Ars Poetica – ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ

ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ

Като пеперуда синя
щях на рамото да кацна
и това е много мило,
ала малко е опасно,

че възможно е тогава
в мене малко да се влюбиш,
а Зелената морава
пълна е със пеперуди –

всяка каца да отпие
устните ти и нектара,
и това е поправимо
като в приказката стара.

Като в приказките стари
ти си Малкото момиче,
дето с куклите играе
и цветята най обича.

Но цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после някак стават сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко, 
всички как сме заменими,
ала някак не обичам
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна...
Хайде, просто отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 17 uni 2011 – edited 30 dec. 2016

Ars Poetica – ЧОВЕК СЪМ

ЧОВЕК СЪМ

Просто човек съм, не забравяй това –
не всичко готов съм да ти простя.

С купища нагли лъжи ден след ден,
ме зомбираше жив, беше идол за мен.

Вярвах ти сляпо, бях във възторг,
от лъжите обсебен, те смятах за бог.

Бях добър, бях наивен, просто човек,
ала днес по-фалшив не зная от теб.

Аз съм този, когото прати на война,
за твоята банкова сметка да умра

с прекрасен, чисто новичък автомат,
да убивам с ура за скапания ти свят.

Изпрати и други, по-наивни от мен,
да повтарят до лудост онзи рефрен:

че човек щом съм, значи за теб ще умра,
 лъжите и наглостта ти, че ще простя.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 mar. 2008 – edited 29 dec. 2016

Ars Poetica – ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ

ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ

Прописа майка ми внезапно стихове,
баща ми щом без време се спомина –
таквиз сантиментални, неподстригани,
от смях да се разплачеш, от обида:

за ручея притихнал сред тръстиките,
за щъркела самотен на комина,
за госта непоканен, който питал я
съпругът й далеч ли е заминал…

Увлечен по "тръбачи на епохата"
и самозванци с вид на философи,
едва подир смъртта й сетих воплите
у мен във вехтичките й пантофи.

На листчета хвърчащи развълнувана
тя милата изплаквала покрусата,
и то били кристалчета сбогуване
с една Любов, не станала изкуство. 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 24 apr. 2013 – edited 29 dec. 2016

Ars Poetica – ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН

ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН

Чат-пат налага ми се да се лъсна,
перцата си и аз да подредя,
като мъртвец, от гроба си възкръснал,
от своя дом навън да излетя.

Какво ли има още да си кажем!
Не се ли плашиш, че съм тъй смирен –
издялано под тебе късче камък
да минеш, горделивецо, по мен?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 29 dec. 2013 – edited 29 dec. 2016

Ars Poetica – МЕКИЯТ БЯЛ СНЯГ

Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух...*

 МЕКИЯТ БЯЛ СНЯГ 

Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста дори, в който заек се крие –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 28 dec. 1967 – edited 28 dec. 2106

_____
* Стих на Гуидо Кавалканти. Осемнайсетгодишният Данте Алигиери (1265-1321) заедно с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя и Брунето Латини поставя начало на стила Dolce Stil Novo в худ. литература. 

Ars Poetica – ДЪЛБОКО-ПРОВИНЦИАЛЕН ПОЕТ

В памет на Добромир Тонев (1955-2001)*

ДЪЛБОКО-ПРОВИНЦИАЛЕН ПОЕТ

Развейпрах самовлюбен си остана,
икона в сивата кръчмарска нощ – 

надигнал пълна с лудо вино кана,
жив хъш, очарователен и лош.

На стихове приятно подредени
добре приет от дамите поет –
днес липсват ми хвалбите му големи
и даже коженият му каскет.

И той навярно влачел си ярема,
възпял безсмисления си живот –
играл на провинциалната ни сцена
едничката си роля: идиот.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година  

Plovdiv, 20 oct. 2009 – edited 28 dec. 2016

______
* https://www.facebook.com/notes/%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2/40-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-40-%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%B8-%D1%81-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2/10150108876868374/

World classics – БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Франсоа Вийон (1431-1463...?)*

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете: Тоз няма ум
да люби провалената жена,
поела по престъпен друм?
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен. С вещина
поднасям сирене, вина.
Платят ли – "Ах, елате пак!" –
смирен подгъвам колена
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари.
Тогава да си с нас е просто ад.
Колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изписква: "Антихрист!" Без срам
кълне дори Исус... И лепвам й печат
върху устата, както аз си знам
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се. С една пръдня
като отровна жаба пръсва смрад.
Побутва ме, но вече без сръдня,
нарича ме "Любовнико мой млад".
Пияни лягаме си – глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мене тръшва се. От тежестта
усещам, вие ми се свят.
Изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей – поне съм подслонен.
Ама че бил съм прост? И тя е като мен!
От себе си не виждам по-задоволен.
За нея съм – дори по вкус и цвят
приемлив като гъз къмто корем.
Не щем ни ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Authorized translation by: Jores

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, edited 27 dec. 2016

_____

*François Villon, вж.   https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D0%B9%D0%BE%D0%BD

Други преводи на БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО:

1. Васил Сотиров, вж. https://chitanka.info/text/16793/29

Ако я любя и съм й слуга,

това доказва ли, че аз съм тъп?

За мене тя е нещо по̀ така,

защото тук е хвърлен моят пъп.

Човек убивам, но ви нямам зъб —

прекрачи ли кракът ви този праг,

ви храня и поя и давам знак

за туй-онуй, дорде се разплатим —

добре ли е, добре дошли сте пак

във тази дупка, дето я държим.

Но легне ли Марго без грош в ръка,

на всичко тя тогава дава гръб —

на мен пък ми е криво, че така

съвсем не виждам образа й скъп

и иде ми да ги изям от скръб

елека, роклята, корсета як —

не дава, „Антихрист!“ ми вика чак…

Духът й се оказва несломим,

дорде й фрасна аз един кривак

във тази дупка, дето я държим.

Кавгата се изнизва на шега

като пръдня от гащи. И по гръб,

от смях примира, рита тя с крака

и иска още моя образ скъп…

Заспиваме пияни — дъб до дъб,

но съмне ли се, със горещ тумбак

ме яхва тя — и пак, и пак, и пак…

Под нея проснат съм като килим —

от зор душата ми излиза чак

във тази дупка, дето я държим.

Във студ и зной развявам тук байрак

и има си гърнето похлупак,

йерархията тачим — мил и драг

отдолу си и трижди по-любим;

но и без капка чест да сме, все пак

живеем си живота (няма как!)

във тази дупка, дето я държим.

2. Кирил Кадийски, вж. https://chitanka.info/text/15156-balada-za-debelata-margo

Ако обичам тая дебелана,

нима съм тук последният глупак?

За нея ви прерязвам и гръкляна!

Чудесно сме си в наш ия бардак,

щом дойдат гости — тичам с пълна кана,

че хляб, че сирене, вода; в мазата

търча за вино, не подвивам крак;

а щом платят добре, им викам: — Ей,

елате ни отново на софрата —

в дома ни, в наш ия прочут бордей.

Но ако вечер някой път пияна

Марго без пукнат грош  ми дойде пак,

за гуш ата ми иде да я хвана;

готов съм да продам и за петак

едничката й хубава премяна.

А тя врещи, надува ми главата,

кълне Христа, нарича ме тъпак,

и Антихрист ми вика, и злодей,

дорде не я заш левя през устата

в дома ни, в наш ия прочут бордей.

След туй мирясва мойта повлекана,

пръдня ми пуска, ама по мерак.

Го-го ми гука, хваща ми кочана

и борим се на стария матрак,

а после спи до мен като заклана.

И сутрин, както куркат й червата,

макар и трудна, с ей такъв тумбак,

ме яхва изведнъж и току глей

ме смазала — потрош ва ми ребрата

в дома ни, в наш ия прочут бордей.

Послание

Вън вятър да фучи, да бръска сняг —

И аз съм сит, и тя — на завет свряна.

Йерархия ли? Равни сме в кревата.

Отлична двойка — котка и котак;

Не, чест не му е нужна на плебей

и кретаме, доволни от съдбата,

в дома ни, в наш ия прочут бордей.