ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1256.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1256.)

 При висока активност печели ГЕРБ, при ниска – БСП, а ДПС твърдо държат третото място с етническия си вот, показва последно изследване на агенция Галъп*

  22 maj 2014

КАТО НЯМА РИБА, И РАКЪТ Е РИБА

  Инж. Тодор Ряпов (в течение на трийсет години главен технолог на силно печеливш и с над три хиляди работници комбинат, който след техния скъп Десети ноември 1989 г. лакоми тарикати като Ветко Арабаджиев съсипаха): – Залогът е колко готованци ще отидат в Брюксел. А те няма и да се сетят за народа, ами ще се нагушат отново.

  Георги К. Бояджиев: – Тези избори за Европарламент са и тест дали правителството на Орешарски ще продължи да управлява в България. Това е същественото в случая.

  Т.Р.: – Ти какво предполагаш?

  Г.Б.: – Не съм врачка! Само си мисля на колко от гласувалите ще бъде обезсмислен вотът, като гласуват за куха табела, за кратуна или "партия Мухоловка за наивници".

  Т.Р.: – Не вярвам ни на Бойко Борисов (1959), нито на Ушко, дето прати цецомобил с антени да подслушва какво си бъбрят софиянци (Цветан Цветанов, 1965). Двамата са изгладнели. Видяхме какво стана. Веднъж имаха шанс да се докажат, и какво стана!

  Г.Б.: – Според прогнози, на които не мога да вярвам, на всеки трима минимум един няма да гласува. Поне една трета от българите ще гласуваме за партия или коалиция, която няма да е от значение за крайния резултат. И какво? Статуквото се запазва. Пак ще гледаме червени задници и бивши ДС-доносници от ДПС на власт. Като няма риба, и ракът е риба! Не си падам по ГЕРБ, а не виждам изход, нацията ни не се ли обедини около кандидатите на партия, която е в състояние да противостои на статуквото.

  Т.Р.: – Вече гледахме ГЕРБ на власт, и какво добро ни се случи?!

  Г.Б.: – На всеки негласувал българин трима обитатели на гетата през глава тичат да гласуват за пари: от 20 до 300 лв. на ръка, плюс ориз, олио, захар, фасул, брашно. Пак старата песен повтаряме. Ха честито! Разбира се, основно пак ние сме прецаканите.

 Т.Р.: – Аз ще гласувам.

 Г.Б.: – Валери Симеонов (1955) – лидерът на онази там партийна дружинка, която ще подкрепяш, и мен ми се нрави като човек. Само че политическата му формация е все още далече недоразвита, едва ли въобще ще може да се класира точно в тези избори. Грешката ни е, че мнозинството българи не си даваме сметка, когато гласуваме не за личности, ами за партия или коалиция с фалшива романтична програмка за развитие на Отечеството. Дим над водата, Тодоре. Утринна мъглица за балъци като нас.

  Т.Р.: – Какво развитие ни предлага партията ГЕРБ?

  Г.Б.: – Знам ли какво развитие предлага! Всеки случай, едва ли ще зарадват Доган и шмекерите на невзрачния Станишев и кухия Първанов, ако спечелят повече гласове.

  Т.Р.: – Магистрали да строят ни предлагат господата от ГЕРБ, че яко се краде; ВЕИ – че и там е яка далавера.

  Г.Б.: – Тодоре, всички крадат, бе-е! Няма отърваване от техните далавери. Мен ми е важно турската партия и пребоядисаните комунета да бъдат натикани в ъгъла. И след това ще му мислим доколко тези двамата: Борисов и Цветанов, са цвете за мирисане. Разбира се, че веднага ще се оглеждаме за друг на тяхно място, когото да подкрепим. Политиката е динамична работа, не търпи застой. Някога – спомням си, в Португалия имаше един генерал, около чието движение се бяха обединили португалците, а после, като изритаха фашистите от властта, генералът потъна вдън земя. Спомняш ли си го онзи техен генерал Спинола (1910-1996)**, Революцията на карамфилите помниш ли я! За генерала по площадите и казармите песни се пееха в Португалия. А, помниш ли?

  Т.Р.: – Салазар...

  Г.Б.: – Антониу ди Оливейра Салазар (1889-1970)*** си беше студенокръвен фашист, сол-ташак на испанския генералисимус Франсиско Франко (1892-1975), ама Спинола е генералът, за когото ти говоря! Погледни как в момента общинската ни управа ухажва "електората" в четирите гета! Откриха им чистак новичък площад, раздадоха им пари от нашите данъци и такси да си обновят фасадите на къщурките, боклука им взеха по три пъти на ден да изнасят, докато на 300 метра от гетото не са се окадили над година и половина – поне шумата да изметат. Понеже българите не сме му сигурен електорат на г-н кмета.**** Николай-Барековите предизборни гланцирани афиши по фасадите на Пловдив струват баснословна сума. Дудука или негово преподобие г-н Бареков обаче е само мюре (уловка) за разпиляване на вота, за да се запази статуквото БСП+ДПС.

  Т.Р.: – Къде се намира този нов площад?

  Г.Б.: – Предполагам, между площад "Степан Шахбазян" и черквата "Св. Петка". Има там циганска махаличка, Хаджи-Асан махала, зад разкопките около Малката базилика, археология от Римско време.

  Т.Р.: – Къде е тази Малка базилика?

  Г.Б.: – Виж снимките от пресния репортаж, двайсетина картинки са. Ще се досетиш. Баня "Здравец" край преименувания булевард "Лиляна Димитрова" ако си я спомняш къде беше, та затъналите в боклук, смрад, кал и помия презастроени сокаци зад нея.

  Т.Р.: – Вече ми е ясно, благодаря!

  Г.Б.: – Не си спомням как я наричаха, май Аджиасан-махала, кажи-речи, в идеалния център на сегашния Пловдив.*****

  Т.Р.: – Браво на инж. Иван Тотев, нали е от ГЕРБ, и за изборите подарява площад на циганите! И кандидатите на ГЕРБ се кемерят с "електората" репортерите да ги снимат за спомен от изборите.

  Г.Б.: – До един месец, най-много два месеца "електоратът" ще го осере и напълни с боклук и лайна, ама това сега е заради изборите... Ако не ти е направило впечатление досега, "братчедите" в Пловдив тези дни са най-ухажваните, понеже са невежи, но си знаят интереса. Пък ние, българите, сме политикани-идеалисти. Нали всеки ден почти с велосипеда си на път към Гребната база минавам по улица "Крайречна", та виждам каква усилена дейност кипи по благоустрояване на Столипиново.

  Т.Р.: – На мен никой досега не ми е предложил пари за кого да гласувам. Защо ли?

  Г.Б.: – Пред нашия блок от два месеца не са мели около гаражите, за които плащаме луди пари, а циганинът е ухажван, защото не му пука за кого ще гласува, но гледа кой повече ще му даде. Преди години ми бе много странно как така Принцът на Кралство Великобритания, или по-точно – двойникът му кацна с екип от 26 (двайсет и шестима) английски репортери насред съседното гето Столипиново. Това е политика, Тодоре. И всичко откъм властта у нас се върши срещу българина, за сметка на българина. Това не си ли разбрал досега?

  Т.Р.: – И докога така! Може би Бойко Борисов ще оправи нещата?

  Г.Б.: – Ама ако ме попиташ защо срещу българина, ще ти кажа: Защото единствено българският етнос е държавнотворчески; а всички останали етноси у нас се ползват с умозрителни права и свободи. Което пък води до трагичния извод, че Онези, които дърпат конците отвън, са планирали България като държава полека да изчезне и да се превърне в територия на зависими, прости хленчещи хора. Щуро гръцко паликаре тези дни потроши 16-годишно момиче с колата си, а родната Полиция и Прокуратура прави всичко възможно да изкара гърчето едва ли не невинно. И не съм сигурен, че точно мутрите и мафиотите от ГЕРБ ще оправят нещата, но задача № 1 за нацията ни е пребоядисаните комунисти и етническото противоконституционно образование не да изчезнат (това е невъзможно), а просто да престанат да влияят върху вътрешната и външната политика на нашата България. В политиката важи основният принцип: да постигнеш възможното с най-малко загуби и за най-къс период от време.

  Т.Р.: – Трудна и непосилна задача, не е за Бойко Борисов.

  Г.Б.: – Като гласува за нестардартни персони като Валери Симеонов, нашенецът се надява, че утре, когато се събуди, гневните тарикати ще са оправили нещата у нас. А това няма как да се случи нито днес, нито подир сто години. Въртим се в омагьосан кръг и отвън непрекъснато ни пускат мухи в кратуната, ето това е жалката истина. Ще стискам палци ГЕРБ да натикат в ъгъла БСП и ДПС, после ще му мисля! Атака, НФСБ, ББЦ и прочие партии и движения са само на показ върху сергията с тикви именно за да разпиляват гласовете на българските гражданини, независимо доколко приятни са им намеренията. Просто слаби са в момента да се справят с тази историческа мисия. С теб си мечтаем велики работи за България, Тодоре, ама няма да се оправи нацията, докато мнозинството граждани не решим кой е основният ни проблем.

  Т.Р.: – Тази мисия е само за ГЕРБ, нали?

  Г.Б.: – Няма друг, бе! Просто няма. Всичко е минирано с лайна около нас. Борисов е жив вагабонтин, че и Стефан Стамболов (1854-1895) да не бил цвете за мирисане, ама си остава един от умелите държавници в новата Българска история. Идиотското е, че от Стамболов започнаха вагабонтлуците и издевателствата срещу българщината. Той се явява за съвременниците си модерният Бай Ганьо на лъже-европейските духовни ценности. Безскрупулен, жесток, зъл, страхлив и отмъстителен, каквито поначало са страхливците. 

  POST SCRIPTUM: Оказа се години по-късно, че нацията ни налетя от трън, та на глог. Като октопод хората на Бойко Борисов овладяха държавата и планомерно започнаха да я рушат отвътре. Усетът за справедливост вече е натикан в ъгъла и смачкан.    

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 1 maj 2023

Илюстрации:

- Предизборни рекламни плакати от 2014 г.

- Целуващият ръка някога бе сутеньор*****.

–––

* Вж. http://clubz.bg/4070-pri_visoka_aktivnost_–_pecheli_gerb_pri_niska_–_bsp 

**Вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0,_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8

***Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80

Бившият кмет на Пловдив Мамин Ваню – Иван Тотев (1975)

**** Вж. https://www.google.com/search?q=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&oq=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82&aqs=chrome..69i57j46.7335j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8

***** Вж. http://news.plovdiv24.bg/495439.html

****** Описал съм го в репортажа си "Нощен патрул" в пловдивския младежки вестник от годините на соца.  Вж.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B0%D0%BB_%D0%9B%D1%8E%D1%82%D1%84%D0%B8?fbclid=IwAR2YX3nj_hTXER6vyUXE_JS-s66RACQLj6xS9wA8K-nJongigGiE_zXYLsI 26 килограма са доносите на бившия сътрудник на Държавна сигурност и настоящ евродепутат от родния град на баща ми Харманли ефенди Юнал Лютфи (1944), за всеки от доносите си получавал по сто лева – пари, с двайсет лева повече от месечната заплата на баща ми, мебелист VII разряд в пловдивското мебелно предприятие "Напредък" по време на соца, или колкото доста пространен мой репортаж от първа на шеста страница в някогашния вестник "Народна култура" за бургаския Нефтохим от студентския ми период през далечната 1970 г. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1255.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1255.)

  По-високо билото, майстори! Иде женихът –/ Арес същински – вижте, стърчи над всички мъже... – Сафо (630... 612-570 г. пр.н.е.), Епиталама* 

  3 dec. 1976

ПО ТРАВЕРСИТЕ

В памет на чичо ми Насо**

И както си вървя към къщи,
подскачайки от крак на крак, и леко
отмествам между релсите тревата
да гледа по на юг, а не на север...
И както ходя все по-сръчно
по тази черна, грапава, плешива,
олющена, изкаляна Земя...
И виждам, моят чичо се завръща.

Нарамил две торби, чувал и чанта,
пресякъл много пътища потайни,
изкачвал триста склонове опасни
и множество ужасни върхове,
на гола пръст умирал до насита,
от всякакви реки вода отпивал,
на всякакви случайности приятел
и смъртен враг на своите врагове,
той иде
и петите му отпяват,
така че двете стари гуменетки
и възелът на сухата му шия
ми казват: 

– Хей!
Каквото и да става,
не виждаш по-красив,
по-горд от него
и по-достоен в целия ви род!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

  

Plovdiv, edited on 30 apr. 2023

Илюстрации:
- Древноелинската поетеса от остров Лесбос.
- Не разбират коравия български ген може би!

___
* Сафо, "Епиталама" (сватбена песен), фрагмент 100. Майсторите зидари градят покрива, а призивът е към тях: женихът е твърде висок, за да влезе в дом с нисък покрив. Метафора за полета на въображението, когато младото момиче очаква своя любим. Вж. https://bg.celeb-true.com/sappho-lyric-poet-from-island-lesbos-lived-archaic-greece-check

** Атанас Г. Бояджиев (1912-1975) – трети между петимата братя Бояджиеви, издъхнал в клиника за луди, където принудително бил пратен от МВР някъде си в Югоизточна България. Текстът бе публикуван през 1979 г. в пловдивския партиен всекидневник "Отечествен глас" – трибуна на ОК и ГК на БКП; едва ли редакторът – поетът Александър Бандеров (1933-2007), завеждащ по онова време литературния отдел, би могъл да предположи, че посвещението е към "тъмен балкански субект", въдворен за вицове срещу властта отначало в концлагер, по-късно в психиатрична клиника. Сбирал народа около себе си Насо Гащара да му посвири на китара и да му разправя лакърдии в барачка, където живеел сам на височинка над корпусите на клиниката. Синът му Георги (1943), научи за смъртта три години по-късно. За десет години по-големия си брат баща ми Дърводелецът казваше: "Преди Девети го млатеха в полицията, след Девети – в милицията". Когато съм се родил, в онези следвоенни купонни времена чичо ми Насо открива на мое име влог в местната банка. Стихотворението е заключителен текст в сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983 г., в тираж 1100 екз. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1254.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1254.)

  Днес гаврата с писаното слово, особено когато става дума за поезия, е на почит. Не само г-жа Божана Апостолова – пишман-поетеса, е в киреча за това що е лирика; поне това нека изрека на глас, пък макар да е и само във фейсбук! Лауреатите на всякакъв род литературни награди у нас сякаш са избирани по идиотския напън да се пише не само неграмотно, но и неразбрано, затлачено, омотано на възли като кучешки черва. Тягостното е, че за ходатаи на претенциозните ребуси, кой знае защо (впрочем, знае се и се отнася не до вкус, естетика, а до пари) наемат професионални критици, поети, писатели. Така че в случая с кичмена Лорд Бул* – рожба на манталитета или стила на циганското гето Токайто в покрайнините на Пазарджик, но сакъ-авер, според фукните му, на Нейно величество Елизабет II – кралица на Великобритания, никак не е случаен персонаж в конкурс за стихове в Европейската столица на културата за 2019 година моя роден град Пловдив. Тези конкурси служат за оправдание на едни добри пари за персони с особен статут в Българското общество. Понеже на изкуството поначало (и по принцип не само у нас, ами и по света) и простакът, и снобът гледат като на мътна работа, която само спец с академична титла бил в състояние да оцени. Вижте кои са в журито на този юбилеен конкурс за Голямата печалба в чест на поета от село Горски извор, Хасковско Иван Николов (1937-1991). Само това вижте, моля! – Аноним (1947)

21/22 dec. 2014

ЩО Е ПОЕЗИЯ, АЛЬОУ ХЕНРИ!

(За ценители на замъци от словесна плява)

  Преди бая години поетът Валери Петров (1920-2014) сълзливо се оплака, че докато плажуващите около него блажено се изтягали върху пясъка, намирайки се сред тях на Варненския плаж, поетът си измъчвал ума в търсене на метафори на какво му мязало морето... Та и известни у нас поети понякога шегички си бият; между другото, себе си иронизират, ебават се, казано на хъшлашкия жаргон от бедняшките махалици на моя Пловдив. Очевидно отново настава пищно по чалгаджийски лирическо време поетите отново да се затворят в онзи прословут техен замък от слонова кост с полюшващи се над островърхите стражеви кули като прани памучни бабини гащи пъстри знаменца и вимпели на честта. Споделеното от поета Валери Петров беше все пак човеколюбиво казано със сподавени въздишки на остаряло сърце по изгубена преди хиляда години мъжка девственост, придружени от едва обуздани сълзи, сополи и влажни женствени хлипове по някакви си там някогашни техни наужким здрави Дионисиеви пиршества и вакханалии. И то бе коленичене пред човешката ни природа, пред олтара на бесовете, оладжак, както казва турчинът, опит за летене, за извисяване над простолюдието. 

  Чуйте Салваторе Куазимодо (1901-1968) с каква печал и възхита простичко пише: 

     Човек е сам върху сърцето на земята,

     пронизан от едничък слънчев лъч:

     и ненадейно пада вечерта.

  Или от друга страна, скандалният роман "Лолита" на Владимир Набоков (1899-1977) как си позволяваше – кощунствено за типовия занаятчия в изкуството, но изискано да представи педофилията във вид на съвършена платонична любов. Но сега вече явно заничаме към задаващата се нова мода "шант-е-клер", когато г-ца Поезията дотолкоз се завря в себе си, в собствените си ъгли и подземия, че на воля почна да се любува на гроздове презрели метафори, които само елитният, обзаведен с висока култура и тънък вкус изискан джентълмен ще разбере. Та питам – само питам, нищо лично: За кого твори поетът, Хенри? Питал съм някога и моя приятел супер строгия проф. Иван Сарандев (1934-2022): За огромната маса простосмъртни, които едва ли се и досещат какви важни откровения им снася Неговото височество самовлюбеният Поет, или за тесен кръг префърцунени ценители на нови тенденции извън словесната конфекция?

  И за илюстрация на мои си лични пристрастия ето го изкрещяно в автентичния му непринуден тон, писаното от клошаря-поет Чарлз Буковски (1920-1994) към хергелето литературни говеда, което изкрещяно и без предвземки казва... да-а, наистина чувам дрезгавият му глас на предизвикателен алкохолик, любовчия и заклет тютюнджия:

   умирал съм твърде много пъти

   мислейки и чакайки, чакайки

   в една стая

   загледан в един напукан таван

   в очакване на телефона, писмо, почукване, звук

   подивявайки отвътре

                     докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

Или без тъй страстно обичаните от сноба финтифлюшки и модни придихания, хладно обобщава:

Хенри,

нещата като че

наистина нямат

значение:

останалото е просто

нищожно количество

болка и

пулсиращи

пишещи

пръсти.

 По-леко смилаемо четиво едва ли е изричано в наши дни. Или може би легендарната Сафо, великата Сафо (VІІ-VІ в.пр.Хр.) с нейната Епиталама (сватбена песен), фрагмент 100: Майсторите зидари градят покрива, призивът е към тях: женихът е твърде висок, за да влезе в дом с прихлупен покрив. Метафора за полета на въображението, когато младото момиче очаква своя любим: 

   По-високо билото майстори! 
   Иде женихът – Арес същински,
   вижте, стърчи над всички мъже.

   Или наглед простичкото й разбираемо и за най-обикновения простосмъртен:

      Някои казват: конницата, 

      други: пехотата, трети:
      флотът е най-прекрасното нещо на тази земя.
      А аз ви казвам: най-прекрасно е това,
      което обичаме.

      И не е трудно да го обясниш на всекиго…

КУКЕРИ НА СЪВРЕМЕННАТА МОДНА ПОЕЗИЯ 

Из творчеството на носителя на приза "Иван Николов" поета Васил Балев (1968)

РЕПЛИКА 2013 Август; да се случи нещо изведнъж е невъзможно (през останалото време – също). Пред президенството японските туристи, тези орхидеи сред дърветата на София, снимат като в снимка. Няма никой в жегата; дори отслабналото, мръсно знаме не разхлажда. Само двойка лястовици кръжат с истерия покрай фонтана, където се варят яйцата им – малките са сигурно добре в гнездото, сигурно ги хранят и мухите бързо се стопяват в тях като снежинки. Заякват малките! – съвсем непроницаеми за скуката, за ропота, гнева: съвсем непроницаемо е всичко... Един човек в полусъзнание излиза от подлеза с тракийските останки, но си говори сам на себе си – на друг не казва,  но това е стилистична грешка.

       ***

Но тогава отново си спомням за теб
светът се превръща в мое тяло и чувство
предметите придобиват нравственост
дъждът се огъва във ветровитото огледало
и тогава столът до мен
става висша добродетел на дървесината си
а уискито трепти като червено листо в моята чаша
Аз не мога да понеса нищо без теб
тежестта на света ме сломява – Ти
си единственият начин нещата да бъдат
подредени поравно – както прахта
по крилете на пеперуда

Само така мога да вляза във всяка вещ
за да сияя с тържествената й структура
да видя дървото с прибрани криле
как мъти сърцето си бяло
Съвсем скоро нито една твоя черта
няма да остане в паметта ми
но обширното чувство за теб ще пасне точно със света
ще бъда цял и завършен

Тази сутрин видях двама влюбени в парка
гледаха кос който вади с клюн от земята
техните устни
но сега не виждам нищо скръбно в това това ме разсмива
защото същинската любов идва след любовта
сега светът придобива твоите признаци
и ние си принадлежим
аз минавам през Времето сам като дим
с разкъсното си от вятъра тяло
и чувството че те губя с такъв размах
все повече

ме приближава до теб
а това не може
да се сравни
с нищо
друго

ДВАЙСЕТ ВЕКА ПО-КЪСНО
3 пъти бях тъжен днес
(имат право древните: след полов акт човек скърби)
но взех студена вана току-що и изпреварвам забележката ти:
Да, разбира се, внимавам от твърде много чувства
да не загубя чувството за хумор
Но да оставим леките шеги: все пак отдавна
нямаш вест от мен
Тук заесенява
свлича се шумът на Сиракуза, укротен в листата
а голите дървета придават на пространството безпаметност
Каква умора
какъв сезон, придърпван тайно от подводното олово на рибарите
Но да оставим и пейзажа: за друго е писмото
Трябва да ти кажа истината: твоят ученик е лоен скръбльо
заряза всички упражнения, по цели дни не става от леглото
гледа тъпи филми, изнежва се с депресии
Как мразя този град, Анеций
(а няма друг според класиците)
и става още по-противен, че не откривам сили
да го видя другояче
Навсякъде амбиция, повтаряща се глупост, но го казвам
като извинение
Аз просто обвинявам другите
отричам другите от страх, униние, дребнавост
Например тази нощ сънувах
че лежа в уютна дупка, невидим за света
но изведнъж подплашен заек се укри при мен. Мръсният му заек
от благодарност ме целуна
а моята уста се сцепи от недоумение
Имах заешка уста! Събудих се с огромен херпес
и само от това беснях до обед
Но да оставим херпеса: за друго е писмото
искам да ти кажа, че напускам най-тържествено
стоическата школа
Не мога повече, не е за мен, прости ми
И понеже съм загубил вкус към плътски удоволствия (поне до утре)
и понеже ме мързи да проявя амбиция за нещо
аз ще живея с чужди подаяния, ще чакам най-смирено да умра
Единствената ми утеха е
да ме забравят бързо
а предвид хилядолетните човешки нрави: ще ме забравят още днес
това от теб съм го научил

КОЛАНЪТ НА БАЩА МИ
Само се пристягам: куфар-плът. Само се приготвям –
вдигам се на пръсти, изпъвам сухожилия: като чадър
от кожа се разтварям-и-затварям. Оглеждам се нагоре,
слушам самолет, изпълнен с ангели от камък. Говоря
развален латински... Силно се пристягам. С олющената
катарама (символ на съдбата ми) съм закопчан в нощта.
Сияя. От Теб за Теб сияя. И – като коси пред огледалото
си реша миглите от чувства... От години се пристягам.
Постоянно се тревожа от години. Ти се бавиш. А нали
е невъзможно да се е случило по пътя нещо, като самият
Ти си път? Много Те очаквам, но сега – преди да се
превърна в статуя, ще се разходя вън. Ще върна лекотата
си. И с възхищение ще гледам самолетите Ти: тези
прелитащи елхи, под светлините на които в Твое име се
събират хората... С едно движение ще се изгубя между хората;
и в постоянната възможност да се нараним ще Те потърся.

ПОНЕДЕЛНИК
пуших. И
се взирах цял следобед в езерото с бавни лилии
при мен дойде един човек, продаде ми съмнителен часовник
затова го подарих на свраките
 
КРИТ
Тя е почти на 40, 100, 9000, 8
на съседната маса малко момиченце
малка принцеса която си ляга върху много дюшеци
върху много културни пластове
но отново настръхва зърното отдолу
мъх на майчиност има по китките
обича дъвчащи сърца – и
игри в телефона си
Бих искал да блесна
„Клишето
е лабиринт без стени
който поглъща милиони туристи годишно”
но го казвам наум
Тя би се изсмяла
с развалени от времето зъби
маранята над нея (на мазни квадрати)
напомня за древна мозайка. Лъчът
се пречупва през пола й
Тя живее в хотели
и нейните нови родители я пазят ревниво.
А мен – толкова сам и космат
властите биха прибрали веднага
ако я гледам по-дълго
И сега си отива
да си учи уроците
Всяка сутрин без нея трепти като езеро
там се оглежда
една тъжна позната муцуна
докоснеш ли неин предмет
се пълниш с олово. Но в мислите
ти предпочиташ да бъдеш
вместо неин любовник – баща
за да остане по-дълго
Ще я отгледаш ли в себе си?*****

ЖУРИТО ЧЕТЕ С МИКРОСКОП, ЕХА-А! 

Стефан Цанев (1936): 

 – Стихотворенията на Васил Балев трябва да се четат под микроскоп – колкото повече се взираш в тях, толкова повече метафори и значения откриваш; о, те са така сгъстени, сякаш във всеки стих са компресирани десет стиха и тътнат от концентрираната в тях енергия.

Георги Борисов (1950): 

    – Поезията за Васил Балев е не средство да демонстрира тънък поетичен слух и култура, а начин да създаде собствена естетика, според която заниманието с думи често е дълбоко безполезно, дори срамно. Новата му книга, твърде скромно озаглавена "Стихотворения", е безупречна сплав между традиция и новаторство; неговият свободен стих е не само термин литературоведски, а действително свободен, защото е стъпил здраво върху класиката и не се разпада при всеки повей на вятъра.

Елин Рахнев (1968):       

    – Страници, които те карат да се родиш отново.******

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, edited on 29 apr. 2023

Илюстрации:

- Божана Апостолова връчва награда за поезия.

- Пойетът Балев, носител на юбилейния приз***. 

___

* Вж. 1) http://www.bnews.bg/article/233486-evgeni_minchev_s_golyamata_nagrada_v_mezhdunaroden_konkurs_za_poeziya. 

2) http://hotnews.bg/n/evgeni-minchevpoet-1.126937.html

  Ето лъскава творба на лорда, запленила петчленното взискателно жури:

Евгений Минчев, Изгъзица на Пойет № 1 на снобска България: 

                        Наех си квартира в очите на гълъба.

                        Имам гледка – небе, и клюн за тераса.

                        Нощем звезди-камериерки се грижат за мен.

                        Аз обитавам едното око.
                        С другото се озъртам за теб."

 Според съкровената Му изповед, лордът-Поетът № 1 на чиста и свята република България, вероятно си има проблем със зрението, на моя роден пловдивски жаргон казано, диагнозата му ще да е: кьор-бангьоз, което значи: тебе гледа – мене вижда. Инак няма начин да вникнем във великия Му опус на пошлост и претенции, присъщи на човек без интелектуален багаж.

** Божана Георгиева Апостолова (1945) е поетеса, която нищо не разбира от поезия, но то са подробности; титулуват я "писателка, издателка на художествена и всякаква литература, обществена персона", която показват по телевизиите чат-пат да дава оценки за това и онова, носителка е на Ордена "Стара планина" – I степен, за изключителни заслуги в развитието на днешната прогресивна и в духа на европейските духовни ценности нова Българска култура; заимствано от уикипедия, ала подчертаното е лично мнение на тук долуподписания tisss.

*** Юбилейната награда "Иван Николов" за Васил Балев, вж.http://clubz.bg/12153-iubilejnata_nagrada_%E2%80%9Eivan_nikolov%E2%80%9C_za_poeta_vasil_balev

**** Из "Стихотворения", вж. http://www.litclub.bg/library/nbpr/vasilbalev/poems2014.html

***** Единствената ми утеха е да ме забравят бързо... Из новата книга "Стихотворения" на Васил Балев, вж. http://www.fakel.bg/index.php?t=3997

****** Премиера на "Стихотворения" от Васил Балев с участието на Стефан Цанев и Елин Рахнев, вж. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20308&sid=4 и http://www.kultura.bg/bg/article/view/18377 Бел.м., tisss.