ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1376.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1376.)

     По-високо билото, майстори! Иде женихът –

     Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже...*

      12 dec. 1979 

СКАЧАЙКИ ПО ТРАВЕРСИТЕ
В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...
И както ходя все по-сръчно
по тая черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...
И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове...
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват: 
– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!

Пловдив – гнездо на посредствеността и културата

  

Plovdiv, edited on 15 sep. 2023

Илюстрации:
- Политиката е само за провалени хора***.
- 1940 г. Чичо ми Насо с жена си Катерина.

___
* Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100.

** Атанас Бояджиев (1912-1978) – трети от петимата сина на общинския данъчен чиновник в Харманли бирника Георги Бояджиев, дядо ми по бащина линия. Текстът бе публикуван през 1979 г. в пловдивския вестник "Отечествен глас”, печатна трибуна на ОК и ГК на БКП, без да подозират редакторите, че посвещението е в памет на българин, въдворен заради приказки срещу т.нар. Народна власт отначало в концлагер, а по-късно – в клиника за душевноболни. Събирал около себе си болните да им свири на китара и да им разправя лакърдии в барачка, в която живеел сам над клиниката. Синът му, братовчедът едноименник, научава за смъртта на баща си три години по-късно. Променено е първоначалното заглавие („По траверсите”) от заключителния текст в сборника "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", тираж 1130 екз, които за седмица се разпродадоха от пловдивските книжарници.

*** Заклевал синовете си харманлийският бирник, дядо ми, видял какво ли не от зулумите на местната власт, хем от първа ръка, като данъчен чиновник. С наследените циганска направа ножици за тенеке и две конусовидни стъклени чашки за по 30 драма (50 грама) ракия, баща ми се отнасяше като към реликва. Семейството на бирника  е най-бедно, според спомени на някогашни съмахленци в Харманли. Бел.м., tisss.