ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1084.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1084.)

  Системата за народно представителство не е нищо друго освен управление на държавата чрез общественото мнение. – Бенжамен Констан (1798-1874)

 11-19 oct. 2022

ЗАПИСКИ НА ЛОВЕЦА: ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ!

Защо Путин уби Борис Немцов? Каква ли щеше да е Русия днес, ако неин президент не беше Путин, а Борис Немцов? 10 окт. 2022 г. (от блога на философа-психолог Грънчаров)

Бачо Кольо:

– Борис Ефимович, Бог да го прости, беше противник на Путин. А също така умен човек с желязно математическо мислене. Поради това нямаше никакви илюзии какво е съвременният Запад – противна сплав от алчност, омраза, комплекси и некадърност. 10.10.22 г., 14:18 ч.

tisss: До Бачо Кольо:

– За лицемери като Грънчаров, които мразят света, а най-много от всичко – добрите хора, най-подходящ отговор е песничката от клипчето на хлапенцето и неговия татко. Този род изключително злостни персони са на този свят, сякаш единствено за да сеят омраза. Добрините и човеколюбието са с гълъбови крила и неизменно са по-силни от мразещите. Вж. https://www.facebook.com/reel/1760077964337859 10.10.22 г., 21:57 ч.

Ангел Грънчаров:

– Аууу, разплакАх се от умиление! Поклонникът на таваришч Сидеров и таваришч Путин, апостолът на добротата таваришч Георгий Бояджиев – квартален списувач, пише такива умилително-покъртителни думи за "добрината и човеколюбието". И при това ги пише с такава нескривана омраза към моя скромна милост, дето в съзнанието му съм нещо като гений на злото и злобата! Мерси за комплимента, учителю Бояджиев, ама немаше нужда! Питам се: какво си научил учениците толкова години, да обичат от сърце комунистическите убийци ли?! 11.10.22 г., 7:05 ч.

tisss:

– Грънчаров, познавам те от далечната учебна година, когато в най-многолюдното пловдивско училище (2400 ученици и 120 преподаватели) единствен от колегите ни опитвах да те разбера; останалите панически страняха от Вашата "скромна личност". Помниш ли? Защо ли в автобиографичните си фантазии не споменаваш нито дума за "борческото си антикомунистическо славно минало" и в това пловдивско училище! Дано "малобройните" ти 5 000 000 (пет млн.) читатели, по твои думи, се сетят! На кого си помогнал? Всичките ти показни усилия да сториш нещо добро защо не помагат! За слабостта да се самоизтъкваш, само слепец духом няма да разбере. И ти, и любимият ти Иван Костов (1949), и любимият ти офицер от Държавна сигурност Ивайло Инджев (1955) сте от котилото на комунисти, вероятно искрено вярващи ваши предци. Такива са фактите. Но не в това е трагикомедията ви, а в озлоблението, с което се храните и което излъчвате с всяка своя креслива изява пред публика. Единствено обяснение е, смятам, гузната съвест. Чудесен обект за изследване сте ми докъде може да стигне злобният в нравственото си падение с фалш и лицемерие. 11.10.22 г., 10:08 ч.

Ангел Грънчаров:

– Таваришч Георгий Бояджиев, учителю-списувателю и почитателю на таваришчите Путин и Сидеровский, дето така хубаво лъжеш. През далечната онази година нема как да ме познаваш, по простата причина че тогава моя милост работи не в най-многолюдното училище в Пловдив, ами в Пловдивския университет, където бях асистент по философия (в катедрата по Марксизъм-ленинизъм – бел.м., tisss). Явно ме бъркаш с некой друг или съзнателно лъжеш. И са пълни глупости тия твои фантазии-халюцинации, че всички учители били странели от мен, по простата причина че и те като теб не са ме познавали… Срам поне малко немаш ли, или хептен оскотя от злоба и завист? Прочее, напиши си името в гугъл и се поразрови какви отзиви за твоето учителстване имат учениците ти: случайно попаднах на тях един ден, засрамих се вместо теб... Както и да е... Ха сега, измисли нещо по-стабилно по мой адрес, за да ме оплюеш, щото тоз твой опит по оплюването ми се оказа напълно несполучлив... 11.10.22 г., 10:41 ч.

Анонимен каза:

– Гневни, че дъщерята на партийния секретар живее по-добре от тях, а те са страдали преди, надявали са се после, а пък днес прекарват дните си в караници с жените си, с които не се понасят. Недоволство, че вече няма изходни визи, но въпреки това те не пътуват. Ха, това е добро и всички се сещаме за кого се отнася. 18.10.22 г., 6:52 ч.

Ангел Грънчаров:

– За кой се отнася туй бре, таваришч? А ти как успя да питаш всички за какво се сещат? 18.10.22 г., 8:28 ч.

tisss:

– Иван Костов (23.12.1949), женен от 1974 г. за Елена Григорова-Костова (16.07.1949). Вегетарианец, не пие, не пуши, има язва... "Затворен тип. Две думи не можеше да върже на кръст" – казва за Иван Костов министър Александър Сталийски (1925-2004). Елена Костова е бивш ръководител-служба и партиен секретар в Централния научен институт по комплексна автоматизация. Костов, според думите на баща му Йордан, е кандидат-партиен член на БКП. Според проучване на общественото мнение през 2005 г., Иван Костов беше обявен за най-богатия българин.

  П.П.: Между другото, просташкият стил най-малко е подходящ за човек, който се гордее, че е философ-психолог. Вж. "За кой се отнася туй бре, таваришч?" – Според правописната норма за Българския ни език, правилна е словесната конструкция "За кого се отнася...". Поздрави от един пловдивчанин към пришълците в неговия роден град! 19 окт.2022.

  Старият пловдивски лаф гласи: "Легнали си праведни партайци и ченгета храбри, събудили се праведни първи демократи", оле!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 25 oct. 2022

Илюстрации:

- Дипломиран в Ленинград философ-психолог.

- Велик манипулатор на общественото мнение.

––

* Направих си справка и се оказа, че съм сбъркал присъствието на Грънчаров в нашето училище, където малко под трийсетина години (1984-2011) преподавах български език и литература. Впрочем, ето част от бая пространен текст, писан от философа-психолог, от катедрата по марксизъм-ленинизъм в пловдивския университет "Паисий Хилендарски" изгонен и свил гнездо по милост първом в това пловдивско училище!

   "Обърнете внимание на подчертаното изречение, в момента, значи, директорската длъжност се заема от г-жа Алина Сомова. Ний с нея се познаваме от едно време, от времето, в което моя милост преподаваше философия в СОУ "Симон Боливар" в кв. Изгрев, а тя беше там заместник-директорка. После аз бях опраскан от новата директорка (Аделина Игнатова). Малко след мен бе опраскана и Сомова. Със Сомова не съм имал някакви отношения, освен чисто колегиални, но държа тук да кажа, че нещо от онова време ми тежи на съвестта и ще си го призная, с оглед да ми олекне малко... Става дума за следното. Там директор беше Иван Панайотов, Бог да го прости. Той мен ме назначи, но той назначи и нея за своя заместничка. Панайотов си беше комунист, но също така беше, смея да си позволя да кажа, личност от един по-голям мащаб. Едва сега оценявам това. Самият факт, че беше взел мен за учител по философия, е показателен в това отношение, доказва констатацията ми. Да, но тогава беше славното седесарско и демократично време, беше времето на мъчителното раждане на младата и непрокопсала българска демокрация. Моя милост, както е редно, беше страстен демократ. Говоря за времето 1992-1999 г., в тия 7 години съм работил във въпросното училище. С Панайотов, общо взето, имахме джентълменски отношения, но сега признавам, че поради младостта си, и на чисто политическа основа най-вече, аз допуснах спрямо него голяма несправедливост, която ме мъчи: понеже е комунист, аз от време на време го ръфах като малко пале по време на учителски съвет, държах общо взето глупави речи, а човекът ме търпеше стоически, и в интерес на истината, не ме опраска... Което говори за мащаба на неговата личност, нали така! Имали сме какви ли не спорове по време на учителските ни съвети, обаче той, въпреки всичко, ме изтърпя и не ме опраска, което говори за титанична търпимост и великодушие, крайно необичайни, прочее, за комунистите, нали така! Ето, оказва се, че е възможно и комунист да е личност. Вярно – като изключение, но все пак е възможно: макар че колкото повече е личност, той толкова по-малко е комунист де, но то е от само себе си разбиращо се! А ето сега и моят грях, който още не мога да си го простя и ще го призная, белким ми олекне малко! Става дума за следната моя глупост, която аз направих в момент, в който СДС взе властта. Аз бях тогава, казах вече, седесар не само идеен и ценностен, но и за пръв път в партия, бях партиен член на СДС. Щом взе властта, СДС стана партия. Преди това си беше коалиция от партии. В това ми качество ходех на партийни събрания в кварталния ни клуб на СДС и бях доста активен. Провеждах какви ли не дебати, довели дотам, че заради пословичното мое правдолюбие аз успях да предизвикам (демек, ядосал ги – бел.м., tisss) главно прагматично мислещите кариеристични здрави сили дотам, че те от един момент натам не издържаха и през 1999 г. организираха изритването ми, опраскването ми от партията, малко след това – и от работата ми като учител. Да, обаче преди това в един момент в клуба взе да се говори, че трябва да смъкнем комунистите от директорските постове; и аз бях този, който настояваше да бъде махнат от поста си Иван Панайотов, директорът на училището, в което работех, само защото беше комунист. Не знам дали той е бил в пенсионна възраст, но е било възможно да е бил и в предпенсионна възраст; това не знам. Което не знам, не го знам. Е, аз им помогнах той да бъде махнат от поста, въпреки че в някои моменти съм имал усещането, че не е добре това, което върша специално спрямо него. Та нали човекът ме взе на работа в не по-малко тежък за мен момент от сегашния! Но политическото у мен взе надмощие, понеже смятах, че – като дойде директор седесарин, работите ще стават бляскави! Е, проведе се конкурс за директор. Аз обаче не участвах в него, въпреки настояванията от клуба – тогава още не бях се изпокарал с партийните си другари; явих се за директор, но в друго училище, и понеже не послушах партийната воля, разбира се, че аз бях наказан – назначена беше за директор на училището друга персона, имаща по-големи връзки от моите. Нека да си говорим самата истина – и тогава беше така, и сега е тъй: у нашенско за директори на училища не се назначават други освен тия, които имат най-големите връзки в управляващата партия! В резултат директор на моето училище стана друга особа, която ми се отблагодари, затова че й помогнах да превземе властта, по крайно специфичен начин – изрита ме от работа, значи, първото, което направи като директорка, беше да изрита мен от работа! Вярно е, че първо тя нагласи нещата така, че часовете по философия да паднат под половин щат, така че мен тогава даже не ми се и наложи да воювам с нея. Тръгнах си... В интерес на истината: "по взаимно съгласие". Въпреки че можех да й скъсам нервите – поради инвалидност, бях защитен от закона, и тя не можеше да ме уволни; щеше да ме търпи до Второто пришествие, но аз й направих добрината и си подадох молбата за напускане по взаимно съгласие... Но да оставим това, важно е, че проявих крещяща несправедливост към стария директор Панайотов. Той сега вече е покойник, но ето, аз си изповядвам греха, и ако има безсмъртие на душата, неговата душа сега може пък да разбере моето покаяние! Вярно, направено е доста късно, но – нали знаете, признат грях е половин грях, а не знам дали важи за признатата глупост…” 

  MY COMMENT: 

  Народът ни мъдро отсякъл: "На зла круша – зъл прът!" И още една малко по-пиперлия: "На бодлива крава Господ рога не дава". Когато си посредствен по душа, сто вагона книжки да прочетеш, и сто тапии за "вишу" да си извадиш, пак си оставаш на същия хал, който си заслужил с глупостта и наглостта си. Бел.м., tisss.