ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (523.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (523.)

  Никой друг освен влюбената жена не вижда върховното величие на мъжете. – Анаис Нин (1903-1977)

  01.07.1992. 

ГЕРБЕРЪТ* 

Царица е розата – за мен лъха печал
и богатства, които не съм преживял.
Карамфилът е скучен, любовник заклет.
Нарцисът носи душа на поет.
От вятър полюшван, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както мъжко око – мома напращяла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем го: колко и как
в мразовитата пролет пробива снега
и храбростта му, значи, не е на шега.
А пък лалетата – като мометата:
шумни девици с напъпили цици.
Гергините – като балерините,
с техните пусти колосани фусти,
целите: разкошно предчувствие.

...И ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен.

И виждам това зачервено петле
как над боклука изпъва вратле,
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани и тикви,
от зелки и сливи
над цялата шумна смрад на пазара,
покрай сергиите и тротоара.

Продавачката казва:
 "Да увия ли, значи,
три стръка в хартия 
за две десетачки?"

– О-о, достатъчен ми е и един.

"А какъв си харесахте, жълт или син?
Един без луксозна хартия, от тез
ще ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева, и ще отнесете един
на своя любезен и мил господин."

Какво са шест лева?!** О, нищо не са,
но когато ги нямаш, тъй много са те,
и срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за гербера в кофата смет.

"Ах, този ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. За вас е. Безплатно!"

...И ето, ти идваш с туй цвете в ръката,
ти влизаш сияеща в бедната стая
и аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с този гербер в ръка до сетния ми ден.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 26 mar. 2021

–––

* За съжаление, десетилетия по-късно чудесното цвете гербер невежи и нагли хора превърнаха в символ на политическа формация, която няма нищо общо с любовта. 
** През 1992 г., когато е писан текстът, учителската ми заплата беше колкото да си платя тока, телефона и водата; и за храна, да изкараме с двете ми дъщерички до аванса или следващата ми заплата, и пак добре, че с три канчета носех у дома храна от училищния стол, която ми излизаше по-евтино. Бел.м., tisss.