вторник, 10 декември 2019 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (5.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (5.)


  Ние не желаем да ни щадят най-интелигентните от враговете ни, а също така – и онези, които обичаме от дън душа.*


  02.02.2002.

  Офикия – лат. "служба". Отличие на свещеник или дякон за усърдие в службата. Имал съм работа с т.нар. елитни жени; но какво друго ще значи елитна жена освен интелигентна проститутка! Не че е по-умна от другите, но изкушава с гальовност и красноречие, с умение да мълчи, когато друга на нейно място противно би квакала. Тя импрегнира плътта си с благоуханни мазила, опакова се в дрешки по последна мода – лъскави, фини, ефирни, нанизва на невероятни места по себе си дрънкулки, скъпоценни камъни, халки; и това върши с ясното съзнание, че е стока за продан. Няма по-безскрупулен в търговските дела от такава изкусителка; защото предлага тялото си в сделка с мъжките бесове. Който реши да я купи, бере ядове: душманин си взема на сърцето, плаща да го мамят и да му пилят нервите, докато изгребе всичко негово, което може тя да употреби в живота си на жена и майка.

  Против съм да бъде унижавана по всякакъв начин жена, но брах ядове с Евините щерки, точно от жени, който въздигах на пиедестал сякаш са божества или кралици. Грешил съм. Добре е момичето ти да е редом с теб, до теб, и в никакъв случай по-горе: че се главозамайва и става жестока в претенциите си. И да изгаряш от страст, дръж я настрани от най-личните си дела и проекти, и винаги с едно на ум, че може и да те предаде точно когато си най-притеснен, слаб и уязвим. Просто природата й е такава. Отнасяй се към нея като с приятна компания за слънчеви спокойни времена, ала не допускай да ти бъде министър на вътрешните работи. В неприятна ситуация разчитай на себе си, не я въвеждай в проблема, докато благополучно не излезеш от лошавината. Най-яркият белег за една общност е отношението й към жената. Факт!

  При жена се влиза с разум, само ако не желаеш да бъдеш изпепелен от страст и от ловкостта на изменчивата й, алогична, странна за мъжа женска природа. Чувствата са си чувства, галенето галене, но разума дръж на хладно, изневиделица да не ти се стъжни животът, да не се усетиш оплетен от нозете до върха на главата. У тях (и у добри, и у не толкова добри) милост няма. С никого не се съобразяват освен със собствената си природа. Обичам котките много повече от останалите животни. Ала да си мъж с хубава млада жена в дома си е повече от да имаш котка. Ако мъжът се държи като стопанин, и за момичето е спокойно, че усеща здравина, издръжливост у него (съпруг или любим). Мъдрите араби имат поговорка: "Изслушай своята жена внимателно и с голямо уважение, а после направи точно обратното". Защо ли?

  03.02.2002.

  На колко мъже можеш да бъдеш половинка? питам. Проституиращото момиче е по-нравствено от мнозина съпруги, че не заблуждава, а си казва цената, и нататък е ясно: нравственият не ще посегне, че откровеността й на блудница го пази от нея! А ти, чудесна моя любима, която ми пилиш нервите, си ми жива дяволица. Мъжът те приема за светата целомъдреност, сърцето си отваря да влезеш и трон от слонова кост въздига за теб, но само кога е омагьосан и не съзнава арматурата под нежните ти пеперудени крилца.

  Ако до то
зи момент наистина си била момичето... (Звъни телефонът, девет и нещо вечерта, Re. пита как съм, обаждала се да ме чуе и пр. Пожелаваме си лека нощ. На въпроса какво правя рекох: пуша, пиша.) И тъй: ...ако до този миг си била момичето, което е държало на мъжа, с всичките му слабости на обикновен човек, какво друго му остава освен да съжалява, че си вече с друг? Изкушила си се; на всекиго може да се случи! Но как да приема, когато любовта си заменила за сигурен брачен живот?

  Не е лека участта на хубавото момиче, майка, съпруга, любовница; не е леко и да се сгромолясаш в собствените си очи. Човекът –
отраснал в бедност или в заможно семейство, независимо от обстоятелствата, винаги е гол и беззащитен, когато застава пред собствената си съвест. От нея къде да се скриеш?! Знам няколко начина, сред които по-често срещан е да се накичиш с белези на добродетелта, все едно мишле да се премени в котешка кожа.

  04.02.2002.

Сърцето си търси кого да обича 
бедняк и ловец, горд като крал,
ти вече не си моето вярно момиче,
което съм някога страстно желал.

Сбогом,
Разочарование мило,
жив съм, нормално е, щом е любов;
изплъзвайки се, даваш ми сила
защото любов е самият живот.

Силует на друга
изплува след тебе:
поглед
блестящ, и макар и без глас,
казва ми колко съм й потребен,
и значи, ужасно е това да съм аз

и да започне пак онази прастара
стихия и тръпка от нова игра
на мъж, отминаващ по тротоара,
над когото дъгата отново изгря.

    - - - -

  Едва ли не щастлив, излизам от досегашната орбита на равносметки и опити да вдигна една рухнала чудесна илюзия в Нощта на разума!

    06.02.2002.

  Знам ли кой съм? От десетилетия съм обърнал очи навътре, станах монах пред икони и олтар, който вероятно е християнската ни представа за съвест. Отказах се да доказвам каквото и да било на света; честолюбивият човек не си крещи кредото** по стъгдите на света. Варосани лозунги не мажат с баданарка по площадите на света.

  Притискам се към земята, лицето ми е в дреболиите на объркания ни от суети свят. Сливам се с пейзажа, невидим да съм ми е стремежът; и не моето да се чува, а чрез
сюжети от бита на най-обикновен българин да разкажа за общото, отнасящо се до човешката ни направа. Гледам, доколкото ми е възможно, смирено; гледам и да не изненадам, да не плаша когото и да било, ако го гледам с пронизващи очи. Отчаян или наивник... не знам. А и защо ли ми е да знам! Все по-достъпни са нещата, които ме радват – среща с добър човек, да си карам колата бавничко, да плувам в реката, да мързелувам с цигара и силно кафенце в чашата, да вдъхвам аромата на свежия ветрец, под душа в банята да си припомням ранното си детство, да слушам дъжда, шушнещ едва или трополящ весело по ламарината зад прозореца ми. Кой съм? Г-н Никой. А какъв ли друг да съм! Може би на суетния Александър Македонски да се правя, по повод и без повод да повтарям колко съм си готин, само за да ме чуят? Колкото по-самоограничаващ се откъм външни лъскавини, колкото по-обикновен, толкова по-интензивен става вътрешният ми пейзаж. Всичко познато дотук по друг начин вече ми говори, настоява да бъде отново преживяно и описано. Писането ми доставя уюта да подреждам вътрешните си мелодии.***


    07.02.2002.

  Този, който говори кратко, казва повече неща и ги казва по-ясно. Re. ми се мярва като сянка неколкократно днес. Държим се на разстояние един от друг, мълчаливо приемам жестовета й на внимание и интерес към дреболиите около мен, но не съм поласкан; бих предпочел просто да не я виждам. Библиотекарката спомена името й мимоходом днес (бяхме сами, вероятно за да провери реакцията), отминах на нокти темата Re. и продължихме разговора си за свръх-претенциозната книга на Умберто Еко. Философският роман "Името на розата" затвърждава първото ми впечатление от филма, който съм гледал преди години. Претенциозна, следваща скрупульозно каноните на научния подход проза, стил а ла Средновековна схоластика, пренесен в нашата епоха, обилно разкрасен с криминален сюжет, когато всъщност интригата е от сферата на фикс-идеите, не от действителния ни живот. Противопоставям романа на Ърнест Хемингуей "Сбогом на оръжията", излъчващ – освен чудесна жизненост, и печална самотност. Мъдростта или опитът като че ли винаги носят печал, без да са изнесени непременно във философски ключ.

  Кое тогава възторгва апологетите на Умберто Еко (роден в 1932 г.)?! Романът му смърди на Средновековна плесен. Дразня се, че в "Името на розата" откривам пак снобския напън за реабилитиране на умозрителното, което ни се сервира в златен поднос, като връх на модерна уж философска проза. А пък не е нищо ново, освен отдавна преодолени насилия над словото, като онова от старобългарската родна книжнина, известно като "плетение словес", плетиво от думи заради изяществото на израза, според школата на Патриарх Евтимий Търновски (1325-1403). И друг още един аргумент: притчата в евангелските текстове за Иисус звучи като естествена част от живота, човеколюбива, изчистена от детайли. Тук детайлите затлачват, подтискат внушението, и резултатът е разказ муден, като трудно подвижен средновековен испански галеон, като бомбардировач Б-52, ако помним Виетнамската авантюра на Щатите. Тежко подвижен, мъртвешки като застояла слуз се точи разказът; що се отнася до стила на университетския автор.

  Приемам романа за несполучлив опит игривото, артистичното Бокачовско начало да бъде подчинено на научното познание. Каква пищна претенциозност! Логичното, т.е. строго научното подхождане към каквато и да е тема в никакъв случай не може да оспорва интуитивното, художественото начало в нашето подсъзнание и в привидно хаотичния ни живот. Животът – като низ от събития и състояния, от кръстопътища, връщания и въртене около оста, съвсем не е хаотичен, а прозрението е устремно и много по-бързо и по-рязко от старателната научна логика. Не, нямам друг спомен за снобизъм в цялата му голота. Да съпоставим който и да е пасаж от романа на Еко с една притча от Библията, и би трябвало да усетим разликата между стойностно и фалшиво, между талант и претенции във високите сфери на духа.

  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 9 dec. 2019

Илюстрации:
- Фридрих Ницше – може би най-тълкуваният философ на Европа;
- Фрагменти от най-древното жизнено селище в континента Европа.
___
* Фридрих Ницше (1844-1900) бил тих и вежлив, внимателен и толерантен при общуване. И не е професионален философбил по-скоро мислител, поет, филолог. В нагласите и подхода му практически отсъства логика. Вместо логика у него доминира страстта на същинското творчество. Теорията на Ницше за Свръхчовека не предполага тържество на една нация над друга, а победа на творческото начало над разрушителните животински инстинкти у нас. Ницше отрича агресията. Според него, единствените битки, които трябва да водиме със самите себе си. Вж. http://www.manager.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/20-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BD%D0%B8%D1%86%D1%88%D0%B5
** От лат. credo "вярвам" 1. Изповедание, верую. 2. Убеждение, принципи. Сентенция на поляка Станислав Йежи Лец (1909-1966): "Не си пиши кредото по зидовете".
*** В студентските години (1967-1971) писах текста "Мелодиите на Дино". Като го прочете във всекидневната у родителите ми, Марко Марков (1945), колега от местния младежки вестник "Комсомолска искра", рече: "Това е шок! Историята ти ми подейства като шок!" Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)     Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Намачканото празно тенеке вдига глъч до...