...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родителите си, безразсъдни, недружелюбни, вероломни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат... – Ап. Павел до римляни, І:30-32.
Не е толкова важно какво е казано; по-важното е как е било изречено. В начина, не в думите, които лесно мамят, е Истината... "Господине, а пък те ми казаха, че аз лъжа!" – каза ми дребничката Илияна от моя V-е клас, като ме гледаше с широко открития си, все още детски поглед тъй, че сърцето ми се качи в гърлото, доплака ми се.
30 maj 2000
Обаждат се по домашния ми телефон вчера, понеделник, около 11,30 часа – два пъти звънят да ме поканят да съм отидел в училището; дошли от Регионалния инспекторат по образование да разследват Случая Глория по жалбата на Емилия Бутова някоя си. Същата Бутова или Вутова изпратила копие от жалбата си и до Министър г-н Веселин Методиев, шеф на образованието... И разбира се, отидох. Де ще ходя, че няма да ида!Заварвам в шефския кабинет петима с делови физиономии – двама инспектори плюс трима от училищното ръководство. Канят ме сам да прочета жалбата, в която Бутова-Вутова настоява училищната директорка г-жа Аделина Игнатова да бъде наказана за "бездушно отношение". Приложено е ксерокопие от две странички на "Книга за добро поведение в обществото" с посвещението "На Глория – с обич от V-е клас". Жалбата е подадена на 22 май лично от Бутова, която се срещнала с Илияна Заркова, уважавана служителка на Регионалния инспекторат по образование в моя роден град Пловдив, където хубавата "Сюзън Сарандън" представила нещата от своя гледна точка. Колко ли сърцераздирателно са представени нещата! Обръщам се към инспекторите: "И сте дошли специално за този случай?!"
Никой ни от инспектората, нито от Пловдивската прокуратура не си мръдна пръста преди три и половина години, когато моят ученик от VІІІ-б клас – 14-годишният Цанко Ечев, се претрепа, скачайки дрогиран от покрива на двайсететажния жилищен блок на улица "Преспа" № 4, на петдесетина метра от училищната ограда, а учениците ни бяха зарибявани от наркопласьори, издокарани важни господа в луксозни машини, които паркираха привечер срещу училището ни току преди да приключи занятията си втора смяна наши ученици от горния курс. Писмо писах тогава до общинската управа.*
"Да – отговарят ми, – задължени сме да проучим как стоят нещата по Случая Глория, за да излезем с официално становище. Все пак г-н Министър Методиев е уведомен!" Донесох от учителската ни стая непроверената още купчива писмени съчинения на петокласниците по темата "Защо човек трябва да е вежлив"... Четоха ги с внимание и в пълна тишина. Само възрастната Заркова от време на време се възмущава, докато броди с пръстче по текста в ученическите тетрадки: "Я виж ти! С какво ги заплашила майка й на Глория!" В последвалия разбор на писмените съчинения Заркова пак като рефрен дудне: "Аз, ако бях на мястото на тази майка, по същия начин бих реагирала".
След този важен разговор, през едно от междучасията педагогическия ни съветник училищният психолог Йоана Георгиева в училищната библиотека ми подхвърля така, че да я чуят и колегите: "Хайде, да не казвам кои изкарвали децата да вървят отпред! Позицията ти, г-н Бояджиев, е недостойна". Психоложката ме сравни с СС-командите през Втората световна война, когато нацистки бойни части подкарвали под дулата на автоматите си жени и деца, атакувайки иззад живия щит войските на противника.Седнахме с младия поет, колегата ми по английски език Гален Ганев да пием кафе в кафето срещу училище. Давам му да погледне записките ми по Случая, преписани на пишещата ми машинка вкъщи. Чете ги внимателно. Вдига опечален очи: "Да, с всичко съм съгласен, Гьорги, но защо трябваше над посланието към подаръка учениците ти да записват гадостите на Глория? Тук си противоречиш – цитираш апостол Павел: на злото да отвърнем с добро, да простим, пък цитираните гадости не са знак за прошка. Като ще правиш добро, прави го докрай!" Отговарям: "Може да си прав... Очевидно не съм добрият самарянин. Помисли ли, обаче, какъв щеше иначе да е отговорът! Значи, "Ето, мама, натрихме им носовете на онези калпазани. Подаръци ти поднасят, мазнят ти се!" Единайсетгодишната Глория кога ще научи, че не е редно двайсетина хлапета да изкараш лъжци само да излезе, че си невинна! Ай, че момиченце! Видях го отдалеч два дена след случая, на самия Празник 24 май: стърчи цяла глава над другите, едро, ячко, добре гледано детенце, и – доколкото разбирам от децата от класа й с вперени в Глория очета, със самочувствие на лидер".
"Длъжни са, щом ще прощават твоите ученици, прошката да е докрай" – кротко се усмихва младият поет. "Май си прав, казвам, но не забравяй: живеем на Балканите..."Че чуха – чуха ме, но дали разбраха?
Няма коментари:
Публикуване на коментар