ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1240.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1240.)

  Светът е сцена и всички сме актьори на сцената: влизаме-излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли. – Уилям Шекспир (1564-1616) 

  22 uli 2009*

ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН

Декември се изниза сред празничната врява.

Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели

и Градската градина отново е такава,

каквато си я знаем от детството, нали!

На припек изпълзели покрай Централна поща,

чешити и серсеми, зли старчета дори

за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят

и толкова са гневни, от тях хвърчат искри.

Врабците – нафунели, и гургулици сиви

навъртат се тъдява за някоя троха.

Художник шари важен, разгънал си статива.

Куп селянки гневят се на цветната леха.

Какви цветя сред зима! – ала одумват кротко,

че тез де... гражданята, земята не ценят...

Минава автобусът. И изгладняла котка

като стрела се втурне сред врабешкия свят.

По "Гладстон"** се задава с каручка Цариградски***

в тиролски сив хлапашки къс кожен панталон,

на шията увесил транзисторно бръмкало

с куп неприятни вести, дошли чак от Сайгон.

Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,

и гледа завистливо как с жестове на граф

човекът там с метличка плювалниците чисти

и няма по-обичан от него в този град.

Сега ще седнем с тебе на ъгъла в кафето

и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен,

и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,

което се усмихва, щом грееш ти пред мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 apr. 2023

___

* Рожден ден на баща ми Дърводелеца-мебелист. Като научил, че му се родил син, чиракът наел файтон, и седнал на капрата до файтонджията, прекосил пловдивската Главна улица, държал в ръка шише вино и пеел. Нещо, което някак не мога да си представя за този много мълчалив човек, пришълец в Пловдив от Харманли, когото никога не съм чул да пее. Беше строг, жестоко ме е пердашил за сторени пакости, така че ме изненада, когато на рождения си ден, 40 дни преди да издъхне обгорен, черен като негър, в столичната клиника "Пирогов", ни прегърна мен и жена ми, която органически не можеше да понася, той с нея не говореше.

** Улица "Гладстон” свързва моето основно училище "Александър Димитров - Сашо" (днес ОУ "Антим І") чрез подлеза под Централната градска поща в края на Главната ни търговска улица с черквата "Света Петка", отдето начева булевард "Цариградско шосе" и гробищата.

С баща ми в Китен през лятото на 1961 г.

*** В някогашния Пловдив сред неколцина талисмани – чешити, специални хора, приятели на дечурлигата, незлоблив и широко скроен характер. Независимо от незавидната му длъжност "Хигиенист по уличните плювалници", знатни кралски особи в представите ми бледнеят пред финеса, с който този мил аристократ на духа обслужваше уличните плювалници с боядисана в отровно-зелено шперплатова каручка с дръгливо конче, в огромни гумени чизми, дълги до лакти оранжеви гумени ръкавици, в кожени къси тиролски панталонки с тиранти, върху които се кипри избродиран еделвайс сред препаската на гърдите, в яркожълта памучна фланелка с къс ръкав, транзисторно радио "Ехо" и широкопола сламена капела, артистично метната на гръб. Отнася се за период от юношеството и младостта ми, когато във Виетнам воюваха 550 хил. въоръжени до зъби с най-модерно оръжие американски рейнджъри, пратени с най-модерна бойна техника, и въпреки това им се наложи с подвита опашка да си се приберат в Щатите не само унижени и бити, но и настроени срещу войните на алчната им войнствена администрация на чужда територия срещу крайно беден народ, който обаче знае да брани свободата, достойнството и независимостта си от хищници. Бел.м., tisss.