ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (334.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (334.) 

    Не казвам, че моята България е 

    повече достойна от други отечества.
    И не отреждам за Тракия място по-високо 

    от множество земи по света.
    Тя е милостива и равна. 

    Тя е в обкръжението на планини и империи.
    Тя е слънчева и кротка. 

    Тя може да изхранва мрачни държави

    и войнствени пришълци.
    Тя може да бъде поробвана и оскърбявана, 

    но – Боже мой! –
    пак да си остане Тракия – 

    хилядолетно туптящо сърце,
    колкото открито, толкова и непристъпно. 

    13.08.2011. 

ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН 

Видях те по обяд огряна от слънце,
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
Достатъчно бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня как съм увлечен!

Говореше по телефон, поклащаше ханш
като момиче, което си знае цената,
долу – пред входа на блока,
встрани от жени, дечурлига, коли,
паркирани отпред бъбриви, шумни,
потънали в ръжда, воня и прах,
за да си спомня как съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но беше мъж, всеки случай,
защото затисна смартфона с рамо
и си оправяше косите като жена,
която си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня как съм увлечен.

Не знам това моето тук и сега какво е,
само едно послание, написано ситно
и подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и те виждам
със затворени очи, забулен от облаци
тук – горе, на Седмото небе,
за да си спомня как съм увлечен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 16 noe. 2020