ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (40.)
Ти, жалък, подъл, скучен шут – прощавай!
За по-голям те взех: каква съдба!
Но виж, опасно е да се стараеш
премного... ІІІ действие на "Хамлет", У. Шекспир (1564-1616)
За по-голям те взех: каква съдба!
Но виж, опасно е да се стараеш
премного... ІІІ действие на "Хамлет", У. Шекспир (1564-1616)
17.01.1999.
Изкуството изобразява, а не обяснява.
Обясненията са отвъд, – последица от импулси, породени от пристрастия и образи.
Цел на артиста е да пробуди у нас безпокойство, да издуха делничната пепел от жизнеността, да разгори у човека творческа енергия. Оноре
дьо Балзак, като творец обясняващ докрай, ми е леко непонятен; амплоа би трябвало да му е икономическият анализ, социологията, архиварството; ако щете – човек на науката, но защо точно един от най-великите писатели на Френската нация!* Случаен щрих
върху платното на големия творец понякога съобщава повече от тонове скрупульозно
осчетоводени факти. Артистът именно с това свое умение е божествен. Какво! Да не би да търсите доказателства за обективност и безпристрастие у него? Не мисля, че
Творецът, самият Господ Бог е бил когато и да било безпристрастен, неангажиран. Отворете Стария завет и се постарайте да откриете зрънце обективност и порядъчна разумност от онази практичност, която ни е нужна в делничния живот.
Няма такова нещо. Логиката там е космическа, не и човешка. Времето няма власт
над истинските прозрения в изкуството. Словосъчетанията, формата
избледняват, архаизират се; но ароматът на изкуството иде отвъд сенките на
думите. И подир 2700 години, епиталамите на Сафо излъчват към нас духовна
аура, което ще рече: страст и жизнелюбие. Страст и жизнелюбие – ето стихията на
артиста.
Което е важно за оцеляването ни като материя, то се
съхранило. Това добре ли е? Ама разбира се!
Поради разни обстоятелства обявяват сръчния версификатор за ярък творец. Но когато измрат всички, които са го виждали на живо, нещата си идват на място – суетата отлетяла, останали да се подмятат фрагменти, парченца от напомпания готин образ. С двадесетте си къси стихотворения в сборник за неизвестни автори, сполучливо назован "Братска могила", "Обща гробница", поетът Йордан Кръчмаров от Гурково край Балчик е по-висока стойност в лирическото изкуство от неуморния трудолюбив, уважаван Иван Николов, родом нейде от хасковските села. Физически днес и двамата са мъртви, но духом Данко от Гурково за мен стои къде по-горе от някогашния широко известен на публиката поет, преводач, главен редактор в лит. издателство Иван. Литературна награда с името на Йордан Кръчмаров, доколкото чувам, има учредена от Добричкия писателски кръжец. Литературна премия в чест на уважавания български поет Иван Николов всяка година е учредила пловдивска бизнес-дама, радетелка за литературата. Кое от двете отличия е по-ценно? Иван Николов умееше да римува и да се пласира; Данко от Гурково беше разхвърлян и неподреден не само в живота, но и в стиховете си. И въпреки това. И въпреки това!
Литературната буболечка от старата ни българска столица Търново Петко Рачов Славейков (вж. Пантелей Зарев, "Панорама на българската литература", том І от 1966 г., с. 171), искрено влюбен в България и всичко българско, прави през 70-те години на ХІХ век една изящна поема – "Изворът на Белоногата". Общественото пространство на унижавана до вчера, току-що изскокнала из половин хилядолетие ислямско присъствие** България е изпълнено с неговите стихове, вестници, книги, лични драми***, подигравки, хленчове, лакърдии. Стига до длъжността депутат и председател на Народното събрание, истински народен трибун, речовит оратор на пиперливи лакърдии от парламентарната трибуна. Обичан и недооценяван. Много известен, но и хулен; въздиган, но и пренебрегван, и винаги до уши в обществени вихри и въртопи. Без съмнение Петко Рачов е от предтечите на български върхове в литературното изкуство. Споменатата негова поема си остава ненадмината по изящество сред всичко писано на български. Тогава защо не ми е на сърце? Дали заради нежния мирис на кисела пот, които се просмуква от цялата му родолюбива дейност?
"След обилна – по селски – вечеря..." на поета Иван Николов (1937-1991) – така започва едно от хилядата му стихотворения. "Легнал съм между щурците" – тъй пък се открива цикълът "Цялото ми богатство" в бедняшкото сборище "Общежитие" (изд. 1985 г., с. 126) на приживе слабо известния Йордан Кръчмаров (1948-1986). Общо единадесет поети, и все кой от кого по-неизвестни. Но това тук е Данко! И си мисля, от тези двамата разхвърляният, чорлавият, неугледният Данко е големият, не трудолюбивият, улегнал и етичен Иван. Ама що ли ги деля, като и двамата орат на Българската ни нива. Или не... Иван е добрият орач на нивата, а Данко – пилето над къра, дето си пее, както отвътре му иде.
Поради разни обстоятелства обявяват сръчния версификатор за ярък творец. Но когато измрат всички, които са го виждали на живо, нещата си идват на място – суетата отлетяла, останали да се подмятат фрагменти, парченца от напомпания готин образ. С двадесетте си къси стихотворения в сборник за неизвестни автори, сполучливо назован "Братска могила", "Обща гробница", поетът Йордан Кръчмаров от Гурково край Балчик е по-висока стойност в лирическото изкуство от неуморния трудолюбив, уважаван Иван Николов, родом нейде от хасковските села. Физически днес и двамата са мъртви, но духом Данко от Гурково за мен стои къде по-горе от някогашния широко известен на публиката поет, преводач, главен редактор в лит. издателство Иван. Литературна награда с името на Йордан Кръчмаров, доколкото чувам, има учредена от Добричкия писателски кръжец. Литературна премия в чест на уважавания български поет Иван Николов всяка година е учредила пловдивска бизнес-дама, радетелка за литературата. Кое от двете отличия е по-ценно? Иван Николов умееше да римува и да се пласира; Данко от Гурково беше разхвърлян и неподреден не само в живота, но и в стиховете си. И въпреки това. И въпреки това!
Литературната буболечка от старата ни българска столица Търново Петко Рачов Славейков (вж. Пантелей Зарев, "Панорама на българската литература", том І от 1966 г., с. 171), искрено влюбен в България и всичко българско, прави през 70-те години на ХІХ век една изящна поема – "Изворът на Белоногата". Общественото пространство на унижавана до вчера, току-що изскокнала из половин хилядолетие ислямско присъствие** България е изпълнено с неговите стихове, вестници, книги, лични драми***, подигравки, хленчове, лакърдии. Стига до длъжността депутат и председател на Народното събрание, истински народен трибун, речовит оратор на пиперливи лакърдии от парламентарната трибуна. Обичан и недооценяван. Много известен, но и хулен; въздиган, но и пренебрегван, и винаги до уши в обществени вихри и въртопи. Без съмнение Петко Рачов е от предтечите на български върхове в литературното изкуство. Споменатата негова поема си остава ненадмината по изящество сред всичко писано на български. Тогава защо не ми е на сърце? Дали заради нежния мирис на кисела пот, които се просмуква от цялата му родолюбива дейност?
"След обилна – по селски – вечеря..." на поета Иван Николов (1937-1991) – така започва едно от хилядата му стихотворения. "Легнал съм между щурците" – тъй пък се открива цикълът "Цялото ми богатство" в бедняшкото сборище "Общежитие" (изд. 1985 г., с. 126) на приживе слабо известния Йордан Кръчмаров (1948-1986). Общо единадесет поети, и все кой от кого по-неизвестни. Но това тук е Данко! И си мисля, от тези двамата разхвърляният, чорлавият, неугледният Данко е големият, не трудолюбивият, улегнал и етичен Иван. Ама що ли ги деля, като и двамата орат на Българската ни нива. Или не... Иван е добрият орач на нивата, а Данко – пилето над къра, дето си пее, както отвътре му иде.
Подсказано от Re. – сборника ми "Кардиф" бил предназначен да се чете при по-особена обстановка. Вечер. Свещи запалени. Уиски "Балантайн" в чаша от йенски кристал. Изискани аромати, аристократско пренебрежение към формата, грубовата на места фраза, под нея – нежност и печал, пространства самотност, движения под унила застиналост, която ги прикрива. Гордост на просяк, смирение на отшелник. Пропуснах – и камерна музика, долитаща издалеч, или симфонична, да речем: Бах, може би Моцарт, Шопен, Шуберт. Не, музо, която отново ми пречиш да си пълня дробовете с никотин, предпочитам "Литургиите" на Чайковски.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 24 jan. 2020
Илюстрации:
- Най-великият сред авторите на днешната цивилизация;
Илюстрации:
- Най-великият сред авторите на днешната цивилизация;
- От прозореца на бедна мансарда животът е по-щастлив.
–––
* За описания на предмети и обстановка Балзак отделя по десет страници текст.
** Османско
"присъствие" – приятно звучи точно тук, където са рязали глави, бесели
са, отвличали деца, моми, млади невести и като глутница върлували сред раята,
облагана с данъци и тегоби от господарите на всичко под небето.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар