ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (44.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (44.)

     Ти, жалък, подъл, скучен шут – прощавай!
     За по-голям те взех: каква съдба!
     Но виж, опасно е да се стараеш
     премного... ІІІ действие на "Хамлет", У. Шекспир (1564-1616) 

  05.02.1999., продължение

  Какво откривам. Ами че световната цивилизация открай време е изградена върху чувството на преклонение. Само че ако християнството дори в предходния стадии, от Стария завет, все пак споменава Небесата и Космоса над тях, нещо далечно като красота, но заплашително и близко като влияние, и все пак не особено познато, то в древното индуско мировъзрение човешкият разум волно шета из гигантски фигури и силуети от една религиозна менажерия, структурирана и изтегляща нишки нейде много издалеч, от велика някаква бездна на разумността и познанието, от Космоса – в буквалния смисъл на думата, чието първоначално значение означава "красота".

  Израснал в прахоляка на Тракийската земя, някак не се стъписвам от авторитети, божества, гуру, вождове, лидери на партии и партийни секретари. Вероятно да не възприемаш религиозния екстаз като инструмент за познание е пак вид религиозен фанатизъм, макар с обратен знак. Разочарованието от комунизма с кресливите му възгласи "Ние строим пътя – пътят строи нас! Да построим живота нов! Човек за човека е брат! Всичко за човека, всичко в името на човека! Човек, това звучи гордо" и други подобни, превърнати от клишета в емблеми на епоха, надъхана с ненавист именно към най-човешкото – да се мисли. Та ето това разочарование от комунизма у моето поколение източни европейци и онзи страничен ефект – отвращението от всякакъв род оратори и агитатори на прогреса, ме подсеща да търся в основата на всяка религия или философия какво носи на реалния простосмъртен – животински страх и преклонение пред трънения венец или човеколюбие, т.е. – състрадание.

  Индуизмът, например, появил се като религия през VІ век и основаващ се върху браманизма и будизма, представя нещо значително по-мащабно от християнската представа за света. Ако Иисус ходи като човек сред грешните човеци по грешната земя, образите във ведическите текстове, от които извлича сила индуизмът, бродят като вселенски представи за йерархия, пронизваща рехавата въздушна обвивка на планетата и фокусирана като източник на гигантски духовни протуберанси въобще над представата ни за Вселената. Ако това не е продукт на извънземен разум, какво е тогава! Самите манускрипти с носещи се към нас из недрата на древността облаци от послания не отчитат каквато и да било хронология, ала твърдо настояват: става въпрос не за последователни, естествено и постепенно наслагващи се пластове от открития и прозрения, а за информация, получена накуп в строго определена точка от миналото. Като взрив от знания за света.

  Интересна ми е йерархичната структура на тези представи, която у мен, скарания с математиката, напомня математически модел, подчинен на предварително зададена прецизна формула. Популярна мисъл на Алберт Айнщайн виси над кабинетите по физика из училищата на света – най-озадачаващият за нас е фактът, че всичко във Вселената се поддава на строгите и безлични наглед формули. И в музиката, която е най-експресивното, най-имагинерното и най-достъпно сред изкуствата, това личи най-отчетливо. В стереометрична, т.е. в пространствена проекция това изкачване от невежествената кал към билото на информационните масиви е пирамида от хиляди етажи над човешкото ни съзнание.

  Друго съществено... Не само в ортодоксията, католицизма и протестантството, но и в другите световни религии и религиозни школи – при тях понякога в най-жесток вариант, – страданието, съзнателното самобичуване на плътта, самоунижението – колениченето пред обявения за авторитет, целуването на ръка, пълзенето по лакти и колене, гърченето в праха, миенето на чужди нозе, цитатничеството до полуда на текстове от свещено писание (обикновено посредствена компилация с хищническа цел) или книжле, изпълзяло изпод ръката на някой банален Баща на народите* или Велик кормчия**, Архитект на мира*** или нов месия в нова полуда****, накъсо зъл идиот, призоваващ за ритуални самоубийства или масови кланета на неверници в името на висша цел... – всички тези издевателства над естественото живеене ни ги пробутват като преддверие към духовното просветление, а тук направо се говори за коренно противоположните дух и материя, като под духа – разбирай по смисъл "вселенско енергийно ядро", е непознаваем за сетивата. Към самата природа тези странни мъдреци гледат като към експеримент на Свръхразума-демиург. Ужасно!

  Не ми се нрави на мен, простосмъртния българин, да ме наблюдават като играчка в изящните длани на Твореца. Иисусе Христе, върни ми уюта на любовта! Макар да не вярвам особено силно, че съществуваш, с теб мога да разговарям, да искам, да споря. А как да си разговарям, например, с върха Джомолунгма, като Джомолунгма е толкова мразовит, толкова недостъпен и съвършен, забил нос отвъд очертанията на света, който познавам и в който живея несносно, но все пак по своему щастлив?

  Дали християнството не е опит за очовечаване на послания от извънземните ни родители, популярно четиво в резюме (в притчи) за простодушни и елементарни!? Пет хиляди години назад отмества "спомените ми" за първоначалото на редицата цивилизации; всъщност, опитах зад недоволството си да смиря моето възхищение от тази прапрабаба на съвременните философии. Още веднъж: изяществото в тази своего рода кристална математическа пирамида, пренебрежението й към понятието "време" за мен лично е следа от надчовешка гледна точка. Следователно, не искам и да я зная!

  Защо ми е рентгеново зрение?! Не ми е драго вместо пухкавия сиамски красавец, който ми се мотае в краката или – както сега – бута с муцунка и лапичка, озадачен: какво скърцам, защо шумоля... Никак не ми е драго вместо моя капризен сиамец да виждам зъбат ноктест скелет на дребен домашен хищник за крадливите мишлета. Как нежна е несъвършената ни човешка природа! И дали литературата не е весело мостче, каквито са и другите изкуства, прехвърлено над скалистата бездна между Живота и Смъртта, между Тукашно и Отвъдно, между горещите чувства и хладния свръх-разум? Но животът най-игриво бълбука из реките и потоците на делничното битие, докато високо изявилият се свръх-разум – отвратително! – лепи некролози по тарабите на световните гробища.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 28 jan. 2020 

___
* Й.В.Джугашвили – Сталин (1878-1953).
** Мао Дзедун (1893-1976).
*** Л.И.Брежнев (1906-1982).
**** В "Елегия" на Христо Ботев (1848-1876): "...предател верен и жив предвестник/ на нови тегла за сиромаси,/ нов кърджалия в нова полуда,/ кой продал брата, убил баща си..." Бел.м., tisss.