ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1675.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1675.)

 Сред перфидните форми на унижение е да те мислят за доверчив и прост, след като мълчаливо си възприел кощунствата им. Ала те не разбират упорития дух на нацията ни, че са се пръкнали като плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)

    29 dec. 1998

МОЯТА ЩУРА ПРАВНУЧКА ВИКТОРИЯ 

   

   Моята правнучка Виктория*, родена от 21-годишната ми внучка Невена – щерка на по-голямата от двете ми дъщери Вера и Надя, повтаря името на добруджанската баба на дъщерите ми – Вида или Вица – Виктория, родена в някогашното с. Тартамуш, дн. Брястово, на 7 км. от Балчик през 1925 г.** и по идея на майка си Вера кръстена на латинското Виктория, вместо древното българско Вида, което Румънската власт по онова време (през 1925 г.) не позволила.

  Виктория кръстоса очите на сватбарите по-миналото лято на луксозната гощавка в Двореца край Балчик по повод сродяването на два рода, където присъстваше и моя милост с приятел от детските ни години. Като запита какви се явяваме на булкята и младоженика актьорът от Варненския драматичен театър Любомир Боянов, който се грижеше за ритуала на български и английски, ухилен до ушите, рапортувах: "Какво ли, правим калабалък", и човекът тутакси ме разбра. остави ни на мира с връстника. А се чувствах окрилен, като гледах щастлив правнучката какви ги върши, кълчоти се и прави муцунки и клоунски жестове на своенравно седемгодишно момиченце, та се обърнах към приятеля от детските години: "Това момиченце е семе от Дяволския ни пазарджишки род***".

  В първи и втори клас на основното пловдивско училище Виктория, по думите на баба й, водела люти схватки с другите ученици в класа, докато си извоюва роля на тартор, демек – лидер в белите и учението. На майка си заявила в осмата си година: "Мамо, смятам да се грижа за теб и трябва да ме слушаш". На деветия й рожден ден поканила любимите си четири приятелки и внучката ги оставила сами да празнуват. Като се върнала угрижена какво ли безредие ще открие в новичкия си апартамент, внучката Невена била изненадана от хола – почистен, подреден и ни едно петънце или боклуче по пода, посудата – измита, подсушена. Младата госпожица и домакиня строила приятелките си всичко в стаята да подредят, както го намерили. 

  Седнал съм завчера в заведение на веригата "Хепи" – аз пишещият прадядо в 78-ата си година, двете ми дъщери Вера и Надя и внучката Невена – редник в армията ни, и мълчаливо слушам моите три дами как си клюкарят по женски за техни си работи. За щурата ми правнучка като се отвори дума, майка й ей това рече: "Колкото и странно, моята Вики все още вярва в Дядо Коледа. Написа му тайно от мен писмо с препоръки какво чака да й отговори, като строго ми разпореди да не й отварям писмото. Ама как да разбера какво иска, та да й го купя! Отварям и чета: "Мили Дядо Коледа! Знам, че всичко можеш. Затова искам никой от нас да не се разболява и да умира, да живеем вечно. И нека да сме наясно с теб – не приемам откази!"

   Боже мой, какво поколение българчета се задава на хоризонта! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 29 dec. 2024

Илюстрации:

- Правнучката Виктория на 9-ия си рожден ден.

- Виктория в самия край на тази учебна година.

___

* Коренът на Борис Ненков Ангелов (4.авг.1900-26 авг. 1972), известен като Борис Дявола, поради лютия си нрав в Пазарджик, е от селището Калутерово. Описани са жителите му от Захаарий Стоянов в "Записки по българските въстания" на стр.272-273, вж. изданието от.1983 г. 

** Тартамуш някога било турско селище, за което свидетелствуваше тревясалото турско грробище по веме,когато в близкото село Гурково бях даскал по български, руски и френски през учебната 1972/73 г. Турците побягнали, а тук се заселили бългяри, предимно от Котел и изкупили турските чифлици и имоти. 

***  Дядо ми Борис Дявола е единстен внук на боец от Хвърковатата чета на Бенковски – Ненко Керемидов, ранен в сражение с башибозука от околните турски махали, замъкнат полумъртъв сред мегдана, където за назидание пред местното християнското население ритуално го заклали. Има днес голяма паметна плоча там, където сред загинали четници под № 14 е името на по-големия му брат Георги, Ненко е най-малкият от заможен род, записан под № 19. Имали солидна керемидарна, та оттам е фамилното име. Девет деца: петима братя и четири сестри, между чиито имена са имена, като Кула и Вида, което е същиското име на добруджанката от село Тригорци със старо турско име Джеферлий ючорман, което ще рече "Трите гори на Джефер". Родът, по сведение на проф. Иван Бешевлиев, се заселил от разграбеното Велико Търново по горното течение на Тополница между останките от 19 древни тракийски могили. Името "Калугерово" не е променяно половин хилядолетие (485 г.) Османско "присъствие", което говори, че са били заможни българи от старата Българска столица. Керемидовият род е сред четирите първи рода, основали селището. Бел.м., tisss.