дебели персийски килими жилище, като прилежно тряскаше врата след врата подире си. И сега тя се чувстваше много несправедливо обидена, неразбрана и нещастна.

  – Ах, мила, знаеш ли, че за два месеца успях да отслабна с осем килограма – обърна се към младичката колежка – прясна биоложка в горния курс, която се кимереше**** в този миг срещу огледалото, очевидно усилено се кон-цен-три-раше с онези вълшебни думички според прочути психотерапевти и психоанализатори на човешката, в случая: на женската, душа: "Аз съм хубава... Аз съм хубава... Аз съм хубава и щастлива... Ах, колко съм си хубава и щастлива... Боже мой, няма ли поне един мъж да ме оцени?!"

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 5 mar. 2021

–––

* Владимир Леви (1938), "Изкуството да владееш себе си" и прочие изследвания станали бестселър – https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D0%B8,_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 

** И досега коренните американци продължават да вълнуват със своята трагична участ малки и големи. Рядко днес ще се намери възрастен мъж, който в детството и юношеството си да не е чел, затаил дъх, романите на Фенимор Купър, Карл Май или Лизелоте Велскопф-Хенрих, да не помни как храбрите червенокожи на кон, с лък и томахавка се впускат в главозамайващите си мъжки приключения, за да излязат винаги победители и да наддадат тържествуващи боен вик, който да ечи дълго над вековните гори или из необятната прерия... а и в неспокойната душа на читателя. Да не говорим за десетките филми с изсмукани из пръстите сюжети, в които Главният индианец на ДЕФА сърбинът Гойко Митич и неговият "червен брат" Пиер Брис, наричан Винету (двама вече не съвсем познати на днешните деца), яхват своя полудив мустанг, за да препуснат по Пътеката на войната. Боен вик днешните деца чуват единствено в "Семейство Флинтстоун", комичен сериал, където главният герой Фред крещи тържествуващ: Яба-даба-дууууу! – когато се хваща на работа. Вж. https://www.eaglecircle.org/indexbg/almanach.html

 *** Въстанието на сипаите през 1857-1858 г., няма нищо общо с пасивната съпротива у индийците при колониалното господство на Великобритания над местното население на субконтинента. Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_(1857)

**** Кимеря се, жаргонен израз в смисъл: държа се показно, префантосвам се пред собствения си облик и самочувствие на човек, комуто всичко му е наред и се справя в живота. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (496.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (496.)

  Бог създал мъжа, а после решил, че е способен на нещо по-добро. И създал жената. – Адела Сент Джонс (1894-1988)*

    26.10.2014.  

ЧУДЕСЕН ДЕН ОТ ВЕЧНОСТТА

В разбрицан фургон сме и ето ни, виж,

сами сме сред къра сред орно поле

и гола пред мен докато още спиш,

направих си каничка силно кафе.  

И как да запомня сюблимния миг,

че тъй да останеш завинаги с мен,

когато едва сдържам своя яростен вик,

на паднал от обич и смъртно ранен. 

По пода пилял съм с неистова страст

ботушки, бикини, сутиен, суета

и нищо съществено в тъмния час

преди да приключим сами със света 

в изоставен на къра древен фургон,

от дълбокия космос доплувал с мечти, 

запленен от своя първичен нагон

и нещо естествено – аз и спящата ти.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 3 mar. 2021

–––

* Адела Нора Роджърс Сейнт Джонс североамериканска журналистка, романистка и сценаристка. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (495.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (495.)

   Ако жените управляваха света, изобщо нямаше да водим войни, а само интензивни преговори. – Робин Уилямс (1951-2014)

   12.07.1996. ДАМСКИ ГАМБИТ 

    Беше облякла розовата нощница, чакаше зад вратата в полутъмното антренце със застоял дъх на стари манджи; извика тихичко и обви ръце около шията му: "Миличък моичък!" 

  – Замина ли? – осведоми се Милият мой възпитано и се наведе да ръзвърже възела на лявата маратонка.

 – Дай аз! – коленичи тя над маратонката.

  – Попитах нещо – каза той, като й рошеше косите и я милваше грубо по бузката, под ушенцето. Подир минута вече я носеше на ръце като агънце, бутна с лакът дръжката и вратата на спалнята се открехна. Ухаеше на полския луксозен парфюм "Бич можи", а вътре бе полутъмно, защото щорите бяха спуснати, а и червените плюшени завеси създаваха особена атмосфера. Мъждееше единствено тъмночервеният абажур върху нощното шкафче в ъгъла и точно там тя се плъзна като риба от прегръдките му върху спалнята, легна по гръб и замря, изпод спуснати клепачи следеше как той се съблича.

  Следния ден към три съпругът се върна, потърси я из стаите, надникна в спалнята, огряна от юлското слънце, с широко разтворен прозорец, едва ухаеща на теменужки, и като не я откри, нехайно захвърли брезентовата си пътна чанта върху същото това легло. "Къде ли се е запиляла по това време?" – мина му през ум. Като нямаше какво друго да стори, влезе в банята и си взе хладен душ за освежаване. После си направи сандвич с масло, наденица и чубрица, извади пластмасово шише бира "Каменица" от хладилника и се хвана прилежно да преглежда вчерашния брой на тукашния вестник. Погледът му попадна първо върху колонката за съобщения: кой починал, кого вчера са погребали, къде би могъл да поръча надгробна мраморна плоча с изписано името на покойника в златист бронз, вдълбано в камъка за вечни времена. После прегледа спортната страница, където местните два отбора пак бяха паднали от столичните два любими отбора на софиянци, и вече като се прозяваше, преди да се отпусне да заспи, си рече: "Я, да видя кой холивудски екшън тази седмица ще въртят по телевизията!"

  Спа непробудно някъде около седем часа. Към единайсет вечерта, преди да спусне щорите и да дръпне червеното плюшено перде, дълго се взираше навън към обления в светлини град под нозете му – живееха на дванайсетия етаж в блока. Термометърът на Огромния магазин за кайма, колбаси и риба отсреща показва 36 градуса по Целзий. Долу дечурлига, които очевидно не са при баба и дядо на село, вдигат ужасна врява, независимо че вече е нощ. Слава богу, техните двама сина са на село – поне за тях да не се тревожи!

  По същото време майката на синовете набираше номера на домашния им телефон и беше зареяла очи високо над главата на мъжа до нея, а наоколо се тълпяха клиенти – питаха-разпитваха, изобщо: досадничеха, но тя вероятно не ги чуваше. "Ало! – обади се най-сетне отсреща съпругът й, – ало, алооу!" Тогава тя много внимателно постави слушалката върху вилката на телефонния апарат, извърна се, външно доста хладна и безразлична към мъжа до нея, стрелна го с ясни сини очи... Нещо май размишляваше. Той не успя да разбере защо го гледа така втренчено, но не си даде труд да я попита.

  Четвърт час преди полунощ седяха облакътени върху перилата на откритата тераса на двайсет и втория етаж пред нощния бар "Бели нощи". Градът с реката, хълмовете и с броениците от светлини бе пред тях като на длан. Тя пиеше вермут "Американо" с лед и пушеше цигари "Дънхил"; за себе си компаньонът й пожела силно кафе и чаша минерална вода. Той не пушеше, защото тренираше усилено за красиво и хармонично тяло, беше му адски тъпо в момента, а димът от цигарата й правеше мислите му още по-тъмни, още по-тягостни. Но тя не забелязваше това и само бъбреше и бъбреше, и бъбреше – все едни такива незначителни историйки за солиден мъж с изваяно тяло: коя колежка от съседния щанд в магазина какво й казала, когато я видяла с новата й прическа, как дъртак идиот вдигнал скандал защо в България нямат обувки с неговия номер лопатари, коя от колежките вече е в осмия месец и щяла да напуска, пък на коя свекървата много й помагала и мъжът й носел купища пари, понеже ходи да продава моркови, марули, лук, репички и чесън на Четвъртък-пазара, дето държи три сергии.

  – Що не му се обадиш! – предложи сдържано елегантният готин мъж, понеже взе да му писва; не смееше да й каже, че й е време да си ходи, защото накрая пак тя щеше да плати сметката.

  Около два след полунощ от уличната телефонна кабинка пред бара тя отново набра номера на домашния им телефон. Съпругът й се беше навел над шахматното табло и тъкмо редеше фигурките по поредната скица от историческия двубой между Карпов и Корчной в град с жители, колкото Пловдив – град Багио, Филипините.* "Гледай какъв баламски ход!" – мърмореше си. Просто нямаше какво друго да прави и му беше тъпо инак да седи без работа, да лежи спокойно в леглото, да я чака. Когато иззвъня обаче телефонът, не побърза да грабне слушалката – бавничко се надигна, като оглеждаше старателно позиционното преимущество на неприятния Виктор Корчной. 

  – Николай!... Николай! Чуваш ли ме? Аз много лошо те чувам. Затвори, да те набера пак. – След пет минути: – Николай, с едни колежки съм в "Санкт Петербург". Мъничко окъсняхме, та реших да... Какво! Какво каза?... Ей, Глупчо, случайно да не ревнуваш? Пък аз си помислих, че... Ами! Старичка... старичка съм вече, Глупчо, не ставам за тия работи. Да-а-а, цяла лелка съм вече. Една лелка на трийсет и четири, и нищо повече. Още малко ще поседим, и си тръгваме. Много работа имахме днес... пак получавахме стока, и решихме да се почерпим. Нали няма да се сърдиш, глупак такъв!

  – Играем си с огъня – обобщи дългото си мълчание Готиният, мъжът с атлетичното тяло, и щракна с три пръста към сервитьора: – Ей, приятел! 

  Онзи приближи, като ги оглеждаше някак нагло, безцеремонно. Изненада го колко е изпила дамата с фантастичната прическа: коси, вапцани в лилаво, не беше виждал.

  После двамата – тя и Готиния, прекосиха по Стария нов мост над ленивите маслени води на нощната Марица, оттам ги лъхна миризма на тиня. Свиха по уличките покрай обновеното градско пазарище и тя силно се притисна към него, когато влязоха в най-тъмното. Той погрешно изтълкува импулсивния й страх и я поведе към таванската си стая, която се намираше съвсем близо и му служеше единствено, за да преспива със случайни и неслучайни момичета. Изкачиха, плътно прегърнати, стълбището, като се целуваха на всяка площадка. Той отключи, пропусна я да мине, пък седна на тясното мизерно и голо диванче, застлано с няколко ката стари черги, а нея постави на стола пред себе си. Прегърна я през кръста, опита да я сложи в скута си. Но тя залитна и се удари; когато й запретна полата до кръста, видя, че там се е появило голямо синкаво петно. Докато професионално я събличаше, тя му се усмихваше, фиксираше го с леко разногледи очи:

  – Няма да ме харесаш! Знам, че няма как да ме харесаш такава, тарикат мръсен!

  Когато се прибра с такси някъде около четири часа сутринта, влезе като осъдена в наплескания с цинични надписи и рисунки асансьор. Зад вратата, в антренцето с онзи до болка познат мирис на стара манджа и стари обувки я посрещна с цигара в ръката мъжът й.

  – Я-я-я! – залитайки, му изкрещя: – Ти откога пропуши?

       

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 2 mar. 2021

____
* Мачът за световната титла през 1978 г. в Багио е сред най-странните световни първенства по шахмат. Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82_1978 Бел.м., tisss.