ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (880.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (880.) 

  "Наричат я гранд-дамата на Българската литература. Чрез нейната поезия за пръв път в нашата литература жената разкрива смело и откровено своята природа." – Из статия в българската периодика.*

  02 fev. 2022

ОТНОСНО ЧОВЕЦИТЕ И ГЕРОИТЕ 

    tisss:

  – Немска лека картечница MG-42, с която воювал моят баща на фронта през март и април на 1945 г., като редник от велосипедна рота: 60 българи за възстановяване на фронтовата линия след пробиви на противника. При кървавите сражения с немците, от ротата оцеляват дванайсетина, сред които е и 22-годишният син на харманлийския бирник Георги: редник Кирил Бояджиев, завърнал се в Пловдив с Орден за храброст II степен, който сребърен войнишки орден нося като талисман у себе си и досега.

  Пламен Пъчев: 

  – Хвала на героя! Прочетете книгата на Жендов, там той споделя какъв герой е бил и писателят Матвей Вълев, бил женен за Елисавета Багряна – свестен, представителен мъж. И интелигентен. Малко са такива мъже днес. А това за баща ви също е наистина впечатляващо. Имало хора с идеи, за които са били готови да си дадат живота – това е толкова рядко, че просто спира дъха.

  tisss:

  – Пламен Пъчев, едва ли ще да е имал друга идея, освен да изпълнява заповедите на командващия офицер. Не обичаше да говори за сраженията. Орденът е, затова че сам придвижил с 300 м фронтовата линия в този участък подир пробива на немците, минали обратно през Дунава в района на селцата Драва Чехи, Драва Соболч и Драва Полконя, където Българската армия търпи най-големите загуби. Убит е и ротният им командир и затова нашето командване заменило обявения отначало орден I степен, който посмъртно бил изпратен на близките на загиналия офицер.

  Пламен Пъчев: 

  – Имах предвид, че са имали идеи, макар и транслирани от командването. Едва ли е бил като киборг с картечница. Заповядвали му нещо, и се сражавал, защото е усещал интуитивно, че защитава някаква кауза (идея). Споменах Матвей Вълев не за друго, а защото е писател, виден интелектуалец, съпруг не на коя да е и е загинал в сражение, долу-горе, по същото време в Унгария, което описвате за баща ви. 

  tisss:

  – Матвей Вълев (1902-1944)** и Елисавета Багряна (1893-1991)*** никога не са били съпрузи; освен шестгодишна интимна авантюра имали са, всеки поотделно, своята пъстра брачна история. Това, като първо. Второ. Ако интелектуалецът Вълев е бил човек на идеята, 22-годишният мой бъдещ баща, поради бедност, а не от каприз, се е учил до III прогимназиален клас (днешен VII клас), като най-малкият от петимата сина на беден харманлийски чиновник, който заклевал синовете си в никакъв случай да не се захващат с политика, "Защото – говорел им дядо ми, – политиката е за пропаднали нравствено". Докато Матвей Вълев отива доброволец и е убит в едно от най-първите сражения на Българската ни войска през ноември 1944 г. в бивша Югославия (край село Бугарени, Югоизточна Сърбия), баща ми съвсем не е бил преследван от мерак да воюва на живот и смърт с когото и да било или за каквато и да е присадена отгоре идея. Мечтаел да си има занаятчийска работилничка и с труда си, а не с политически шмекерии да живее честно и по съвест. Усещаме ли разликата?! Първият отишъл на фронта по желание, втория го издирвали с повиквателна, за да го обуят и облекат в униформа и да го изпратят с картечница да убива такива като него войници или да си остави костите на фронта. Син съм на случайно оцелял в Голямата касапница редник и го обичам точно такъв, какъвто е. Той нищичко не разбираше от политика, нито пък се навираше сред тарикатите на деня. 

  Пламен Пъчев:

  – Вълев е бил емигрант в Аржентина. Не знам да е учил навън. Бил е беден, според Жендов. Може да не били официално женени с Багряна... Имали са съвместна пиеса. Аз го цитирам, защото има отлична книга: "Отвъд и отсам". Убит е, защото извършил нещо за бойните си другари – самопожертвал се е. Убит е като герой.

  tisss:

  – Пламен Пъчев, ако не сте ме разбрали дотук, Матвей Вълев е действащо лице по собствен избор във водовъртежите на политическия ни живот, може би е типичният интелектуалец, бохем, чувстващ се постоянно в центъра на общественото внимание, талантлив да, но също и човек, който не се задържа дълго на едно място, ни при една жена. Любовната авантюра между него и неудържимата в личния си живот на желана дама за украшение и сплетни в кръга на заможните, е епизод от драмата й на типична луксозна кокотка. Фотографията й с десетина години по-младия от нея Матвей Вълев показва стил на живот по време на световни катаклизми, при които милиони невинни, като моя баща, са обречени на смърт от тъничка прослойка самовлюбен елит. Не сте първият, с когото съм обсъждал настоящата тема. Преди трийсетина години, когато още пишех за пловдивския политически вестник "Демократическо знаме" (19.V. 1990-26.II.1991), питах уважавания в литературните среди Иван Сарандев (1934-2020), може би най-ценения изследовател върху живота и творчеството на Йордан Йовков, Дора Габе и Елисавета Багряна – по повод публикуваната му с продължение в столичния седмичен вестник "АБВ" "Литературна анкета с Багряна": Как да си обясня шетането на голямата българска поетеса из оазисите на лукса и разкоша, където се подвизавал духовният аристократичен елит на цивилизована Европа, докато по българските села и паланки ловните полицейски дружини разнасяли набучени на кол отрязани глави на убити партизани (антифашисти) и стотици бедняшки къщи на ятаци са палени?" И ето отговорът на моя строг тогавашен приятел проф. Иван Сарандев****: "Е, да! Но докато други българи са шетали из западноевропейските замъци и курорти за удоволствие, Багряна с присъствието си е популяризирала Българската литература". 

   Бележка: 

   И Багряна, и Матвей Вълев са творци от висока класа в Родния културен пейзаж – част от духовното наследство за днешния гражданин на Република България. Ала не съм привърженик на разкрасените патетични биографии за неслучайни личности, и в този смисъл препрочитам често напоследък биографиите на велики хора, написани с трезв ум и сърце от англичанина Пол Джонсън (1928) в сборника "Интелектуалците". Джонсън сочи истината и поставя на дневен ред щекотливия въпрос: А дали идеите имат по-голяма стойност от живите хора! https://prozoretz.com/bg/avtori-46/pol-johnson-216

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 fev. 2022

 Илюстрации:

- Джордж Оруел, доброволец в Испанската гражданска война.

- Невинаги е приятно да огласиш факт, но пък е здравословно.

___

* Вж. https://www.flagman.bg/article/237145

** На 7.XI.1944 г. Матвей Вълев загива в престрелка с албански въоръжен отряд.

*** Пенчо Ковачев: На 16 синът разбира, че Багряна му е майка, вж. https://www.spomen.bg/article/8365363

**** За проф. Иван Сарандев, вж."ДЪРВЕНИЯТ ИВАН". Разговорът става в дворчето на пловдивската улица "Янко Сакъзов" точно срещу черквата "Свети Георги", когато една сутрин рано Иван, притеснен от слухове за предстояща обмяна на българския лев, беше долетял с първия сутрешен влак от София, за да потърси съдействие от баща ми Дърводелеца как спестените си пари да вложи в покупка на мебели и килими преди поредното обезценяването на лева. Бел.м., tisss.