ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (124.)
Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616)
23.06.1998. ЙОРКШИР ХЪМБЪРСАЙД*
Хванах се да чета романа на някоя си Здравка Ефтимова "В студената ти сянка, лейди", един от петте ръкописа, отличени със
специалната награда на Първия национален конкурс "Развитие", проведен през 1997 г. за нов, неиздаван досега роман от български автор. Изкуши ме гръмкият надслов на конкурса. Журито – и то! Председател: професор Тончо Жечев (зарязах великолепната му книга "Българският Великден" да чета въпросния best seller**, членове: Блага Димитрова, Атанас Свиленов, Георги Цанков, Начо Халачев. Първите трима – и те известни имена, последният, като редактор на "романа", вероятно се явява необходимият шерп. Наред с това "нещо", отличени са и други четири ръкописа, надявам се, все така блестящи. Тъй че от общо деветдесет и осем конкуриращи се ръкописа за български нов модерен роман тези пет ръкописа са отличени от авторитетното жури.
Авторката в карето под фотографията й е назована прозаик, лит. критик, преводач, преподавател по английска и американска литература. Носител е на наградата "Чудомир", на чудесна награда за проза "Анна Каменова", в конкурса "Южна пролет" и в конкурс на списание "The Text" в града Лийдс, Великобритания, на награди за научно-фантастични разкази и за разказ на фондацията "Lege artis", както и награда на вестник "Век 21" и пр. Автор е на книгите... (изброени са пет заглавия). Има печатани разкази в списания и сборници на САЩ, Великобритания, Русия, Сърбия, Черна гора. Освен това, посочват, че същата Здравка Ефтимова е приета за редовен член на гилдията на писателите на Yorkshire Humberside, Великобритания. Такъв грозд от отличия и титли като че иде да ми подскаже, че като читател съм щастлив да прочета модерен роман на персона от extra qualiti, top qualiti в интелектуалната област. Романчето обаче мен друго ми говори.
В протежение на повече от двеста "забавни" страници (13 печатни коли) четирима мъже един след друг обилно разказват за любовта си към една изключително фина, изтънчена, нежна, възпитана, благородна, прекрасна, артистична и прочие млада особа. Четиримата, както семпло редакторът отбелязал на задната корица, са имали честта да "са омагьосани от чара на (...) незаменимата за тях Ели. Всички те я имат и заедно, и поотделно като по график". Всеки, хептен в съответствие с нашите балкански нрави, "силно желае да се отърве от другите, а същевременно е обвързан с тях".
Правят си реклама на стоката издателите. Очевидно книгата е сътворена с извънредното намерение да покаже що е модерна съвременна Българска белетристика. Такива са повърхностните знаци, които грабват читателя. В действителност от прочетеното до 117-та страница с велико смирение все пак и биволско търпение! – откривам тромаво, добре изсмукано от пръсти свободно съчинение на роден език, което иначе си няма нищо общо нито с България, нито с чудесната фасада на националния конкурс "Развитие". Нехайно разхвърляни напосоки, при това и без логическа връзка помежду им откровения с претенцията да извайват уж съкровеното "аз" на героите. Литературщини, изчоплени от многотиражните издания жалки варианти на масовия българин, а тропосани толкова неумело, че се разпадат и сливат в безформено желе от ерзац-жаргонни фрази.
Уважавам жаргона; той си има своето място и роля в лабораторията на националната ни реч, но "това тук" немощно се насилва да бъде жаргон. Неуморно се приказва за любов; строго погледнато, любовта отсъства от този "елегантен" стил. Похватът "няколко гледни точки за едно и също" се е наложил от минимум двеста години в модерната световна литература; тук обаче срещам безпомощност, която се прикрива чрез този представящ богати възможности похват. Образите в "романа" – плоски като шперплат, едноизмерни, праволинейно безвкусни. Нищо от живия живот наоколо не откривам, освен измъчената душица на съчинителката – комплексирано, ограничено в сексуални фантасмагории съзнание. Трябва ужасно да не ти върви в любовта, че да измъдриш толкова гадости по тази тема; то не са перверзии, то не са страхотии, издевателства, кръв, слуз, лиги, сперма! И това ни се предлага за върховно постижение.
Мен самият факт хич не ме озадачава. Етичният ми проблем е свързан с председателстващия в журито на Националния конкурс г-н Тончо Жечев. Щом човек с набито вътрешно зрение за стойностите в нашия български обществен живот може да бъде купен за адвокат на подобна пошлост, то кой ще каже на простосмъртния българин що е фалш и що е постижение в литературното изкуство? Не съм против упражненията на госпожата или госпожицата Ефтимова, с всичките й благороднически титли и отличия; не ме притеснява дори и всеядността, и всезнайството на участниците в това жури и в журитата въобще, но... един Тончо Жечев да слезе толкова низко, това наистина е извънреден случай на самоунижение, или както би казал японец, изключителен случай на интелектуално харакири.
За сринатия пример на българско достойнство и самочувствие у мен, в представите ми за големия, истинския и съвременен Писател ми е криво. Че оттук-нататък какво да рече човек, освен: дерзай, Тончо! О, Читателю! Неукий простодушний българино... Погледни какво ни предлагат, братко! Полюбувай се. Дегустирай тази чудна проза. Прочети, например, страница 117-та, където блокирах, зяпнах, почувствах се жалък нещастник, че съм се родил българин. Може би понеже зная града, а и хората в него, понеже майка ми е родена и възпитавана точно там, понеже късчета от моя голям заможен перущенски и калугеровски род баш там са се прислонили подир вакханалията на Април 1876-та. И тъй...
Уважавам жаргона; той си има своето място и роля в лабораторията на националната ни реч, но "това тук" немощно се насилва да бъде жаргон. Неуморно се приказва за любов; строго погледнато, любовта отсъства от този "елегантен" стил. Похватът "няколко гледни точки за едно и също" се е наложил от минимум двеста години в модерната световна литература; тук обаче срещам безпомощност, която се прикрива чрез този представящ богати възможности похват. Образите в "романа" – плоски като шперплат, едноизмерни, праволинейно безвкусни. Нищо от живия живот наоколо не откривам, освен измъчената душица на съчинителката – комплексирано, ограничено в сексуални фантасмагории съзнание. Трябва ужасно да не ти върви в любовта, че да измъдриш толкова гадости по тази тема; то не са перверзии, то не са страхотии, издевателства, кръв, слуз, лиги, сперма! И това ни се предлага за върховно постижение.
Мен самият факт хич не ме озадачава. Етичният ми проблем е свързан с председателстващия в журито на Националния конкурс г-н Тончо Жечев. Щом човек с набито вътрешно зрение за стойностите в нашия български обществен живот може да бъде купен за адвокат на подобна пошлост, то кой ще каже на простосмъртния българин що е фалш и що е постижение в литературното изкуство? Не съм против упражненията на госпожата или госпожицата Ефтимова, с всичките й благороднически титли и отличия; не ме притеснява дори и всеядността, и всезнайството на участниците в това жури и в журитата въобще, но... един Тончо Жечев да слезе толкова низко, това наистина е извънреден случай на самоунижение, или както би казал японец, изключителен случай на интелектуално харакири.
За сринатия пример на българско достойнство и самочувствие у мен, в представите ми за големия, истинския и съвременен Писател ми е криво. Че оттук-нататък какво да рече човек, освен: дерзай, Тончо! О, Читателю! Неукий простодушний българино... Погледни какво ни предлагат, братко! Полюбувай се. Дегустирай тази чудна проза. Прочети, например, страница 117-та, където блокирах, зяпнах, почувствах се жалък нещастник, че съм се родил българин. Може би понеже зная града, а и хората в него, понеже майка ми е родена и възпитавана точно там, понеже късчета от моя голям заможен перущенски и калугеровски род баш там са се прислонили подир вакханалията на Април 1876-та. И тъй...
"Най-верните гаджета са от Пазарджик. Една водка и е твоя, докато имаш мангизи. Само с тебе спи, при друг не ходи. Ако искаш, ти духа. Тогава се прочух. Рядко ходя на баня, но в Пазарджик отидох. И ме накачулиха едни мъжаги, не ти е работа... Барат ме, подплесват ме. Голям ми бил... Един извади три бона и вика: Хайде! Егати и глупакът съм бил, че не му вземах трите бона. Ако бях се пробвал, в ТВУ-то нямаше да ме сцепят като турска маратонка. Щях да имам опит. Едва са ме закърпили. Не можех да ходя по нужда месец и половина... В Пазарджик ни гепиха, че крадем исторически паметници". Това е финалът на абзаца; обаче започва следващият абзац: "В София, в Борисовата градина, има едни исторически паметници на копелета от бронз"...
Това се нарича Поток на съзнанието, има такъв начин да се самоописва героят; героят в случая е бандюга... Трудно детство, кофти приятели и т.н. Но се питам, не е ли този – огласен, разхвалван, окичван с куп от награди като циганско дайре и побутван да твори, да твори, велик автор участник в акцията по разбиване на българщината отвътре, по: да я кажа тази дума все пак! – деструктурирането на плахо оформящото се подир комунизма и соца родно, наше, демократично, в съответствие с европейските духовни ценности обществено мнение?
Това ли им е сега дертът на господата, дето ни ориентират като народ да излезем от кожата си, да се завтечем право на Запад, към цивилизасиона, към... как беше! – гилдията на писателите от Йоркшир Хъмбърсайд!
Та не са безобидни тези работи, господин професоре. Оттук-нататък как да ви имам доверие, как да ви уважавам! Може би вече сте забравили кой сте и какво дължите на нас – анонимните, притисканите, мачканите между лицемерни властници и мутрести шмекери, та сте се наредили сред онези, които безсрамно цапат България, представят българина в милия образ на неандерталец по света? Това ли е горещо пожеланото от Вашата "Европа, лейди Европа" и от шибания ви национален конкурс "Развитие"?
Това се нарича Поток на съзнанието, има такъв начин да се самоописва героят; героят в случая е бандюга... Трудно детство, кофти приятели и т.н. Но се питам, не е ли този – огласен, разхвалван, окичван с куп от награди като циганско дайре и побутван да твори, да твори, велик автор участник в акцията по разбиване на българщината отвътре, по: да я кажа тази дума все пак! – деструктурирането на плахо оформящото се подир комунизма и соца родно, наше, демократично, в съответствие с европейските духовни ценности обществено мнение?
Това ли им е сега дертът на господата, дето ни ориентират като народ да излезем от кожата си, да се завтечем право на Запад, към цивилизасиона, към... как беше! – гилдията на писателите от Йоркшир Хъмбърсайд!
Та не са безобидни тези работи, господин професоре. Оттук-нататък как да ви имам доверие, как да ви уважавам! Може би вече сте забравили кой сте и какво дължите на нас – анонимните, притисканите, мачканите между лицемерни властници и мутрести шмекери, та сте се наредили сред онези, които безсрамно цапат България, представят българина в милия образ на неандерталец по света? Това ли е горещо пожеланото от Вашата "Европа, лейди Европа" и от шибания ви национален конкурс "Развитие"?
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 25 apr. 2020
- Специална награда за епоса на Здравка Ефтимова***.
___
* Под идиотското заглавие "Студена е потта
ти, лейди...", турено вероятно от редактора на вестника Тодор Биков (1956-2016), текстът бе отпечатан в
"Арт-клуб", бр.11 от 1998 г. 
Тодор Биков
Не ми е известно
проф. Тончо Жечев (1929-2000) да е реагирал. Тодор Биков (1956-2016), родом от Пазарджик, е поет, публицист, политолог,
литературен и художествен критик, магистър по дипломация и международни
отношения. Работил в 42-то Народно събрание като старши
експерт в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика. Негови
стихове, статии, рецензии, студии и пр. са печатани в национални антологии. Основател и редактор на изданието за култура, изкуство и социални идеи в.
"Арт-Клуб".
** Нещо, което много се търси и веднага се разпродава (SA Dictionary 2005 T1).
*** Две страници от книгата, отличена със Специална награда за принос в българската модерна литература. Бел.м., tisss.
*** Две страници от книгата, отличена със Специална награда за принос в българската модерна литература. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар