ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (371.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (371.) 

  Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)

   26.03.2004. ВИТРИОЛ*

  От пет сутринта се понесе воят на мюезина – мюсюлманския певец, който стихове чете от Корана над притихналото най-многолюдно в Европа циганско гето, затънало в кал, боклук и смрад Столипиново. Преди този вой ечеше тържествуващо и над нашия български квартал; след взривения препълнен с народ влак в Мадрид обаче и новите подвизи на ислямистите в Испания и по света след 11 март – 202 ранени и убити само в Испания, този глас на арабски език ми звучи като мушица покрай прозореца, едва го долавям. Но звучи, настоява, че тази религия нахлува и сред нашите местни цигани с всичките претенции за нравственост и величие в сферата на духовността, може би от най-смущаващите предизвикателства, завещано ни от векове: разкодиране на Исляма като философия предстои да извършим най-после. Ислямските-фанатици с избиване на абсолютно невинни хора сякаш настояват и те за това. В сръбската област Косово преди седмица от албанци мюсюлмани за два-три дни разрушили и изпепелили над петдесет черкви и православни манастири. Не знам как се преценява това от гледна точка на високата нравственост и философия на ислямската религиозна идея, не съм сигурен, че всички тези подвизи звучат човеколюбиво като послания от Небесния им повелител, които се просмукват до нас чрез тези издевателства. За мен – независимо каква религия изповядват, извършителите на вандалщините са преди всичко човеци, и мен ми е особено важно именно като братя по разум да разбера, да проумея идеята им зад техните постъпки.

  Война на цивилизации – Средновековието срещу модерния свят, Свещеният Коран, заимстван от Стария завет срещу Христовите послания... или Марксизмът с неговите три отрочета Болшевизма, Фашизма и Националсоциализма, демек, Комунизмът като агресия срещу личността, украсена с дантелите на човеколюбието. Политбюро на ЦК на БКП – да не забравяме, наподобяваше дванайсетте апостоли на Иисус. Дванайсет бяха членовете във висшия орган на властта в комунистическата държава България.

  Оказва се, за Новия завет на Библията не сме още дозрели, та да усетим духовното великолепие на човеколюбието, изведено до висини във философската сфера. Чета във в. "Стандарт" завчера при моя приятел мюсюлманина Маруф: осемдесетгодишен българин се самоизпепелил в град Калугерово, за да не живее в унижение с мизерни подаяния от онези пари, които държавата цял живот му е прибирала. Като отида там, ще се поинтересувам по-подробно. В човешки наредения ни греховен свят най-добре би се справил с разбойници онзи, дето сам някога е бил разбойник. Всички останали, независимо от благите ни намерения, бихме гледали на проблема като външни лица. Блудният син е по-мил за баща си в онзи миг, защото синът е придобил жизнен опит (отрицателен), какъвто жизнен опит послушният брат няма как притежава и няма как да придобие със своя стил на живот.

  Опитът е информация за неприятностите в живота, която обезличава необиграните, необгорените от пламъците на Ада идеалисти. Злото е величина, с която не може да се съобразява и да воюва онзи, който не го познава отвътре – и то откъм отсрещната страна на пропастта. Разкаялият се в себе си е изключително ценен съмишленик за разкодиране на тази философия и манталитет. Зле съдим, ако – съдейки, унижаваме достойнството на този човек. Борбата е всъщност не срещу, а за неговата душа.

  Развенчаването на Марксизма като философия, изясняването на античовешката му идеалистическа природа е по-трудно от проумяване на Ислямския фундаментализъм, като версия на Стария завет и Юдеизма. Посланията на Стария завет са подложени на ерозия още с появата на Христос, ала в Марксизма продължава да се кълне половин Европа с нейните социалдемократически правителства. Християн-социализъм звучи така противоестествено както социалистически реализъм. Ами нали точно реализъм липсва на предвзетата демагогия за идеално устроеното общество, където всички са Свободни, Братя и Равни. Интелигентност сред нас липсва точно при интелигенцията, у тези любезни, мили и самовлюбени образи на суетата и възгордяването. Та нашата интелигенция гледа към множеството обикновени хора с умиление и сантиментална муцунка. Разкошният ни фолклор обаче е дело на анонимни творци. Би било човешко и този велик Аноним да си пада по слава и титли, да откровеничи: "Аз пиша за пари".

  Опит за систематизация на личности, които мен живо ме интересуват, за да проумея съвременния тип интелектуалец:

  1. Петър Дънов (1864-1944).

  2. Ген. Никола Жеков (1864-1948) – главнокомандващ Българската армия в Първата световна война.

  3. Бенито Мусолини (1883-1945).

  4. Адолф Хитлер ((1889-1945).

  5. Херман Гьоринг (1893-1946).

  6. Йоаким фон Рибентроп (1893-1946).

  7. Акад. Михаил Арнаудов (1893-1992).

  8. Йозеф Паул Гьобелс (1897-1945).

  9. Рудолф Хес (1894-1987).

 10. Хайнрих Химлер (1900-1945).

 11. Александър Цанков (1879-1959).

 12. Вячеслав Молотов (1890-1986).

 13. Сталин (1879-1953).

 14. Карол ІІ (1893-1953), крал на Румъния от 1930 г. нататък. В двореца край Балчик е погребано сърцето на румънската Регина (кралица) Мария. Южна Добруджа е върната на България съгласно Крайовската спогодба от 7.ІХ.1940 г.

  15. Франклин Делано Рузвелт (1882-1945).

  Според Букурещкия договор от 1913 г. България получава излаз на Егейско море.

  16. Иван Багрянов (1891-1945); бил е адютант на Фердинанд и на Цар Борис ІІІ.

  17. Фридрих Вилхелм Канарис (1887-1945), шеф на Абвера (Военното разузнаване).

  18. Княз Кирил (1895-1945).

  19. Атанас Буров (1875-1954).

  20. Андрей Януариевич Вишински (1883-1954).

  21. Княгиня Евдокия, сестра на Борис ІІІ, (1898-1985).

  22. Царица Йоанна, съпруга на Борис ІІІ, (1907-2000).

  23. Вилхелм Кайтел (1882-1946).

  24. Стефан Стамболов (1854-1895).

  25. Ген. Данаил Николаев (1852-1942), "патриарх на Българската войска", кръстникът на Симеон ІІ.

  26. Фридрих фон Паулус (1890-1957).

  27. Ервин Ромел (1891-1944).

  28. Шарл дьо Гол (1890-1970).

  29. Никола Петков (1891-1947).

  30. Княгиня Надежда, сестра на Борис ІІІ (1899-1956).

  31. Проф. Александър Балабанов (1879-1955).

  32. Йосип Броз Тито (1892-1979).

  33. Георги Ликин (1892-1942); партизанско име в отряд "Антон Иванов" Дед; агент на СССР от групата на т.нар. подводничари, с подводница докарани до Българския бряг.

  35. Димитър Савов (1887-1951), финансов министър в правителството на Багрянов, индустриалец, пряко свързан с доставките на оръжие за Българската армия, баща на одиозния с лицемерието си Стефан Савов (1924-2000).

  Защо ми е нужно да знам кое-що от биографиите на тези личности ли! Ами у всеки от тях откривам парче от пъзела, който представя общ портрет на моя съвременник. Това са малка част от духовните отци на съвременна Европа, колкото и мнозина от тях да са противни за нормален гражданин на обединена днес в цивилизационния си модел християнска Европа.

  27.03.2004.

  Посветих съботата на Дневника на Богдан Филов (1883-1945), който от осем месеца, от август 2003 г. чета на порции. Остават ми към 80 от общо 760-те страници. Изводът, който си вадя дотук: Втората световна война (80 000 000 убити) е крахът на Западната надменност откъм Франция, Великобритания, впоследствие и САЩ. Като резултат от открай време типичния за Западния стил дипломация в отношението към Изтока като към склад с кюмюр и спукани грънци в занемарения заден двор на Велика Европа:

  1. Съветската дипломация се възползва от глупостта на Западната дипломация, за да наложи над Европа влияние, каквото онези кратуни на Запад преди войната не са и предполагали.

  2. Укрепват и заемат ключова позиция Хитлер и нацизмът, като идеология, едва ли не религия на онеправдана след Първата световна война Германия на обикновения немец.

  3. България е най-ощетена в националното си достойнство и чест на християнския континент. Политиците ни до 9.ІХ.1944 г. и Борис ІІІ не могат да носят изключителната вина, че болшевизмът смачка нашите блянове за обединение на Българските земи в една уредена държава. Загубили сме много, но и Западната надменност и лицемерие бяха бити по всички линии до 1990 г., а и още не се знае докога. Защото Марксизмът е жизнен е продължава да работи срещу човечеството. Факт е, Западът не прави опити да го криминализира, както стори това с фашизма и нацизма.

  11.04.2004.

  Навръх Разпети петък, към полунощ приключих с набора на ръкописа "Ламски". По-рано да съм приключил, но сестра ми ми беше на гости, та ми губи времето до седем надвечер. Тази сутрин дооправих последния епизод, който е най-готин, според мен, и заради който като че е писана цялата книга през тези десет години от 1994 г. досега. И пак си казвам: може и да се заблуждавам, но имам усещането, че невидим свят кръжи над мен и постила пътека пред нозете ми, докато се занимавам с ръкописа. Мисля, че не съм суетен, ни фаталист, но много хубаво не е на хубаво, та очаквам неприятности тепърва да се появят. И тогава ще съм вече по-спокоен, защото такъв е животът – до светличкото мракът е най-черен: черен като влажна маслена сажда в ауспуха на стар разнебитен дизелов двигател.

  Подреждам за бъдещето на книгата, всичко свое май че дотук пренебрегнах, понеже "Ламски" ме е обсебил и предстои да скъсам най-сетне пъпната връв и "историйките" да тръгнат между нашите българи като проповедници на Доброто в назлобелия свят. Последните четири денонощия едва четири-пет часа ми се събираха да си отспивам. В един или два, в два и половина след полунощ си лягах, а в шест вече пак залепвах за компютъра... Беше! Остана да запиша на компакт-диск книгата и точка. Поне месец ще си почивам, преди нов набор да захвана – може би стихотворенията от сборника "Порто Фино", който от четири години е готов, даже и като макет, и с илюстрациите е изработен едно към едно и вече иде неговият час. А може онази огромна книга, която започва с частта "Младите хищници", да започна да набирам. Кое ли ще е по-напред! 

  Навън Пролетта току прохожда. Липата зад балкончето, гледам, едва-едва развива листенца, облича се постепенно в резеда. Гургулици чувам, любовно гугукат. И ми е хубаво, и ми е подредено вътре в мен. И вече не се чувствам сам, макар че съм сам. Възкресих дядо ми Борис Дявола в най-последния епизод от книгата "Историйките на ученика Ламски" и все едно Борис Дявола седи на масата срещу мен и ми се усмихва примижал, силует в пушека на неговите евтини люти цигари "Тютюнопроизводител", по 8 стотинки пакетчето, а купуваше късно през ноември всяка година по три мрежи, издути като корем на бременна жена в осмия месец, пълни с никотиновата отрова.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 06 dec. 2020

Илюстрации:

- Автомобилът е от 30-те години на ХХ век.

- 1968 г., дворът на Софийския университет.

___
* Димяща сярна киселина; прен.: язвителност, гавра, издевателство. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (370.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (370.) 

  Как празен става Пловдив без нечия любов – tisss (1947)

   22.11.2006.               

КИШАВО ВРЕМЕ

Пак е петък и пак е дъждовно,

и тръгвам към къщи пак сам,

а край мен лети като спомен

силуетът ти, едва очертан.

Петък вечер, събота, неделя
виртуален случаен поет,

мъж без обич току на предела

на перона в дванайсет без пет.

Ще прехвърля наум пак жените,
от които обичан съм бил,

и една по една ще ги питам

колко мъка съм им причинил.

И това ще е моето наказание –

прибирам се сам към дома,

да отварям зараснали рани,

като знам, че и ти си сама,

че едва ли нещо ще сторя

в този петъчен вечерен дъжд

посред улици, къщи и хора –

просто влюбен, отчаян и мъж.

И подгизнал от спомени стари,

поне три дни ще си мисля напук

как седиш зад стъклото, навярно

подпряла брадичка с юмрук.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 05 dec. 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (369.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (369.) 

  Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)

  13.03.2004. ПОСТУЛАТИТЕ*

  Повечето я ненавиждат, страхуват се от сянката й; затова в знак на самоунижение яко й се подмазват. Купувала й синдикалната лидерка баничка с бозичка, без да ги е поръчвала, и й ги сервира сутрин рано в шефския кабинет. Действията, речта на този типичен Образ на посредствеността, излъчването му е на персона, която е противна първо на самата себе си.

  Гледах сутринта филм Made in US за годините от края на Втората световна война: "Поляните на моето детство", където главният герой разказвач е 11-годишно момиче. Та ето, открих момичешката версия на моя Ламски – любознателен и нахакан хлапак, който упорито изследва странностите на възрастните. И отново изплува онзи образ на грандомания, споменат по-горе. От един момент усетих, че то е изпитание и за мен. Твърде лесно ти е да намразиш човека чудовище, само че омразата решава ли как ще продължиш по-нататък? Казано в преносен смисъл и като обобщение за ставащото у нас в България днес, стигнахме дотам в посредствеността на що-годе интелигентна нация политиците ни – до вчера най-обикновени хора, да воюват срещу обикновения гражданин на републиката, дето ги е наел за слуги, вместо да му защитават интереса.

  Как да излезем от озлобление и злонамереност, съсипващи държавата? Истинският стопанин не си разпилява имота, не си настройва челядта срещу аргатите, които е наел да му работят на нивата.

  От детството и юношеството запомних: у дома за политика не се говори, баща ми и майка ми за политика не говореха. Това бе неписано правило в дома на дърводелеца. Да хармонизирам, да избягвам да влизам в показни сражения, това ми е проблемът. Полекичка и спокойно, това може би е ключът. Не са ти нужни резки думи, ни показни акции: "Ах, вижте колко съм си принципен, храбър, упорит". В замълчаването, когато знаеш какво искаш, може да се таи голяма сила. Излязъл си от конфронтация за сеир, а светът вижда какво правиш; и не е глупав светът: усети ли те какво правиш и защо точно тъй си избрал да се държиш, без да отстъпваш от позицията си, ще имаш съмишленици срещу отчаянието и страха. Неколцина мърморещи страхливци, освен дузина едва прикрили се твои съмишленици, са озадачени, че не ти се срутил таванът върху кратуната, ами работиш, живееш и не си загинал като паметен знак на героизма и самолюбието.

  Животът е в доброто, мисля си, доброто е кауза, която внимателно и със спокойна настойчивост ден подир ден защитаваме, ако държим този свят да не се самовзриви и всички да отидем по дяволите. О, сраженията със Злото не са толкова елементарни, както ни ги представят! У всеки човек, дори и у най-посредствен злостен тип, Богът и Дявола са в двубой; този двубой ни дава жизнена енергия. Идеята – както разбирам посланията на Иисус, е да пренесеш фронта във вътрешните пространства у човека отсреща и в никакъв случай да не отваряш фронт между теб и същия този човек, като цялостна и завършена личност. Човекът нека сам открие как срещу себе си върви в драмата на болезнения си егоизъм, треперещ за мястото си под слънцето.

  15.03.2004.

  Тази вечер от 17 часа в Пловдивския университет Иван Сарандев (1934), професор Сарандев, щял да има промоция (Ах!) на своята книга. На 19 т.м. пак там лит. критикът Стефан Памуков (1932) ще има подобно представяне на поредната си книга, май че за Английския ренесанс в литературата. Моят 11-годишен хлапак Иван Ламски ще се изтърколи на бял свят без представления и организирано ръкопляскане два месеца след изследователите на чуждото и утвърденото в литературнокритическата родна традиция и историография. Сам по себе си ръкописът "Ламски" е вакханалия, мисля си като оптимист по природа. От вътрешната страна на корицата вероятно трябва да има синьо небе, слънце и бухлати памучни облачета. А на гърба на книгата – силует на разрошени чорлави коси, главицата на 11-годишния Ламски. Книгата ми е ирония към надменността у т.нар. интелектуален роден елит, който виждам смешен, понеже се взема твърде насериозно.

  И още един опит за влизане в живота като моя семка е бил отрязан днес сутринта.

  17.03.2004.

  Отнасям се към живота си като към произведение на ювелирното изкуство.

  20.03.2004. 

  ...** Като унижават някого пред твоите очи и приемаш това със скръстени лапи, това е унижение и за теб. Темата, премълчана по-отгоре, се отнася до стила ни на живеене, който се демонстрираше от въпросната шефка и онази синдикална патка с баничките и бозата. Такива случаи не са редки, че да ги отнеса към графата Случайни. Мнозина фалшиви величия сред политиците на България след 1989 г. унищожиха престижа си по този начин. На колцина им предстои с шутове да бъдат изритани от политическата сцена, докато нацията ни се научи как да си служи с политиците като временно наети, понякога твърде досадни и колкото по-невежи, толкова по-алчни чиновници!

  ПРОЕКТИРАНО ОТ МАРКСИЗМА:

  1. Премахване на семейството (с.83).
  2. Унищожение на личността (81).
  3. Премахване на собствеността (81).
  4. Въвеждане на общност на жените (84).
  5. Премахване на Отечеството и Националността (85).
  6. Премахване на Религиите и Морала (86).
  7. Премахване правото на наследство.
  8. Конфискация на имуществото на емигрантите.
  9. Изключителен монопол на Държавата във всички сфери на живота.
 10. Създаване на Индустриални армии.
 11. Задължителност на труда за всеки гражданин.
 12. Отнемане на децата от родителите и дресиране чрез "Обществено възпитание, организирано така, че всяко дете от 9-годишно да стане производителен работник".
 13. Към "енергична диктатура на Държавата над гражданина".

  Въвежда се понятието "Световна революция". Марксизмът и неговият практически модел за управление чрез т.нар. Съвети да бъдат представяни за най-прогресивното досега философско учение, което единствено може от раз да реши всички проблеми на света, сега и завинаги. Проектират Световна съветска федерация, демек, върховно постижение на човеците. Сталин, Мусолини, Хитлер прилагат мероприятия, детайлно описани в номенклатурния списък на Комунистическия манифест от 1848 г.: Сталин – като последователен идеолог на обновения от Ленин марксизъм, по-известен с името Военен комунизъм, Хитлер – като малко по-неубеден последовател на г-н Карл Маркс, съхраняващ все пак Националното като приоритет в управлението си и като увлякъл се по "модерните" отклонения във философията за митичната арийска раса, свръх-човеците и превъзходство на арийците, т.е. на народи, произлизащи от Древна Персия, известна днес като държавата Иран.

  В болшевишка Русия говорят за бъдещата Световна съветска държава, в нацистка Германия – за Хилядолетния Райх. В Италия пък Властта възкресява ритуали от Древния Рим, внушаващи грандомания или превъзходство от епохата на Римската империя – грандиозни обществени сгради, огромни стадиони, многохилядни шествия със символите на Властта над човешката личност. Вождът – по образец от неандерталските времена, е върховен Суверен и от неговите решения зависи животът на милиардното човешко множество навсякъде по света. Унищожават се или се прогонват от земите им племена или народи, обявени за малоценни. Към евреите двете разклонения на Марксовата фантасмагория проявяват забележително единодушие.

  Новата еврейска държава Израел върху земите на Палестина се вписва идеално в схващането за света от гледна точка на националсоциализма, както и на военния тип комунизъм. Сталиновата администрация изпраща първо евреите в Сибир, където им организира автономна област.

  В научен спор (а философията е точно място за дискусия по тези цивилизационни проблеми) се включва естествено и фанатизмът, т.е. невежественото предубеждение, и така опонентът се назовава вече "Враг"; цел на марксисткия тип философия е не да обори опонента с факти, аргументи и разсъждения, а "Врагът" да е охулен, отречен и разбира се накрая "абсолютно законно" физически ликвидиран.

  Основна грижа на тоталитарата Държава е да наметне що-годе по-приемлив и по-човеколюбив камуфлаж върху Възгордяването на едни хубави хора над огромното множество човешки същества. "Какво тук значи някаква си личност?" не е случайно отронен стих от трагичния Вапцаров, а изразява квинтесенцията, дълбоко заложената фанатична (просташка) самоувереност на достойния праведник пред олтара и вожда.

  Човечеството е преживявало и други периоди на властващата Злонамереност, но с този тип грандомания все още не сме се сбогували и до днес. Самите марксисти едва ли съзнават (ако са все пак достатъчно интелигентни), че също са жертва на Омраза и Човеконенавист в името на предпоставена теза. Фактът, че хората на философската мисъл не са още в решителна съпротива срещу марксизма (както сториха с нацизма и фашизма), говори за предстоящ процес за връщане на философията към основите на човечността.

  Кръстоносните завоевателни походи на Изток, ужасяващата католишка Инквизиция, мюсюлманският Фундаментализъм с неговия свещен Джихад, теорията за свръх-човека, Военният комунизъм, Нацизмът и Фашизмът са рожби на побеснелия Разум, който където и да е стъпил, води със себе си кръвопролития и сее смърт там, където хората биха живели според Десетте Божи заповеди.

  "Прекаленият светец и Богу не е драг" следва да се разкодира в смисъл, че Идеята, колкото и красива наглед, не може да властва над Живота. Животът дава значително по-богати възможности да оцелеем като цивилизация. Разумът може и да моделира едно или друго, но винаги ще си остане в ролята на слуга спрямо живота, като процес и умение вследствие натрупания от осем-девет и повече хилядолетия опит и поуки за човечеството от собствените му грешки.

  В днешна България от петнайсет години*** насам шества Пещерен антикомунизъм. Хора около партиеца по душа Иван Костов възпроизвеждат комунизма като стил на диалог много по-откровено от т.нар. днешни социалисти и демократи в БСП, които у нас имат историческия опит да не си показват зъбите, ловко да се приспособяват към всеобщото ни разочарование от неумелото демократизиране, по-разбираемо казано: неумелото нормализиране на обществото в държавата България. Двете най-големи политически формации СДС и БСП всъщност воюват срещу Българския гражданин и срещу правото на човека сам да решава как да живее по съвест и достойнство.

  Чета от шест-седем месеца "Дневника" на Богдан Филов и ме озадачава образът на България като кораб без платна, люшкащ се по вълните на Историята. Капитаните на този кораб, обаче, дори и когато отчайващо грешат, знаят какво желаят за България и се стремят според интелекта си да го постигнат. Въпросът за приоритетите, които са ни наследство от тринайсет столетия Българско самосъзнание, неслучайно не стоят на дневен ред у нас в днешната "чиста и свята" Република. А защо? Кой има полза от днешния хаос, когато властва Невежеството и престъпното его на лидерите! Нима е трудно да разграничим Егоизма, дивата Алчност и Грандоманията от огромния брой живеещи по съвест обикновени граждани на Република България!

  Създаващите раздори пречат за това разграничение, което изисква спокойствието да се спори с уважение към опонента, да се изясни като процес, а не като еднократно решение. Злото няма да престане да се разпростира – това е ясно, но нацията ни е неподготвена да се защити. Виновни за това са преди всичко кофтите ни политици, същите, които от трибуната на Народното събрание звезди свалят от небето, за да ни докажат колко били честни, колко всеотдайни, а стандартът им на живот стократно надвишава бедността у масовия български гражданин.

  Истината може да бъде видяна от много и често противоречиви гледни точки. Сред най-красивите лакърдии, представяни за истина, най-красива е Лъжата. Но Лъжата не спори, тя просто гневно отрича правото на други мнения. В тоталитарната държава, в която се оказва, че все още вегетираме, Лъжата ликвидира опонента физически. Дано поне тази горчива чаша ни отмине! С наглостта на властника все някак се свиква.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 05 dec. 2020

Илюстрация:

- 1958, Панагюрските колонии: Малкото Аче, аз и Васето.

- Отците на марксизма и Световна държава на щастието.

___

* Текстът е пропуснат, по-късно ще види бял свят. Тема: 15-годишния Бойко.

** От лат. postulatum, буквално: необходимост, положение, приемано без доказване, като изходна предпоставка на определена научна теория; аксиома, вж. с. 594 от Речника на чуждите думи в бълг. език, изд.1978 г. Цитатите са от луксозното българско издание на "Манифеста" от 14.ІХ.1848 г., от който Христо Ботйов малко преди героичната си кончина навръх Врачанския балкан се възхищавал ("Партиздат" - 1985). 

*** Петнайсет са били годините до деня, когато е писан текстът. Бел.м., tisss.