ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1238.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1238.)

   Как празен и студен си ти, мой Пловдив, без нечия изпепеляваща любов! – Аноним (1947)

   И ще се срещнем в кафенето надвечер на ъгъла в някой древен като Пловдив град, и ще бъде петък дъждовно, ще звучи песента на Жо Дасен "Да не съществуваше, щях да те измисля". Но не съм сигурен този ли е истинският текст или си измислям, както на мен ми се ще. – Из разговор по Skype

     26 noe. 2006               

КИШАВО ВРЕМЕ*

Пак е петък и пак е дъждовно,

и поемам към къщи пак сам,

а край мене лети като спомен

силуетът ти, едва очертан.

Петък вечер, събота, неделя –
виртуален и съвсем не поет,

мъж без обич току на предела

на перона в дванайсет без пет.

И прехвърлям наум пак жените,
от които обичан съм бил,

и една по една ги разпитвам

колко мъка съм им причинил.

И това си е моето наказание –

да се връщам сам у дома,

да разтварям зараснали рани

и да знам, че и ти си сама,

че едва ли сам нещо ще сторя

в този петъчен вечерен дъжд

посред улици, къщи и хора –

просто влюбен, отчаян и мъж.

И подгизнал от спомени стари,

поне три дни ще си мисля напук

как седиш зад стъклото, навярно

подпряла брадичка с юмрук.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 17 apr. 2023

Илюстрации:

- Споменът е тъжно нещо, особено късно наесен.

- Площадчето зад Джумая джамия сред Пловдив.

–––

* Послужи ми за горния текст ситуация, описана в новелата "Ася", когато се сбогувах със София, и като заклет пловдивчанин, вече не ме сдържаше да си тръгна от студентските авантюри и приключения на провинциалист и мечтател, дето се вика: "да се потопя и аз в реалния живот".

  Месец преди да си тръгна от София, преживях краткотрайно увлечение по нехайна щура хубавелка от Пазарджик. По цял ден сладко си се излежаваше в неоправената си квартира, между другото, четеше за изпит по физика, сервираше ми кафенце или пържени картофки. Съквартирантката й на тази Славка от Пазарджик бе грозноватичка, но мила и доста умна, искрено ми съчувстваше, че наближава часът, когато ще си кажа сбогом с омръзналата ми до смърт София. Добричка бе грозничката Елен, боготвореше фотографа Иво Хаджимишев (1950)** и опитваше пред мен поне да се прави на аристократка. Веднъж в неоправената им квартирка на третия етаж над спирката на автобус № 26 за жк Слатински редут нахълта шумна компания: две пияни момичета и четирима яко възбудени мъжкари. Двамина от идиотите хлътнаха в съседната стая с едното момиче, което беше повече от пияно и самичко си се кикотеше и се заливаше от смях; после и третият се присъедини към онези тримата: мушна се в онази стая, откъдето долитаха сочни целувки, пръхтене от борба в разбрицания огромен креват и задъхани възклицания; докато четвъртият, важен-важен, кръстоса крак върху крак и върху покрития с протрита жълтеникава булана фотьойл демонстрираше пред мен и трите дами как фино се обрязва пурата в единия й край с никелирана фирмена машинка, как после се овлажнява с език, прокаран нежно отдолу, и се пали, като димът се всмуква едва-едва, а не като цигара: "Защото – каза, – ако смукнеш от пурата както от цигара, все едно ще е, че си засмукал наведнъж всичкия пушек от комина на софийската топлоелектроцентрала".

  В навъсен и прихлупен дъждовен ден, зъзнещ и мокър до кости, се простих със също като мен зъзнещо и мокро до кости мило същество със залепнали по бузите дълги влажни коси; нищо не се бе случило помежду ни, нямахме какво повече да си кажем, накъсо – зодиите ни не си схождаха. Измъкваме се от другия край на подлеза, откъм езерото Ариана зад Орлов мост, помахахме си отдалече:

   – Чао, мили!
   – Чао, скъпа… – И така си оставаме, ето вече над половин век, след като то се е случило.

** Иво Хаджимишев, столичен фотограф-художник от буржоазно семейство. Неговият дядо бил пълномощен министър в пет европейски държави. Баща му Михаил Хаджимишев бил оперен режисьор, майка му Ани – сценограф...Възпитанието и средата са важни, изразяват се нахакано неговите софиянци! Вж. https://bnt.bg/bg/a/svetlina-ot-senki-prez-obektiva-na-ivo-khadzhimishev Бел.м., tisss.