РОГАТА

РОГАТА

Скрити в уютния здрач от погледи любопитни,
мъж и млада жена разговарят в нощта.
Те не знаят защо са си нужни,
но греши, който мисли, че това е любов.

За какво му е тя?
За какво й е той?
Тя си има у дома своя Аполон.
Той си има своето Разочарование
и това е изворът на неговите страдания,
поради което се налага тя да му звъни
и да си мисли за него в почивните дни,
когато няма как,
ах! когато няма как
да му звънне тайно в полунощния мрак
и да започне онази безкрайна верига
от въздишки и думи като взети от книга.

Седнала по турски върху плюшения диван,
за всичко, за всичко тя иска да му разкаже,
от което пък той се чувства по-важен
и въобще, мъничко поласкан.

Да, но когато съпругът е вкъщи,
тя все намира за какво да се мръщи,
и щом го отпрати от семейния дом,
като орел се спуска върху онзи телефон
и в слушалката, задъхана, съобщава нещо,
от което на мъжа отсреща му става горещо
и към Небесата очите печални обърнал,
пита Господ с поглед посърнал:

– О, Боже!
Какво става с нея?
Какво става с мене?
Какви са тези проблеми по никое време!?
Тя не е моя.
Тя, значи, е чужда,
а пък аз от моето момиче си имам нужда.
Но моето момиче с някакъв тип ми изневерява,
и значи, онези двамата там какво да ги правя,
освен да си посипя кратуната с пепел
и света да гледам свирепо,
и да грача сам в здрача,
и да казвам, че нищо ми няма,
когато свят ми се вие от тази измяна.

* * *

И авторът, като вижда така разклонени
рогата му, Боже! – ей такива големи,
се пита: ще издържи ли мъжът и докога
на онзи съпруг да не сложи подобни рога?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 noe.1991 – edited by 15 fev. 2020

POST SCRIPTUM

  – Ама че любовни терзания! Верно, не знаеш какво искаш.

  – Пропуснала си да забележиш кога е писан този текст. След години на приятел (Г. Въргов), който бе изправен пред същия важен за мъж, който себе си уважава, а не мъж отрепка, дадох акъл да не се тревожи, защото там, където е Любов, всичко останало е на заден план. Нормално е за мъжа да се изправи някой ден за първи път пред този проблем, сам да си търси отговор.

  – Знам кога си го писал. Сетих се за после, когато всичко е станало така, както си искал, и нищо не си направил да се изпълни мечтата ти.

  – 21 ноември за мен е особена дата. Тогава за първи път се сблъсках с този проблем. Момичето настояваше да се разведе и да се оженим, а дъщерите ми ме обвиняваха, че не съм го сторил. Защото и те силно я харесваха.

  – Още ми е чудно защо.

  – Бях вече разведен, наглед не би трябвало да имам проблем. Но реших! И това съм настоявал през всичките онези години, когато сме се срещали тайно – че не бива да си разваля семейството. За което, след като се разведе и веднага се омъжи повторно, при срещите ни, вече омъжена за друг, ме обвиняваше. Двадесет години са си двадесет години, а тя беше прекалено готина и навсякъде, където сме сядали да пием кафе, правеше впечатление на околните, защото цялата грееше. Стилът ми на живот е монашески, едва ли би й харесало да живее с монах, който обича да седи сам вкъщи и да си драще неговите неща, докато на нея й се шеташе по света, така както, виждам, и теб ти е присъщо. В известния роман "Богат, беден" на Ъруин Шоу има образ, подобен на моя тип мъже. Човекът по цели дни е в студиото да си пише романите, докато влюбената в него съпруга ходи по танци и е във весела компания. Не казвам, че съм бил прав. Просто никога не съм се виждал като човек, който би станал повод (не причина) едно семейство да се развали заради нещо дотолкова неуправляемо, каквото е любовта. Знам и това, че зад гърба ми тя създаваше легенди за мен, толкова бе влюбена! Приятелките й ме гледаха с респект, говоря за две-три от най-близките й приятелки. Доста време, след като вече се разделихме, получавах послания, че съм й помогнал да премине през един от най-трудните си периоди в живота. Може би защото и ти си 100% процента жена, едва ли ще ме разбереш. Но те харесвам точно затова. 

  Пловдив, 16 февруари 2020 година