ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1501.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1501.)

 Когато къщата ми гори, а в имота ми са се разположили мародери и неканени гости, какво ме съветваш да сторя? Да тръгна да си диря щастието по чужбина! Не е за мен тази лудост, категорично не е за мен. – Из разговор с нашенец, присадил се в Чикаго, Аноним (1947)

  7 avg. 1981* 

КАРДИФ

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази –
с високи токове
и тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си ниско
периферията на хоризонта ще опъна.
Усмихвайки се,
сбогом ще си взема с мостовете,
с детството кристално и сълзата
в усмивката на татко след смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака?!

Ще тръгна за Кардиф.
Земята ще обиколя,

 макар че няма, няма никъде да ходя.
И все така ще тръгвам за Кардиф.
Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е да бъде вечер
като тази...

О, нека не узная никога Кардиф!** 

*  *  *

БЕЛЕЖКА В СБОРНИКА "КАРДИФ"

  За Кардиф не съм знаел, че съществува. Как се е случило, че въображаем, за мен град, отдалечен в пространството, недостижим за мен, българина, влезе в едноименния текст, ми е необяснимо. По подобен начин текстовете тук сами са се писали. Работата ми бе само да следя пунктуацията им да съответствува на Правописната ни българска книжовна реч. А трийсет години са продължителен отрязък от време, и естествено е през този период да съм писал римувани или не текстове по най-различни: преднамерени, но логически обосновани начини. Отсъствието на целенасочен подход е нишката, която свързва помежду им тук изложените работи... Между другото, година след като тържествено й подарих сборника си, Милена П. – щерката на известен биограф на П. Яворов, ми звъни посреднощ от уличен автомат в Лондон, дето се беше от десетина години вече установила, с предложение да ме отведе в реалния Кардиф**, само да се уверя колко този чужд пристанищен град с атмосферата си напомня Стария Пловдив. В древни времена на лириката се е гледало като на вид магически заклинания. Това само мога да кажа, като блед опит за оправдание.

   Пловдив, ноември 1997 година

Пловдив – за автора "пъпът на света"

Plovdiv, edited on 30 jan. 2024

Илюстрации:
- Авторът на 34-я си рожден ден.
- Корица на сборника в тираж 300.

–––
* Спомен от 34-ия ми рожден ден. Когато брадите бяха забранени и на три пъти в София съм си имал работа със служителите на т.нар. Народна милиция, които лъжех, че заради игрален филм режисьорът ми е наредил да си пусна брада като на Шильонски затворник. Фантастична работа! Поемата "Шильонският затворник" (The Prisoner of Chillon) от Джордж Гордън Ноел, Лорд Байрон (1788–1824) е сред емблематичните му творби.
** Ключово стихотворение в сборника Кардиф,1997 г., самиздат Студио "Гарван".
*** Пристанищен град, основан от келтите около I  в. преди Хр. При завладяването на Британия, римляните  изграждат военен лагер, при император Константин I Велики укрепен с яка каменна стена, чийто фрагменти се забелязват в основите на средновековния Замък на Кардиф. В края на 1955 г. градът е обявен за столица на Уелс. Бел.м., tisss.