"Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)
29.06.2004. ОКОЛО МЕН Е ПЪЛНО С ДОБРИ ХОРА
По съвет на Емил* цената промених на 9,90 за екземпляр от книгата (7 лв.+ 20% ДДС = 9,80~9,90 лв.). С Т. Чонов пак не се видяхме, въпреки че пак обеща да се обади след 17 часа. Около шест надвечер небето над Пловдив изведнъж притъмня, изви се лятна буря с проливен дъжд. По телефона най-после чувам от Рогош печатаря-поет и бивш ИД** кмет на Стария град чрез членството му по линия на Радикал-демократическата партия на г-жа Елка Константинова (Девиз на партията: "Малко сме, ама стойностни!") и пак чувам откъм родното му село Рогош, че утре, човекът като дойде в Пловдив, ще продължим у дома на компютъра работата върху книгата. Разтакаването ме тревожи: дали е случайно? Може и да разбира от предпечатна подготовка, но е неорганизиран, не става за делови отношения, когато срокове се спазват и всичко е работен ритъм. Няма аз да го променя, я!
30.06.2004.
Сред т.нар. малки началници над главата ни има такива, дето нежно издевателстват над учителите. Седи такава една общинска служителка, работи си нещо на пишещата машинка, гледам я половин час как трудолюбиво боцка с показалци по клавиатурата, сякаш чисти ориз, и... разбирам, видът й говори: "Паднахте ли ми, сега ще ви накарам да висите, понеже нещо все пак зависите от мен". Този фасон не е от днес: госпожата, доста симпатична иначе на вид, вече няколко пъти навиква учителите, озовали се по работа в канцеларията й. По този повод рекох, обърнат към дузина колеги на опашка пред бюрцето й, че госпожата от инспектората просто е невъзпитана. И тя ме чула, та като опрях и аз да ми обработи документа и да отброи мижава сума пари, свойски ми рече: "Ако искаш да знаеш, ти си невъзпитаният". Е, ми добре! Рапорт даден – рапорт приет. Излязох си с едно "Всичко добро", без думица да отвръщам на знойната дама.
Около мен е пълно с добри хора. Преглъщаме обидите. Нас нежно или по-грубичко ни унижават, ние се свеним да речем на грандомана, че е отвратително да се отнася пренебрежително към нас. И не казвам, че симпатичната кипра или поетът от Рогош са лоши хора, а казвам, че замълчаване не помага да разберем две неща: първо – че договорите се сключват не заради документа, колкото като израз на съгласие между две страни; и второ – че уважението не се дава даром, изисква съответно уважение и от човека отсреща. Пилеем енергия заради неразбирателства! Всъщност, болно ми е за двамата споменати. Не ми пука за парите, които бих загубил в тези два случая, но то е единствената ми нормално човеколюбива възможност тези двама да отърва от собствената им слабост; а дали ще променят нещо у себе си, вече не зависи от мен. Следващата ми реакция е да махна с ръка и да престана с тях да се занимавам.
"Свят широк; же-е-ени много, майка една!" – на ум ми е лаф, с който баба ми Динка, майка на петима сина, сред които последен е баща ми, докарваше пазарджиклийката от серт корен и заможни два рода устните си да хапе от бяс, и когато баба Динка най-после си тръгнеше от нас за към нейното Харманли, цяла седмица после проклетата ми майчица фучеше по баща ми. Ще ида на друга чиновническа икона свещи да паля, но в пловдивския Регионален инспекторат по образование повече няма да стъпя.
По повод опуса "Интерпретативен алгоритъм на лирическия текст" от колегата ми, даскал по литература Георги Башиянов. Защо имам усещането, че ми е предоставил неизбистрени свои схващания в насипно състояние? Точно математическата строга подреденост на текста, който тържествено ми връчи да чета, ми говори за избиване на комплекс – авторът си няма какво свое да каже на света, та се налага увъртяно, с наукообразно слово и математически формули да обяснява с изобилие от чуждици, които дори като термини в какъвто и да е текст, ме настройва скептично за идеята на автора. Претенциозност в наукообразно написан текст е нещо, както да кажем онази фразичка: "Ние, интелектуалците!" или за Коно Крилатия, който от ранната новела на младия Иван Вазов изрича за другия глупак – за Варлаам Копринарката: "Много чело, много знай!"*** Вместо да каканиже как се разкодирал смисълът на лириката, да каже как го постига с една творба! Вземи удобен за тълкуване автор, Димчо Дебелянов, да речем, и покажи как тълкуваш по своя си метод; остави ме сам да се убедя струва ли твоята теория.
Общо взето, впечатлението ми от усилията на Георги Башиянов е: умна схема да се умъртви живецът в лириката. Впрочем, има ли изобщо правила да се каже как и какво едно стихотворение ти говори! Структурализмът на Юлия Кръстева (1941) или мерене на глаголната температура в текста при Мирослав Янакиев (1923-1998), някогашен мой преподавател по старобългарски в Софийския университет, дали са защитима кауза?Николай Хайтов (1919-2002) не случайно се гневи на нещастния М. Янакиев – големият автор твърди, че явно безпомощното понякога се прикрива с пищна терминологична драперия, словесни финтифлюшки, ефирни наукообразни хърбалички. Любопитно се получава, когато някой, дето не може да върши една работа, се заема да учи другите как да я вършат. Такава безобидна и симпатична наглост като инфлуенца е завладяла т.нар. академични кръгове в сферата на литературна критика и историография. Те все подреждат, класифицират, систематизират, а всъщност извършват дисекция на труп: умъртвяват жизнени артистични послания, превратно тълкуват автори и сюжети.
Интересува ме живият отклик. Моят мил простосмъртен съсед – майстор точилар в пловдивската кожухарската фирма "Лутър" Митко Йовчев изрече само едно: "Мамка му!" – докато чете глава от ръкописа "Ламски", и това за мен бе най-хубавата критика и отзив за текст, който някога съм чувал. Доколкото разбирам, Башиянов е почитател на корифеи в снобеещите общества, дето се хранят с литературни упражнения около стойностни автори у нас и по света. Корифей там е, например, Светлозар Игов (1945), когото литературни кръгове съзерцават с възпалени от ентусиазъм късогледи очи. В по-предишен период на литературната си кариера Игов създал добри текстове, после рутината и самолюбието започнали да работят срещу таланта му. Като изгубят онова вдъхновено любуване над живота, свойствено на таланта въобще, този род корифеи организират школи за обучение как се твори изкуство, па и как се тълкува изкуството.
Чета документалната книга "Незабравимото" на Анна Ларина (1914-1996), съпруга на известен болшевишки висш функционер от епохата на Ленин и Сталин, биографична проза за обкръжението на Йосиф В. Сталин; стигам до откритие лично за себе си – че издевателствата на военния комунизъм в СССР, в по-бледа версия през първите пет-десет години след Втората световна война у нас, се коренят в ниското интелектуално ниво изобщо на някогашното общество, и по-специално – у лицата, заемащи ключови позиции в Съветска Русия. Погром над благородната руска интелигенция и вилнееща посредственост, овладяла лостовете за управление по всички етажи на властта. Тъй че Сталин е алегория на азиатското пренебрежение към човешката личност у огромна прослойка парвенюта, изплували от низините на Руското крепостничество, и ренегати сред потомците на руското дворянство, какъвто е и Владимир Илич Ленин.
Нацията, като общество на народа, носи вина за онова, което после й се стоварва от небесата. Алековият Бай Ганьо е събирателен образ на невежествената паплач, която през всякакви исторически периоди, и особено – във време на катаклизми, се скупчва, боричкайки се, около и във властта. Най-тежкият от Седемте смъртни гряха, според Библията – възгордяването, е утробата, която ражда нещастия. Фанатиците-холерици правят революциите по света; тях първи победилата революция ги изяжда, за да дойдат на тяхно място лицемерите – консуматори на блага, които властта носи.
Иисус е типичният интелигент, осъзнал своята мисия сред множествата унижени и оскърбени. Без страховития Бог-отец, Иисус просто би бил една романтична илюзия. Така вплетени в генетична зависимост, Добро и Зло движат световните ни дела. През период от време нациите излъчват някой Сатана, за да изстрадат после раждането на неговия Син-месия, като възкресяване на човеколюбието.
Оказва се, че Злото е първоосновата в човешката ни природа. Човекът е вълк сред вълци в неандерталския етап. Натрупването на култура всъщност е преформирането на човека-вълк в човек с присъщите за човеколюбието състрадание, любопитство и уважение към личността и с правото й на личен избор как да се осъществи в живота. Комунизмът е идеология на доверчивото невежество, че някога изобщо е възможно да се въведе идеален ред и хармония между хората. Западните общества с всичките си кусури досега поне не робуват на такава една предизвикателно разкрасена утопия. Животът е по-фантастичен и многообразен от всякакви теории. Виждам Карл Маркс – бакалин, отворил мазен бакалски тефтер, да твори основната теория, донесла злини на ХХ век: болшевизъм, фашизъм, нацизъм, комунизъм. А откъм Близкия Изток, вече в зората на ХХІ век, му отгласят ислямски фундаменталисти... Западът е най-малкото не до такава степен обладан от ненавист към човека, а дали и това не е една илюзия!
Около Сталин се прескачат като хищници отрепки, лицемерна паплач; всеки от тези "интелигенти" би могъл да се изроди в Големия злодей, в Антихриста на двайсетото столетие, според християнското летоброене.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
* Емил Калъчев.
** Изпълняващ длъжността.
*** Епизодични герои от "Чичовци", може би най-добрата новела на Иван Вазов (1850-1921).
**** Гръцкото му име Palmyra е превод от арамейското Tadmor, което означава палма. Древният град е наричан и "невестата на пустинята". Възниква през Второто хилядолетие пр.н.е. През I-III век е главен център на керванната търговия и занаяти. Разрушаван е от римляните през 273 г. В миналото е важен пункт на керванния път, пресичащ Сирийската пустиня. На 21 март 2015 г. Ислямска държава превзема Палмира и унищожава голям брой паметници на културата на античния свят с общочовешка културно-историческа стойност. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар