.jpg)
Миналото не можеш да изтръгнеш ей тъй, все едно си сменяш костюма. То живее у нас за урок и поука, че плъховете в романа "Чумата" на Албер Камю не могат просто да си отидат, че всеки щастлив град на нашия свят завинаги остава застрашен от Чумата, която някой един ден отново ще се събуди от всеобщото ни нехайство и глупост. – Аноним (1947)
Тази планета си има, по-точно, си имаше, един проблем – почти всички хора, живеещи върху нея, в по-голямата част от мизерния си животец се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаване на проблема, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия... (...) И тъй, проблемът си оставаше нерешен: мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях, отвратително зле, включително, онези с електронните часовници. – Дъглас Адамс (1952-2001)*
3 mar. 2011
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ
Завършил задочно "Икономика и организация на труда" в УНСС, тъй от редови бачкатор се издигна до шеф. Вече през 1992-1995 г. е директор на пловдивската Държавна печатница. Известно време после – икономист в Пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Напорист, удобен за всяка дружинка, която на власт, стигна до длъжността Кмет на Пловдив. Пътят му из политическите дебри лъкатуши от неспокойното бурно членство в местната Демократическа партия през 1990-1991 г., след което се приземи в софийската Демократическата партия на политически спец г-н Стефан Савов (1924-2000). Сетне в редичките на СДС (Съюза на демократичните сили), завъртя се край мекошавия яко неопитен Филип Димитров (1955), а когато СДС взе да поема вода, прехвърли дълбоките си симпатии към тъмната фигура на още по-ловък политически играч – Командира Костов и партията на др. Костов ДСБ (Демократи за силна България). Изключиха го от СДС, оказа се ръководител на партийната организация на Костовата партия в Пловдив. Обаче и Костовата партия взе да гълта вода, и понеже всичко тече, всичко се променя, а най-вече пристрастията на изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г., изненадващо за мнозина наивници, и в неговия си стил и амбиции, несръчният поет на жарки римушки в чест на БКП до Десети ноември 1989 г. Спас се оказа депутат на основаната у нас с пари на немска фондация партия ГЕРБ.
Ето и стила на пойета Спас Гърневски: "Бях член на литературния клуб в Пловдив и написах стихотворение за стогодишнина от рождението му". Били са други времена, "поетът-работник" излял съкровените си чувства в посредствена ода за вожда на народа Георги Димитров. Възторженият Спас в течението на годините ще изпонапише за всичко онова, докоснало сантименталната му душа – от разтърсващи жарки стихове за войника от Съветската армия на върха на Бунарджика, през възхвалата на всеки биг началник, който му се изпречи пред очите, т.е. от господин Савов, покрай "Командира" Иван Костов, чак до именния ден на полуграмотния кмет на партия ГЕРБ в Пловдив сина на мама Роза Иван Тотев или по народному Мамин Ваньо (1975). Същественото е, че неизменно все е цамбуркал край персони, от които е зависила кариерата му, пък и без излишни скрупули е зарязвал и хора, и партии, които до вчера е превъзнасял, посвещавал им е възторжените си сакати стихове. За Ивановден на 2015 г. на сутрешната сесия в пловдивския общински парламент поднася яка римушка-честитка в чест на любимия кмет Иван Тотев и за кефа на двата от общо четирите местни футболни отбора с любвеобилна празнична молитва:
Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,
канали гребни, cпоpтни зали, cтадиони,
cилно "Локо", cилен "Ботев",
гpад-гpадина, гpад-позлата.
Смили cе, Гоcподи, над кмета Тотев
със още няколко мандата!
Велика слабост му е да си рецитира римушките, почувства ли се кацнал пред микрофон и трибуна, от възхвала (при завъртане с половин оборот Колелото на историята) да посяга към разрушителни, ала дръзки идеи не само за вожда Бай Гьорги Димитров и любимата преди БКП. Показателен е възходът на поета Гърневски по повод паметника на сиенитния войник на Пловдив. Във вихъра на преизборната кампания за кмет Гърневски се зарече, че, изберат ли го кмет пловдивчани, ще срути каменния Альоша и ще превърне Альоша от темето на Бунарджика на Културната столица на Европа за 2019 година в гигантска бутилка за газирана американска вода, един вид безплатна реклама на фирмата "Кока-кола".
Според хапливите езици на пловдивските майтапчии, респектирани до някое си време от прелитанията на Спас от партия към партия и от вожд на вожд, преображенията му до някое си време бяха са девет на брой. И навсякъде поетът Гърневски бе в първите редички, хвали или проклина, отлично ориентиран чий враг да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ, па да удари смирено типичен за праведния християнин честен кръст. Бях му нещо като шеф на г-н Спас, когато рисувах макетите за поредния брой на една от първите трибуни на опозицията срещу БКП вестник "Демократическо знаме", наред с часовите вестници "24 часа" и седмичния "168 часа" на фамозния и газиран г-н Петьо Блъсков (1950)***, когато Спас идваше по анцуг, кажи-речи, от пъпа на града до дома ми зад гетото Столипиново, да отнесе в печатницата материалите за следващия брой на вестника (май 1990-февр.1991)... Беше ми един вид дясната ръка, имал съм му доверие, докато като муха месарка с 45-местна "чавдарка" не отлетя чак в София с част от членската маса на възстановената първа след Десети ноември Демократическа партия – със седалище в Пловдив, да се представи като желана невяста на ловкия Стефан Савов от партия под същото име, обявена с подправен протокол за единствен наследник на партията на Петко Каравелов (1843-1903), Александър Малинов (1867-1938) и Никола Мушанов (1872-1951).
2) Решение № 10 от 25.07.2007 г, и
3) Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията по досиетата документират агентурна дейност, мили, във Втория отдел на Държавна сигурност и в VI управление (политическото гестапо) през периода 1971-1976 г., като агент с псевдонимите "Николай" и "Стефан".
Ужас! И той?! Той – какво! Той естествено е кристално чист, чист като момина сълза. По време на VII Велико народно събрание, като активен депутат от Демократическата партия на Стефан Савов, агент "Николай" се заканва хъшлашки, че групата на Савов от трийсет и девет депутати, търкалящи се в знак на протест от кофтия според тях текст в проекта за демократична Конституция по моравата между обществените тоалетни срещу Мензата на Софийския университет и сградата на парламента, ще се качат по клоните на кестените, да установят със съвършена точност през джамлъците на пленарната зала кой предател и идиот гласува "за". Голям цирк, голямо шоу си беше! Помните ли, драги българи, или вече нищо не помните?
"Като активист на кварталната ни организация, залесявал съм Западния парк в София и съм боядисвал оградите на детски градини" – фука си се с политическата си трудолюбие корифей от любимците на националните родни телевизии, някой си Георги Харизанов. Нямал висше образование, понеже работи много – копае, сее, върти четка баданарка, и решил: що му е диплома! Но сбъркал, когато се похвалил, че през 1998 г., че учил бил в Датски колеж. Гот звучи. Не какъв да е, а датски. "Извинявам се, какво от това, че нямам диплома, за мен говорят резултатите" – изречено скромно пред медиите. И като стана дума за резултати, ето и фрагменти, огласени през 2014 г.:
2) През 2011 г. си вади документ, че е реабилитиран. През 2011 г. вече е в Съвета на директорите на Държавното предприятие "Агроводинвест". А през ноември 2011 г. от Министерството на земеделието го назначават в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът вероятно не знае, че Георги е осъждан и има висящи обвинения: 1) За заплаха с убийство към млада жена. 2) За крадени 53 хил. лв. от сейф на строителна фирма. Като търговски шеф на фирмата СТОА на арх. Дамян Стоянов, внесъл преди обира няколко хиляди лева в касата. Призован е като обвиняем, защото пръстовите му отпечатъци, демек, онези неприятни хора дактилоскопите открили прекрасно отбелязани върху стъклената витринка в кабинета на управителя на фирмата... Според Прокуратурата, г-н Георги Харизанов и неустановените му съучастници проникнали в помещението, където се е помещавала касата на фирмата. Демонтирали облегалката на офис-стол с колелца, курдисали масивния сейф върху стола, вързали това с кабел и лашнали стола в кенефа. Зад умивалника с оксижен разрязали сейфа и го изпразнили. Чист кяр – 24 хил. лв., плюс 11 500 щатски долара – кой ти ги дава! После влезли в съседен кабинет, вече не с взлом, ами с шперц... Проникнали в офиса на управителя, дето имало втора каса. Отключват я, вече без да я разбиват. И изкярили чиста пара близо 2 000 долара. Към 4 часа след полунощ едната от спящите принцеси, т.е. от нощните пазачи, се събудила и отишла да пикае – и не щеш ли, съгледал, касата на шефа в кенефа: "Абе, какво ли прави този железен сандък тук!" – рекъл си. И позвънил да пита управителя – собственика на фирмата; и на дежурния полицай в софийското VII РПУ звънил да го попита. Така по пръстовите отпечатъци в кабинета на управителя на трудолюбивия г-н Г. Харизанов повдигат Второ обвинение. Което виси и виси десет години. Обаче преди срока за прекратяване по давност е внесен новичък обвинителен акт. Но Софийският градски съд урежда нещата, понеже оказва се, отпечатъкът не бил, според съдиите, достатъчно доказателство, за да бъде обвинен толкова честен човек. Следователите установили, че "Бил Гейтс", както нарекли оттук насетне нахакания Жорж Харизанов, шетал цяла нощ с изтърбушените две каси. Така според мъдрото заключение на Прокуратурата ни относно обвинението за грабеж, озадаченият, почувствал се невинен Харизанов на пресконференция обидено заявява: "Научих за обира и се озовах там с едничката цел да помогна". Кому да помогне, не казал. Ами и онези там хубави хора някак не се досетили да го попитат.
To be continued
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)