МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ!

О хора, що след нас сте се родили,
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили -
над вас самите Бог ще се смили!

Висим шестима, виждате нали?!
Плътта на всекиго била е драга,
но ето я - вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!*

Франсоа Вийон (1431-1474), из "Балада на обесените"

О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
Молете се за нашите души!

Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
Молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши;
затуй докато гледат ви очите –
Молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и Любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ви лоши –
Молете се за нашите души!

Успехи, почести… суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
Молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще строши,
та - прошка нам за всяка злост и гадост –
Молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят
и червей глозга черепа плешив,
а Времето едва око притваря –
Молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си - подире друг ще го реши;
на младия обесник тук ще кажа –
Моли се и за нашите души!

ХЛОРОФИЛ

                  На Николай Сисоев

Боли ли я косената трева?
Нима очакваш нещо да ни каже!
Вдигни очи. Виж тая синева
как сред зеленото ни прави снажни.

През колко стръвни зими и до днес
пренасяме товара си човешки...
Да съди който ще, но и злочест,
ще ми прости тревата всички грешки.

В ухание от нежен хлорофил
лице заровил във калта, ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й докрая.

AISTHETIKA*

Не знам защо съблече се Лучия**.
Мъжкари трима лочехме вино
зад дюните, далеч от гюрултия
и дъх на плажно всякакво масло.

Заровен в пясъка, уж тих и кротък,
облещил беше първият очи
и с облик на разгонено животно
на екс изпи я цялата почти.

Полъхна лек ветрец в тревите сухи,
обви ни облак адска мараня;
ний с втория обущата изухме
и рече той: "Божествено! Жена!!!"

"Е да, жена - ехидно отговорих, -
ала, приятелю, не е за нас!"

То сякаш Господ гледаше отгоре
и даже ни се смееше на глас.

Бе гола там щастливата Лучия,
извиваше се гъвкаво без свян;
като моряк, останал без гемия,
за миг и аз усетих се пиян.

И гледах я как се отдалечава
по пясъка, обърнала ни гръб,
и гола на морето се отдава -
сълза, отронена от спомен скъп.

_____________________________

* От гр. естетика - наука за прекрасното.
** Името произлиза от лат. lux, lucis, което ще рече "светлина". Бел.м., Jores.

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

Лежахме в леглото и каза Мария:
"Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен".
Заплака Мария. Аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола;
по-гола не бях я съзирал до днес.
В окото ми сякаш заби се топола,
и даже по-лошо – бе влязъл цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как реше и въси чело.
Тя беше все още уж Мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло...

Такава – разкошна, омайна и сладка;
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи – накратко,
бих удавил във кръв свойта грешна душа.

...Когато Мария там, другаде нейде,
открие достойния кротък жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.

Plovdiv, 18 noe. 2014

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

                               Аз я отведох на реката;
                               бях сигурен, че е девойка,
                               ала тя имала си мъж...

  Из едноименното стихотворение на Федерико Гарсиа Лорка

Отведох я покрай реката
като един уверен мъж,
звезди й свалях... и нататък
се гмурнахме в море от ръж.

В оная рокля с две презрамки:
такава - пъстра, от басма,
и боса, по сандали само,
целуна ме и се засмя...

Дори не съм я уговарял,
пламтеше слънцето над нас
и в августовската омара
съблякох я, обзет от страст.

Тя бъбреше ми на ухото
несвързано какво ли не,
излегната по гръб, защото
поставен бях на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш
усмихнат и самият Бог
и в жежкия крайречен пясък
потъна черният й кок.

Бе ненаситна, неспокойна
като внезапен летен дъжд.
 Бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.

Осъмнахме покрай реката
и даже къпахме се там,
преди да продължа нататък
отново безутешно сам.

На бедността обречен манго,
със присмех срещат ме и днес,
но знам, че никак не е малко
да пазя женската й чест.

Водите си лениво влачи
реката, дето ме прокле,
докато чувах я как плаче
и да се върна ме зове.

Ars Poetica - If I Could Be Where You Are

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТИЛАШЕ ЛЕГЛО

Ядяхме само праз и лук оная зима
и две торби фасул с гранясала сланина.
Аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари.

По цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя.
Децата ни край нас не със играчки,
а си играеха с буркани празни и капачки.

И колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
че много те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива.
Приседнала на крайчеца на стола
аз съзерцавах те – обичана и гола,

косите си как решеш гледах и така
отлитнаха най-веселите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

МАРИЯ...

Непростени ще останат греховете ми, уви!
Кофти думи, уж от плява… А от тях боли.

Глъхне Пловдив под мъглата и сред родна кал
пак на куци крак в лайната сякаш съм живял.

Гърлото ми нежно стиска първобитен страх -
доста… като странна птица, тук си поживях!

Ще е утре на балкона чаят недопит,
ала хвърчила ще гоня пак зад някой рид.

Моето момиче*, зная, чака ме Отвъд -
дяволите най-накрая да ме отведат.

___________________
_{* Г-ца Смърт. Бел.м., Jores.}